Управляващите така и не разбраха какво точно се случи в петък. Не им и хрумва да си вземат поука от спонтанния гняв на хиляди българи. Не желаят да проумеят, че "битовата драма" изкара на улицата хората, защото на тях им е писнало да живеят в напрежение и страх от разюзданата престъпност. Властта си запуши ушите за всички тежки думи и клетви прозвучали от радиа, телевизии, вестници, Интернет. За словесните присъди, които не бяха дадени заради едно единствено жестоко убийство. Тя не желае да признае, че за разлика от януари 1997 г. в петък българите отидоха пред парламента от страх - страх за живота на близките си. Затова в ценностната система на СДС протестиращите българи се превърнаха от "двигател на демокрацията" в "употребена тълпа". Която трябвало да се срамува.

Наистина



има някой, който трябва да се срамува.



Това е родният политически елит. Не само управляващата партия СДС, но и опозицията. Тя, която иска след 2-3 месеца да й дадем властта, как смята да се пребори с престъпността? Не е известно. Но е известно, че хората вече нямат доверие на никоя партия и затова крещяха срещу всеки активист, опитал се да им натрапи знамето си.

Въпреки това Костов знаел кой, как, защо и колко употреби трагедията. Обеща съвсем скоро и на нас, простосмъртните да каже истината. Няма лошо. Тръпнем да чуем поредните разкритията за ДС и тъмните червени сили. Не че не сме сигурни - те са се опитали да яхнат трагедията. Само че за кой ли пореден път техните мераци ще станат алиби на властта. За да се скрие тя от истинския проблем, изкрещян от хората на улицата.

Само че в името на истината си заслужава да знаем още нещо. Откога точно той и МВР-шефовете са наясно с основната версия на разследването - че убиецът е майката. Защото в противен случай ще остане гадното съмнение, че



и властта се нареди сред употребяващите трагедията



Ето фактите. В петък по обед пред парламента главният секретар на МВР ген. Славчо Босилков предупреди протестиращите, че когато истината лъсне, може да се срамуват от думите си и от бунта си. Множеството го освирка. След като каза А, Босилков замълча. До късно през нощта последва перфектно баламосване. Премиерът драматично обясни, че поема под свой контрол разследването и цялото МВР. Емануил Йорданов самоотвержено прекъсна посещението си в Брюксел и трескаво тръгна да търси полет за точка, близка до София. МВР-шефовете в София проведоха емоционална среща с "контактна група" от таксиджии, за да набележат мерки за решаване на проблемите им по улиците.

По същото време, не без участието на полицията, се лансираше версията за някаква бивша любовница от Варна, която може и да е поръчала убийството, за някакви тъмни сделки с хероин, за някакъв собственик на автокъща, на когото бащата дължал много пари, и други подобни.

И това, докато всички в МВР са били вече убедени, че убиецът е майката. Когато вече са били открити следи от въжето по ръцете й. Когато са били наясно, че от 4 месеца тя е в болнични, че е лекувана от циклофрения, че вече е във фазата на шизофренията, че правила опити за самоубийство, че е спряла да пие лекарствата си от месец. Че е имала проблеми с мъжа си. Че версията за отвличането е съшита с бели конци, че е излъгала за много неща. На това отгоре ген. Василев през цялото време отричаше, че се работи по версията за участие на някой от родителите. В 21 ч. той отрече и в студиото на Гарелов - цял час и половина след самопризнанията на Даниела, часове след като полицията е имала веществени доказателства за убийството.

Явно съвсем в стратегията на управляващите полицията остави таксиметровите шофьори да блокират целия център на София чак до 2.30 часа след полунощ. Нямали са достатъчно доказателства ли? Страхували се от гнева им ли? Или са искали



да се надсмеят



и да видят докъде могат да стигнат? Може би са изчаквали вестниците да бъдат отпечатани, а опозиционните партии да се изкажат по всички телевизии - за да ги назидават и да им се подиграват след това? (Каквито нотки вчера имаше в някои официозни публицистични предавания.) И в крайна сметка да се правят на ударени - видяхте ли, че излязохте на улицата за нищо и никакво битово престъпление; до леглото на всяко дете ли да сложим полицай, като до леглата на децата са леглата на майките.

Каквото и да е, цинично е. Така словоблудството и гадните игри около трагедията с Пепи само затвърдиха убеждението, че политическата циклофрения в България няма цвят и наистина е нелечима. Защото само луд може да се опита да се скрие от страха и гнева на народа си, като му се подиграва.