Новото време идва и за българския парламентаризъм. След 2 дни новото мнозинство ще приеме нов правилник за работата и дейността на Народното събрание.

От "Шишман" 30 вече цяла седмица прокапва информация за готвени промени, които ще обърнат с краката нагоре досегашната представа за родния парламентаризъм.

Поне от това, което достига до медиите, става дума за качествено ново схващане какво е Народното събрание в България.

Авторите на проекта за новия правилник вероятно стъпват на факта, че парламентът като институция, особено през последните четири години, "се радва" на удивително нисък обществен рейтинг. Причината за това бе една - от 1997 г. насам парламентът бе превърнат във второстепенна институция. Депутатите от мнозинството гласуваха безкритично като машинки законите на правителството "Костов". Опозицията бе натикана в кьошето.

Не минаваха нито техните проекти, нито техните предложения за дневния ред. Нищо. Целта беше опозицията да стои там - колкото да изглежда, че България е демократична държава, че има и опоненти на властта.

Как може да бъде решен този проблем? Като се промени качеството на работата в парламента или като се намалят рязко заседанията и като се орежат някои от основните му функции?

Странно защо бащите на този проект са предпочели второто.

Първо се чу, че Народното събрание няма да работи както досега - всяка седмица в сряда, четвъртък и петък, а само тогава, когато има работа за отхвърляне. Така както работеше по Тодор-Живково време.

Тази идея може да бъде аплодирана само от хора, които казват: "А така, нема да висят тия по цял ден в София и да трошат народните пари!" Според чл. 74 от конституцията Народното събрание е постоянно действащ орган, който сам може да определя времето, през което не заседава.

В годините на прехода, когато цялата законодателна база трябва задължително да се променя, е безкрайно необходимо парламентът да работи повечко. Не само в пленарна зала, а и в комисиите.

После от "Шишман" 30 се изтърваха, че Народното събрание може все пак да работи само 2 дни в седмицата, а през останалото време депутатите ще ходят по избирателните си райони. Значи може всеки работяга в тази страна да бачка по 5 дни, а "елитът" на нацията - само по 2!? Апологетите на тази идея твърдят, че така е по-добре, защото депутатите щели да си седят в избирателните райони. Може да седят, може и да не седят.

И доскорошните депутати имаха 3 свободни дни в седмицата. И не се скъсваха да се срещат с електората. Или се налага да мислим положително - сегашните депутати са депутатите на новото време, те няма да правят като предишните. Така да е.

Но хората на Симеон умуват и върху една друга идея, която е изключително смущаваща - да разредят времето за парламентарния контрол. Досега той бе всеки петък. Новите управляващи се канели да го направят веднъж месечно.

Тази промяна е тежко посегателство върху правата на опозицията. В демократичната държава и опозицията има права. Парламентарният контрол е един от начините опозицията да се изявява. Ако царските хора съдят за смисъла от този парламентарен инструмент от начина, по който се прилагаше в 38-ото народно събрание, са останали с превратно впечатление. Стилът "Йордан Соколов" беше антипарламентарен. Той стана печално известен, като спираше въпросите на опозицията, а допускаше удобните питания от синята група, които бяха в смисъл: "Г-н министър, как успяхте толкова добре да уредите еди-кой си проблем..."

Т. е. борбата със соколовщината не се изразява в това да се намалят дните за контрол, а начело на парламента да бъде избран достоен председател, който да уважава парламентаризма.

За последните две народни събрания точно по време на парламентарния контрол на бял свят излязоха един куп управленски простотии - кръгът "Орион", кръгът "Олимп", данни за зърнената криза, сведения за скока на престъпността, фразата на Костов "Всички сме братовчеди" и т. н.

Да не би някой да го е страх, че и по време на следващите дни за парламентарен контрол ще излязат подобни скандали?

А може разреденият контрол да е свързан с афоризма на Симеон II за говоренето и мълчанието. По-малко приказки - по-малко глупости, а?

Факт е, че парламентарният контрол изисква конкретни отговори на конкретни въпроси. В този смисъл досега демонстрирания от царя маниер да отговаря "Рано е още да се каже. Като му дойде времето..." би изглеждал доста нелепо.

Към този доста странен подход за промяна в работата на парламента трябва да прибавим и нелепото искане на Народен съюз - депутатската група да се състои не минимум от 10 души, а от 7. Защото толкова народни представители успяха да вкарат в парламента. Като не са успели да вкарат 10 души в парламента, да си стоят в ПГ на СДС! Или да помолят сините да командироват трима души.

Това да не е баница? Ами ако от Народен съюз имаха 6-има депутати? Подобни изпълнения се опитваха да правят и БСП в 37-ото НС. Щото Бизнесблокът се бил разпаднал и нямал 10 депутати.

От НДСВ оня ден се чу, че имат идея една парламентарна група да се прави от 12 души, по-онзи ден умуваха върху числото 20.

Налага се да обясним, че числото 10 не е произволно избрано. Още великите депутати приеха, че най-малко 10 души правят една парламентарна група. Защото за да влезе една партия в парламента, й трябват 4%, а това прави точно 10 мандата.

Както са го подкарали, от НДСВ спокойно могат да приемат и други нововъведения. Журналистите примерно може да не стоят в парламента, а да чакат новините пред него. Може да приемат, че законите се гласуват на четири четения. Всичко може. А парламентът стъпка по стъпка да бъде превърнат в бутафория на демокрацията.