|
Пред журналистите от Стара Загора бившият кмет на Чирпан Петър Поптодоров показа цветни кремъчни отломки и люспи, върху които при внимателно взиране и при подходящо осветление се виждат странни фигури и образи. Месеци наред Поптодоров и дъщеря му Анна, служителка в чирпанската данъчна служба, са изследвали находките, събирани по поречието на известната Стара река, където от 1981 година с известни прекъсвания се извършват археологически разкопки под ръководството на немския специалист д-р Михаил Вендел.
Според Попдимитров, който броди из руините на древната Карасура от близо половин век насам, всичко започнало през април м.г., когато завел там и внуците си Петя и Танко Николови. Малкият Танко попаднал на кремъчно късче с трионообразна форма, наподобяващо праисторически уред за трапанация. В следващите дни събрали и други, сходни по форма кремъчни люспи. В търсенето на начина, по който те са били обработвани, Петър и Анна открили, че при внимателно разглеждане срещу светлината кремъчетата "оживяват"
"Признавам, че тук Анна се оказа по-изобретателна. Тя първа насочи вниманието си, че артефактите трябва да бъдат разгадавани чрез светлината. Оказа се, че неолитният дивак е "бродирал" върху шлифованата им повърхност... собствения си живот", разказва Попдимитров.
Постепенно, с безкрайно търпение и сверяване с досега познатите образци, включително и от т. нар. "картинна галерия" от времето на палеолита в истинската пещера Алтамира край гр. Сантандер, Испания, любителите стигат до извода, че са се натъкнали на своеобразно скрито изкуство. Изкуство, което е предназначено не толкова за съвременниците на древните творци, а за бъдещето.
Според тях тези произведения са изработвани с изненадващо добри дори за съвременните представи технологии, близки до гравьорството и светлописа. За съжаление досега усилията им да попаднат на някое от сечивата на древния "гравьор" не са се увенчали с успех.
Анна и Петър са категорични, че най-вероятно това е била много фина метална игла, а върхът й е бил следен с помощта на куха тръба, прикрепена към окото на гравьора.
Невероятната дискретност на изображенията, забележими единствено, ако попаднат в контражур, е причината те да останат незабелязани от изследователите на региона, настояват чирпанските откриватели. В обръщението си към бъдещите читатели на своята книга двамата пишат: "Галерията от образи, които разглеждаме, е изобразително изкуство, сътворено през неолита, по-късно изгубено през хилядолетията и отново открито днес по волята Божия - вероятно като едно далечно и горещо послание от зората на човешката цивилизация към всички нас, техните потомци... Това изкуство изобразява пластично моделирани образи и събития. С невъобразими за нашите представи спрямо тях умения те представят своите вълнения и разкриват начина си на живот чрез изумителните си композиции..."
Двамата чирпанлии описват видените от тях пещи и жилища на пра-прадедите ни, техните брадви с дъговидни ръкохватки, товарните им животни и погребалните ритуали. Сред разгаданите "светлописи" са ловни сцени с мечка; жертвоприношения; посрещане на търговци; жена, обезобразена от проказа...
Никога, при нито един от досега откритите в поречието на Стара река кремъчни люспи не попаднахме на изображение, което да намеква за целенасочена жестокост към човека. Или пък похотливост, сладострастие, показна разголеност и каквато и да е форма на човешка безотговорност", настояват авторите на книгата.
И Петър и Анна са категорични, че не виждат в откритието си възможности за влизане в конфликт с учените. Те са съгласни, че изводите им могат и дори задължително трябва да бъдат обект на обсъждане и проверка с различни методи.
"Не сме мислили да правим революция. Не се стремим към някаква евтина, сензационна слава. В плен сме на нашите "карасурци", изчетохме множество книги и становища на световни учени в областта на древните култури и смятаме, че откритото край Карасура от нас просто няма световен аналог...", казва Петър Попдимитров.
Едно от обясненията за това, че изображенията са останали незабелязани, двамата любители търсят в древните вярвания, според които показността е била своеобразен грях. "Слънцето за древните жители е било единствен и всеобщ Бог, а убежище за светлата душа - само човешката глава", разсъждава Петър Попдимитров. И сочи известните на археолозите глинени находки от изследвания период, където човешкото тяло е деформирано, гротескно, изкуствено огрубено. А като антипод показва разгаданите от него и Анна изящни форми върху кремъчната основа.
Твърденията на двамата ентусиасти от Чирпан се посрещат скептично от професионалните археолози. Директорът на старозагорския окръжен музей, н.с. Петър Калчев смята, че задължително находките трябва да бъдат подложени на интердисциплинарна обработка. "Изказаните тези са интересни, авангардни, но и много рискови. Необходимо е изводите да бъдат подкрепени от някакъв солиден доказателствен материал, стъпващ върху научните познания...", категоричен е Калчев.
Без да влязат в спор с официалната археология, любители историци пък бързат да припомнят, че по земята съществуват множество следи от живота на далечните ни прадеди, за които поне до момента няма правдоподобни обяснения. И припомнят за тайнствените знаци върху платото Наска, за пирамидите и древните календари, по които се изчислява с компютърна точност местоположението на планетите...
"Нека не търсим следи от извънземни цивилизации или свръхразум в рисунките по кремъците от поречието на Стара река, те са плод на човешка ръка, на ръка, принадлежала на наши предшественици...", настоява Петър Попдимитров и се надява книгата на неговия живот да не бъде подмината с мълчание от официалните учени.
А като любопитен детайл си струва да се каже, че поне от досегашните проучвания в този регион край чирпанското село Рупките няма открито находище от кремък. Което предполага, че странно оцветените "камъчета" на Петър и Анна Поптодорови са попаднали там не случайно. Кой знае, възможно е точно непредубедените и необръгнали на научните трудове очи на малкия Танко да са съзрели онова, което е убягвало от взора на професорите историци?
|
|
|
|