И "Ауди" направи серийна кола, чийто официален разход на гориво пада под 3 литра на 100 км. Около прословутата "трилитрова бариера" се шуми доста от две години насам, когато за пръв път тя бе преодоляна от сериен автомобил ("Фолксваген Лупо").

Разликата между 2,99 и 3,01 литра може и да е незначителна, но между двете числа стои психологическа граница. Тя е както поредното предизвикателство за инженерите, така и солидна рекламна примамка за клиентите. Още повече че миналата година цената на горивото разтърси сериозно Европа. Поради това и около "трилитровата бариера" се завъртя медийна интрига.

По принцип показателят "разход на гориво" е твърде относителен. На практика колите почти винаги "харчат" цифри, различни от обявените в каталога. Това зависи както от маниера на шофиране, така и от вида на пътя, трафика, качеството на горивото, натоварването и състоянието на колата. Фирмите правят измерванията си на стенд по единна методика - с определен брой спирания, ускорения и с отчитане на коефициента за аеродинамично съпротивление.

"Трилитровият рекорд" на "Лупо" дълго бе разнищван от тестове, които показваха различни данни. Но дори и най-страстните отрицатели на рекорда признаваха, че това е най-икономичната пазарна кола в света. Инженерите бяха направили чудеса по всички посоки, за да изстискат някоя капка икономия. В името на рекорда каросерията на "Лупо" бе основно преработена, моторът е своеобразен връх на дизеловия авангардизъм, скоростната кутия, окачването и електрониката са настроени преди всичко към снижаване на разхода. Това естествено става за сметка на цената и някои експлоатационни параметри.

С "Ауди А2" трилитровата сага навлиза в нова фаза. Бариерата вече е премината от кола с четири врати и сравнително обширно вътрешно пространство. Освен това свръхикономичната версия е доста по-близо до базовия си модел, с което постижението се доближава осезателно към пазара и клиентите.

"Ауди А2" по принцип има изключително лека каросерия от алуминий. Конструктивно тя е изградено около здрава обемна рама от профили, върху които се закрепват панели. Революционното новаторство на тази технология си пролича по специфичен начин при показването й преди две години във Франкфурт. Още в първите минути след откриването обемната рама на А2 бе атакувана от група японци, снабдени със скъпа оптична техника. Някои от тях се опитваха да вкарат обективите си и вътре в профилите и дори да си остържат прашец от метала.

"Трилитровото А2" ползва базовата алуминиева конструкция, но тя е дообработена в аеродинамичния тунел. Коефициентът на въздушно съпротивление стига до рекордна стойност - 0,25. Външните промени са незначителни - по-малки отвори за въздух, нов спойлер над задното стъкло, по-тесни гуми и специфични капаци на джантите.

Двигателят е трицилиндров турбодизел с обем 1,2 литра и мощност 61 к. с. При него се прилага директното впръскване на нафтата по системата "дюза-инжектор". Налягането на горивото достига невероятните 2050 бара. По този начин горивният процес е оптимизиран и енергията се оползотворява максимално.

Целият мотор също е направен от алуминий. Въпреки икономичността си, той дава и приемлива динамика - ускорение 0-100 за 14 сек. и максимална скорост от 168 км/ч. Скоростната кутия е автоматична с пет предавки. Електрониката е способна сама да изключва двигателя при спиранията на светофар, а стартирането става само с натискане на педала на газта. Водачът има възможност да избира между различни режими на управление - ръчен, динамичен и икономичен.

Интериорът запазва в основни линии познатият облик на "Ауди А2". При дължина 3,83 см колата има достатъчен простор за 4 пътника. Макар и да е градска като концепция, машината от Инголщат атакува претенциозна клиентела и осигурява висок комфорт на пътуване. Той е запазен и в икономичната версия.

Интересно е какъв ще бъде отговорът на основния конкурент на "Ауди А2" - "А"-класата на "Мерцедес". Концернът от Щутгарт също преодоля трилитровата граница, но засега само с двуместния "Смарт".