В сложните отношения между Източната и Западната църква на България няколко пъти се е падал историческият жребий да играе особена роля. Между 865 и 880 г. българският църковен въпрос се оказва "ябълка на раздора" във все по-изостреното противопоставяне между Рим и Константинопол. Заради българските епархии папа Николай I (по-късно и папа Йоан VIII) и патриарх Фотий взаимно се наказвали с низвержения, отлъчвания и анатеми.
Княз Борис успял да се възползва от кръстопътното положение на България и установил контакти както с папа Николай I, така и с патриарх Фотий. Целта му била България да се присъедини към семейството на християнските народи, т.е. да стане в пълния смисъл на думата европейска държава, но със самостоятелна църква, което той вярвал, че е условие за държавния суверенитет. Според светските историци това е безспорно политическо завоевание на българския владетел.
Някои български историци са склонни да упрекват княз Борис за неговия избор. Приемането на християнството от Рим било според тях исторически по-перспективен ход. Тези упреци обаче се отправят с късна дата от висотата на един исторически хоризонт, който през IX век не е съществувал.
Второто заиграване на Римската курия с българската политика е по времето на цар Калоян. Унията, която той сключва с папа Инокентий III, му донася "корона, скипър и знаме", а преписката между двамата (1203-1204 г.) е образец за изящно надлъгване в епистоларна форма. По-късно при цар Иван Асен II българската патриаршия отново е възстановена в православието, вече с подкрепата на източните патриарси.
Най-атрактивно е третото заиграване с Ватикана. Това става по време на Възраждането, когато униатската партия (това е точната дума, защото става дума за политика, а не за църковно строителство) на Драган Цанков успява да увлече група български първенци и няколко йезуитски мисионери в една народополезна авантюра. Кулминация на т.нар. униатско представление е ръкополагането на дядо Йосиф Соколски, някогашен габровски войвода и по-късно създател и игумен на Соколския манастир, за български католически архиепископ. Това станало през април 1861 г. в Рим. По време на официалния обяд с папа Пий IX дядо Йосиф направил няколко "дивашки джумбуши", пише в мемоарите си Тодор Икономов. Първо като поднесли яденето се развикал: "Аз да не съм католик, че да блажа в петък." Донесли му постно и докато се хранел, непринудено и с жестове се възхищавал от тънката талия неаполитанската кралица, а после разказал как на младини ходил по Балкана с пушка и ножове и как убил един много страшен арапин. По някое време, явно доволен от сития обяд, той погалил папата по корема и казал (слава богу на български) "Угоен е като коледен шопар." На следващия ден бил ръкоположен.
След като се прибрал в Цариград с титлата "Архиепископ и наместник на съединените българи", дядо Йосиф разбрал, че унията не е шега. Йезуитите го карали да изповядва католическия символ на вярата, да служи в техните храмове и те да служат в българската униатска черква. "Морно замишление" натиснало стария войвода, пише по този повод Раковски. Два месеца по-късно, подпомогнат от руската легация в Цариград, той изоставил високото си служение и с параход се озовал в Одеса. До смъртта си (1880 г.) бил въдворен в Киевско-Печорската Лавра, където постоянно пишел молби до Руския синод да бъде приет отново в лоното на православието и горчиво страдал за България, Балкана и Соколския манастир. Така българският католически архиепископ Йосиф се оказал мъченик на православието и още повече на своята гореща и готова на всякакви неразумни постъпки любов към отечеството. А краткото му, но бурно приключение е било повод за множество иронични забележки около догмата за непогрешимостта на папата.
Прави впечатление, че на българската политическа сцена фигурата на папата се появява винаги в периоди, когато страната има нужда от някакво международно признание. Български владетели и държавници търсят в Рим легитимност и отстъпки, които впоследствие получават от Изтока. От времето на княз Борис въпросът за някаква радикална промяна в религиозната ориентация на България никога не е стоял сериозно, независимо от флиртовете с Ватикана. Те са имали чисто политически цели и резултати.
|
|
|
19 Март 2001