С разделянето на Източната и Западната църква през 1054 г. завършва един процес, започнал повече от два века по-рано. Църковните историци сочат няколко вида причини - догматически, политически и етнографски (свързани с обичаите на отделни народи, които водят до литургически отклонения). Тяхното преплитане, допълнено от човешката природа на отделни църковни водачи, довело до Великата схизма.
Непреодолимите догматически различия между Западното и Източното християнство са няколко. Първото е католическото схващане за Римския папа като "епископ на епископите", т.е. овластен с права над останалите църковни предстоятели. Според православното разбиране това противоречи на каноните и църковното предание. Папата е "пръв между равни", но без права над другите автокефални църкви.
Второ важно догматическо различие е католическата добавка filio que ("и от Сина") в Символа на вярата, съставен на Първия (325 г.) и Втория (381 г.) вселенски събори. Догматът на Света Троица е фундамент на християнството, а Символът на вярата е ключ за разбирането на християнския модел на отношенията между човека и Бога.
Приемането, че Светия дух изхожда от Отца "и от Сина" според православните богослови унищожава монархията (единоначалието) на Отца в Троицата.
Това е своеобразно "приравняване" на Човека и Бога,
което в историческа перспектива довежда до човешка намеса в божиите работи. Католическото схващане за равновесното положение на Отца и Сина в Троицата и свеждането на Светия дух предимно до връзка между тях отприщва прагматизъма и рационализма на католическо-протестантския свят.
Други неприемливи от православна гледна точка католически добавки са "Чистилището" и индулгенциите. Според католиците човек може не само да се моли за умрелите, но и да намали техния престой в "Чистилището" - място, където дори за опростен грях душата прекарва някакво време, тъй като грехът не е изкупен (платен).
От това схващане са родени индулгенциите
- един вид опрощаване (освобождаване) срещу парична гаранция. Те пък предизвикали богословския гняв на Мартин Лутер и цялото реформаторско движение през XVI век. С финансови постъпления от индулгенции, т.е. от християнските грехове, е разгърнато бурно ренесансово строителство в Западна Европа, но това подозрително спонсорство породило и съмнения в мистическата дълбочина на западното християнство.
Популярна е легендата за един пътуващ средновековен монах, продавач на индулгенции. Срещнал го някакъв разбойник и го попитал дали може да плати за опрощаване на бъдещ грях. Като разбрал, че може, купил индулгенция, набил монаха, взел му всички пари и си заминал с чисто сърце и душа.
Има и литургически различия -
причастието с безквасни хлябове, целибата (безбрачието) при всички свещеници и др.
Хиляда година след Великата схизма проблем са не толкова догмите сами по себе си, а културните и цивилизационни различия, до които те са довели. От разделението са родени два християнски свята и никой от тях не би могъл да смята другия за излишен.
|
|
|
19 Март 2001