Сегашна стойност
Икономика на битовата престъпност
Емил Хърсев д-р ик.Убийството на дете взриви обществото и стана повод за най-мащабния стихиен протест в пост-комунистическата история на страната. Както винаги, когато припари под самото седалище на властта, последваразвръзка с рекорден срокза разкриване. Убийството бе обявено за битов инцидент, а вернослугуващи на властта интелектуални гласове поискаха протестиращите "да се извинят" на властта за неудобствата и причинения й стрес. Защото вината за това "битово" престъпление не била на властта, зер не можем да сложим полицай до всяко детско креватче. Железен аргумент, нодълбоко порочен и фалшив.Истината е, че протестиращите бяха намерили спонтанно в лицето на властта верния адресат за своето недоволство срещу ежедневната "битова" и "улична" престъпност. А аргументът с полицая до леглото показва колко е семпло и безпомощно мисленето на висшите властници по един от най-острите проблеми на нашето битие. Нищо друго освен юмручната логика на старшината Варадин не е в състояние да предложи по този проблем кабинетът! На ексалиращата престъпност ще противопоставим ескалираща полицейщина. Усетили, че и това не решава проблема - нали убиец може да се окаже и най-ближният, - господарите на България си умиват ръцете, защото не било възможно нищо да се направи. А това не е вярно, защото от пръв поглед е ясно, чепроблемът е икономически.Не е нужно човек да е правил учени изследвания като проф. Стивън Рафаел от университета в Сан Диего или проф. Винтер-Ебмер от Линц*, за да разбере, че безпрецедентната безпработица и икономическа безизходица на нарастваща част от нацията води до нарастваща десоциализация и взрив на престъпността. Че корените на престъпността са икономически, знае всеки, който си е дал труда да прочете дори само "Клетниците" на Юго. Безработицата прояжда обществото - само който не е бил без работа не познаваужаса на изпадналия зад бордана обществото и лишен от препитание човек. Дори хора със здрава психика губят контрол върху мислите и действията си, когато под заплаха е поставено съществуването им. И не е нужно човек да е съвсем лишен от препитание, за да бъде тласнат към крачката, която престъпва закона. Стига му постоянната неудовлетвореност, усещането, че е неудачник, за да стане раздразнителелен и нетърпим, да залюби алкохола и презре обществото, което го е поставило в безизходно положение. Разбира се, полицейщината не ще реши този икономически проблем. Нужни са икономически мерки. Нужно е властта да даде решение на проблема, който колегата Димитър Ашиков наричаосновно икономическо уравнение,т.е. да намери баланса между налични инвестиции и трудови ресурси на страната. И да отговори на главния въпрос - как ще се препитава човек, останал извън скобите на трудовия пазар. Всеки политик трябва да каже своето решение на това уравнение или да замълчи гузно като управляващите днес в очакване проблемът да се самореши. Това е най-болезненият и страшен изход. Той е породил камората в Сицилия, мафията в Америка и гладните бунтове от Парижката комуна до днес. А решение има. Икономическата програма на ГОДО например предлага варианта на Рузвелт -държавно гарантирана пълна заетости препитание на всеки гражданин. Знам първосигналното възражение на плиткоумните люде, които ще рекат: "държавата не може да си позволи този разход". Това е лъжа. Обществото непрекъснато носи този разход, вчера, днес, всеки ден. Нима някой си въобразява, че лишените от работа и препитание спират да ядат и зачакват да се изпълнят светлите обети на властта? Не, тези хора всеки ден имат нужда от своята дажба, дори да се мотаят цял ден с помътен поглед наоколо. Ако обществото не намери начин да им я предостави, те ще я вземат, ще откраднат или ще умрат от глад. Издръжката на тези 4 млн. души под прага на бедността е около 3.5 лв./ден - 5 млрд/лв/год. - при условия на добре управлявано общежитие. И ако тази резервна трудова армия бъде организирана да се самоиздържа при условия съвсем малко по-смислени от примитивното натурално земеделие, с което се препитава сега, бюджетът дори няма да усети тежестта на тази мярка. Всяко решение, което създава подреденост и организира препитанието на "излишното население", е по-добро от безумието на хаоса. И намалява престъпността по-сигурно, отколкото цял полк полицаи.* Raphael, S.; R. Winter-Ebmer, Identifying the Effect of Unemployment on Crime, CEPR, London, 1998. б дГ.еИAжЬзЕ
иейЬк
x
ь D g н ю ь ь ш ш ш ш ш ш ш ш ш ш ш ш ш ш ш x K
19 Март 2001