|
Боян Станков е завършил право и философия в Софийския университет. До 1999 г. е ръководител на Съвета за криминологически изследвания при Главна прокуратура. Повече от 30 г. специализира криминология, има над 120 научни публикации, 8 монографии. Той е национален координатор на изследването на жертвите на престъпността през 1997 г., на жертвите на престъпността сред населението и бизнесмените през 2000 г., както и национален координатор по статистическото наблюдение на престъпността към Съвета на Европа.
- Чухте ли последните съобщения за 3-годишния Петър - че го е убила майка му?
- Да, разбира се. Но прибързаното обсъждане на такова престъпление не е за препоръчване. Възможно е и да е майката, не е изключено. Но за да може да се определи мотивът за престъплението, при всички случаи е нужен непосредствен контакт с неговия извършител, от това се разбира истината. Иначе може да има различни версии, всяка от която да изглежда логична, а на финала да се окаже нещо съвсем различно.
- Кои са най-честите мотиви за убийство?
- Водещ мотив е отмъщението. Често това се прави и от себезащита или заради самоизява. Политическите убийства вече са друго нещо.
- А защо родители посягат на децата си?
- Семейството е много дестабилизирано, връзките в него вече са отпаднали. Така е, защото значителна част от семействата са маргинализирани, те нямат ценности. Това е обяснението. И то е изключително нерадостно за обществото.
- Хората обаче са най-чувствителни към престъпленията срещу деца. Напоследък такива примери бол - 6-годишната Деница, 16-годишната Елеонора, сега 3-годишният Петър...
----------------------
- Случаите са повече, но тези добиха по-голяма популярност. Вече казах - обществото е много маргинализирано, ценностната система рухна. И обществената, и индивидуалната. А след като за един човек собственият му живот не представлява ценност за самия него, то той няма задръжки и към живота на другия - бил той възрастен или малко дете. Това е, което някои наричат аномично общество. Живеем точно в такова общество, когато прекъсват всякакви връзки между човека, семейството и обществото. Това е най-страшната последица, която настъпи у нас след последните 11-12 г.
-------------------------------
- Как се стигна дотук?
- Имах известни колебания дали да започнем този разговор точно заради подобни въпроси. Защото в сегашната ситуация, от една страна, имаме трагичен случай, който взриви страната. От друга страна предстоят избори. Каквото и да каже човек, дори и професионалист, винаги могат да се дадат политически квалификации. А за съжаление точно темата за престъпността най-често се политизира. Тя наистина не е извън политиката на една държава. Но декларативният подход към проблема не води до никакъв успех в борбата с престъпността.
У нас твърде свободно се говори за престъпността. Очевидно е, че политиците би трябвало да добият малко повече криминологична култура, т.е. - повече знания. Защото неточностите в оценките могат да доведат до неправилни политически и управленски решения.
Ако трябва да се посочат точните данни за престъпността, първото й високо ниво след 1989 г. е през 1992 г. Последва леко намаление, през 1994 г. нивото пак се покачи и стана почти еднакво с това от 1992 г. През 1995-1996 г. имаше намаление на престъпността. Но 1996-а беше много сложна, обременена с много процеси и се очакваше нарастване, и то хаотично нарастване на престъпността при действието на 3 основни фактора - процесът на обедняване на населението, хиперинфлация и, не на последно място, дестабилизирането на държавните институции. През 1997 г. хиперинфлацията бе овладяна, стабилизираха се институциите. Но не се ограничи обедняването. Изследванията показват, че ако през 1997 г. около 75% са оценявали положението на своето семейство като бедно, през август 2000 г. те са 81%.
- Кое в момента ражда престъпността в България?
- Дезорганизацията в обществото. А то е дезорганизирано заради обективния фактор бедност и заради процесите, свързани с трансформацията на собствеността от държавна в частна. Трансформацията трябваше да е бърза и компетентна. Всъщност беше бавна, противоречива и наситена с много конфликти. Липсваше каквато и да е прозрачност. Държавата, вместо да се освобождава бързо от собствеността си, съвсем спекулативно реши, че трябва да запазва части в приватизираните предприятия. И това създаде условия за корупция.
--------------------------
В България има висока степен на корупция и никой не може да го отрече. Странното е, че тя често се свързва само с факта дали има регистрирани подкупи или други длъжностни престъпления. Корупцията не се измерва с това. Статистиката, за съжаление, не отразява реалното състояние на нещата, нито действителните процеси в страната. Особено след 1998 г. Така вместо на престъпността да се гледа като на сложен социален феномен и държавата да изработи превантивна политика за нейното овладяване в бъдеще, престъпността стана грижа само на едно ведомство и се заложи единствено на контрола и на репресията.
-----------------------
- Т.е. искаше се намаляване на последиците, а не изкореняване на причините?
- Да. Трябваше да покажем пред света една картина на престъпността, която не отговаря на истината. А това вече подведе управляващите при вземането на решения.
- Къде е решението, кой е начинът да се намали реално престъпността? Защото няма страна, в която тя да не съществува.
- Престъпността, разбира се, не може да бъде намалена драстично. Особено при процес на глобализация. Но никои от говорещите за нея на най-високо управленско ниво не знаят какво е действителното й състояние. Те не я познават и се задоволяват с някакви числа, които винаги могат да бъдат повлиявани. Никой не си дава труда да види какъв е коефициентът на престъпността и дали е възможно наистина за 2 г. тя да спадне с твърдяните 67%. Това е изключено.
Реално през това време голяма част от хората стават жертви на престъпността. Едновременно с процеса на криминализация - нарастването на хората, които извършват престъпления, протича и този на виктимизация - нарастват хората, които стават жертви на престъпността. Като криминализацията винаги е по-малка от виктимизацията.
Затова и последният протест на шофьорите, провокиран от конкретното убийство на 3-годишно дете, бе заради страха от престъпността. Това е нормална реакция на отделния човек и на професията като цяло. Защото в литературата професията на шофьорите винаги се квалифицира като виктимна, т.е. налице е рискът те да станат жертви на престъпления. Всеки ден шофьорът излиза с мисълта, че нещо може да му се случи на пътя - не катастрофа, а нападение, например.
--------------------------
Иначе наистина по ниво престъпността в България не е най-високата. Проблемът е в темпото на нарастването й. И ако компетентните хора се заровят в последната статистика на Съвета на Европа, ще видят, че България именно по темпо на нарастване на престъпността се нарежда на едно от челните места. Това е особено тревожно. По ниво на умишлените убийства сме на 12-о място. Но по темпо на нарастване сме втори след Ирландия. Ние сме със страхотно нарастване на нападенията. Това е агресия. А агресивната престъпност е свързана с аномията - безнормативността. Никакъв закон не интересува престъпникът, отношението му към закона е негативно - щом той не го храни, няма за какво да го уважава. Дано не съм лош пророк, но трябва да очакваме увеличаване на агресията. Защото заради бедността се свива обектът на посегателство - собствеността. И който иска да краде, е готов да използва и сила. Тогава обикновеното намерение за кражба се превръща в грабеж - за да придобие чуждото или за да запази взетото, той употребява насилие.
---------------------
В България нарастват и самоубийствата, проституцията, наркоманията.
- Ще помогне ли връщането на смъртното наказание?
- Общественото мнение винаги е било за смъртно наказание.
От данните във всички европейски страни се оказва, че 60-70% от хората искат запазване на смъртното наказание и въпреки това то беше премахнато там. И българският опит показва, че ефект от запазването на смъртното наказание няма.
Навремето за длъжностно присвояване се предвиждаше смъртно наказание. Но въпреки това присвояванията ставаха по-чести и по-тежки - те се извършваха вече не единично, а от групи.
Преди 1968 г. имаше смъртно наказание и за тежки случаи на изнасилване. При това някои от извършителите току-що бяха навършили 18 г. и я нямаше по-сетнешната забрана смъртното наказание да се налага само на навършили 20 г., много от тях бяха осъдени на смърт и присъдата беше изпълнена. Ефект нямаше. Престъпленията против половата неприкосновеност ставаха повече. При това групови и по-тежки. Защото престъпникът извършва престъплението с убеждението, че няма да бъде заловен и санкциониран.
Иначе е нормално гражданите да искат строгост. Но политиците понякога заиграват с това, търсейки изява.
- Важи ли това и за вдигането на санкциите?
- Ами общата оценка на специалистите, включително и на тези от СЕ, е, че нашите санкции са прекомерно високи. Ако в бъдеще да се реформира наказателното ни законодателство, трябва да се върви към неговото хуманизиране. Не е важна строгостта на наказанието, а неговата неотвратимост.
Трябва да имаме вярна концепция за престъпността, да знаем какво е нейното състояние, тенденции. Трябва да направим най-малкото една средносрочна програма. Тя трябва да е ориентир за наказателната политика. А ние действаме хаотично. Когато има ексцес и той събуди общественото недоверие, сме склонни веднага да търсим мерки в законодателството. Честата смяна на законодателството е много по-вредна от съществуването дори на несъвършен закон. Защото се нарушава вътрешната логика на съответния закон или процес. И страда системата, която го прилага.
Пък и не съдебната власт е тази, която трябва да реши проблемите с престъпността.
- Но от съдебната власт зависи неотвратимостта на наказанието.
- Да. Но това може да стане при правилна превантивна и наказателна политика на държавата. И при по-голям професионализъм. Трябваше да очакваме, че след символичното падане на Берлинската стена престъпността в България и другите източни страни ще се усложни и нарасне. А точно тогава започнаха големите преустройства в правоприлагащите системи. Когато добрите специалисти излизат и идват други, които не са мотивирани да усвоят "занаята", тогава не може да се очаква ефект.
Така че нека да оправят стандарта на живот. И тогава поне няма да има този вид престъпност. Защото масовата бедност ражда масова престъпност.