|
Точно на Видовден - 612 години след митичната за сърбите Косовска битка и 12 години след деня, в който Слобо обяви началото на сръбската национална експанзия в програмна реч пред 1 млн. души на Косово поле (Газиместан), бившият диктатор отлетя към затвора в Хага, за да бъде съден за военните престъпления, които извърши в последвалите войни в Югославия.
Видовден е един от най-светлите празници за сръбския народ - денят на св. княз Лазар, победителят на Косово поле. През 1989 г. на Газиместан се събраха близо 1 млн. сърби. И Слобо ги призова да се борят за Сърбия. На Видовден 2001 г. едва неколкостотин сънародници на Милошевич успяха да се съберат край Прищина, за да запалят свещи и да се помолят на св. Лазар заедно с патриарх Павле. Десетки войници и БТР-и на КФОР пазеха православните от новите господари на областта - косовските албанци. Въобще твърде много символи.
В четвъртък вечерта сърбите не се отдадоха на скръб по Милошевич, а изпълниха кафаните в Белград. Едва около 1000 души се събраха на Площада на републиката, гневно викаха "Предатели" и "Оставка". Два дни по-рано, във вторник, митингът беше по-големичък - на площада имаше около 2000-3000 души, докарани с рейсове от цяла Сърбия. В четвъртък демонстрантите спряха движението около площада и тъй като нямаше на кого да си излеят гнева, се насочиха към най-удобната мишена - журналистите.
Кола, използвана от Асошиейтед прес, беше разбита заедно с някои случайно попаднали автомобили и автобуси, спрени заради митинга. Журналистите бяха нападнати с викове "Вие сте виновни за всичко!". Камерите на оператори от телевизии, Студио В и ZDF бяха счупени.
На площада освен социалисти от партията на Милошевич дойдоха и радикалите на Шешел начело със самия Воислав, както и хора от "Партията на сръбското единство" на убития четник Аркан. Към 11 вечерта обаче всички се разотидоха.
Пред затвора, който бе дом на Слобо от 1 април насам, се събраха едва между 100 и 200 негови привърженици. Само един инцидент съпътства протеста им - нападнат бе младеж, който носеше фланелка на студентското движение "Отпор". Привърженици на Слобо му я свалиха и я изгориха.
След съобщението, че Милошевич е предаден на Хага, спешно пристигнаха съпругата му Миряна Маркович и снахата Милица Гайевич. Синът Марко е в неизвестност от октомври, но Мира и Милица всеки ден ходеха при Слобо в затвора. Двете са поискали в четвъртък шенгенски визи от италианското посолство в Белград, твърди местната преса.
В 19,30 ч. вечерта в четвъртък 8-те адвокати на Слобо още чакаха пред затвора някой да им съобщи какво става. Адвокат Веселин Церович показа пред журналистите документ, подписан от югославския президент Кощуница, премиера Джинджич и сръбския президент Милан Милутинович в деня на ареста на Слобо - 1 април, който казва, че Слобо няма да бъде предаван на нито една международна институция.
"Доволен съм, че го пратиха в Хага, там му е мястото! Става дума за 1,2 млрд. долара! Той открадна много повече от нас!", каза 24-годишният Сърджан, студент в Белград. Той бе отишъл на по бира с приятели на централната улица "Княз Михайло".
"Щеше ми се да го видя как седи в съда", добавя приятелката му Йелена. Възрастна жена, продавачка на цветя на площад "Република", гледайки демонстрантите, си мърмореше: "Така му се пада." Повечето хора мислят като Сърджан, макар че някои са смутени от начина, по който беше направена екстрадицията. За голяма част от сърбите бе важно да видят Слобо съден в Белград - заради мъките, които причини на собствения си народ и за икономическата разруха, до която докара проспериращата през 80-те години страна.
За мнозина обвиненията на трибунала във военни престъпления и престъпления срещу човечеството остават на втори план. И съвсем не случайно в последните седмици сръбските вестници започнаха да се пълнят с разкрития за жестокостите, вършени от сръбската армия и полиция в Косово. Най-разтърстващ е разказът на мобилизиран шофьор на хладилен камион, който е превозвал трупове от Косово към гр. Бор. Разбирайки какво вози, той направил снимки и през Хърватска с помощта на западно посолство избягал някъде в Европа.
Съдебните медици, разкопаващи масов гроб в Батаница край Белград в четвъртък, обявиха, че са открили 36 тела, сред които един ембрион на 8 месеца. Доказано е, че мъртвите са косовски албанци, убити с огнестрелно оръжие и ръчни гранати. От намерените в труповете документи става ясно, че хората са от Сува Река и са живели на една и съща улица. Има и цитиран свидетел, който твърди, че те са убити на 26 март 1999 г. от сръбските полицаи.
Сред убитите са и 11 деца от едно семейство - Бериша. Тези истории, с които новите власти вероятно отдавна са наясно, бяха използвани умело за спечелване на общественото мнение в полза на незабавната екстрадиция на Слобо.
Дипломатически източници в Белград, позовавайки се на източници от управляващата коалиция, още в понеделник съобщиха за "Сега", че Слобо ще бъде изпратен в Хага в сряда или четвъртък независимо от обжалването пред Конституционния съд и решението на съдиите.
За предстоящата екстрадиция тайно са били уведомени и всички държави, участващи в донорската конференция в Брюксел и от която Югославия очаква финансиране за над 1 млрд. долара.
Решението за изпращането на Слобо в Хага бе взето в пълна тайна и бе съобщено в момента, в който хеликоптерът със Слобо на борда излетя от Баница и вече пътуваше към американската военна база в Тузла, Босна, откъдето бе прехвърлен на военен самолет за Холандия.
В 16 ч. местно време сръбското правителство се е събрало и взело решение, че трибуналът на ООН е действащ на територията на Сърбия. Досега Сърбия не признаваше трибунала.
Част от министрите пратили подписите си по факса, тъй като не могли да дойдат за заседанието. Единственият отказал да сложи подписа си бил здравният министър Обрен Йоксимович, който е член на партията на президента Воислав Кощуница. Тя единствена от управляващата коалиция настояваше Слобо да бъде съден в Белград и да бъде предаден в Хага само със закон.
Веднага след като е било взето решението, правителството е наредило отпечатването на брой 37 на "Държавен вестник", в който то е обнародвано.
Тутакси след излизането на първите бройки от печатницата, кабинетът взема ново решение - за незабавно екстрадиране на Слобо в Хага. Стотиците журналисти, дошли в Белград в очакване на екстрадицията, бяха уведомени от Джинджич едва когато Слобо вече летеше към Тузла. Премиерът направи изявление и отказа да отговаря на въпроси.
Няколко часа по-рано съюзният Конституционен съд, който бе сезиран от адвокатите на Милошевич, завъртяно каза, че указът за сътрудничеството с трибунала е противоконституционен, но окончателното решение за него ще бъде взето до 12 юли.
Джинджич остро нападна съда и обяви, че тези хора са същите, които узакониха изборната кражба на местните избори през 1996 г., те са виновниците и за събитията на 5 октомври миналата година, когато свикаха втори тур на изборите въпреки категоричната победа на Кощуница още на първия тур.
"Тези хора отново доведоха страната на границата на катастрофата и правителството смята, че решението на такъв съд е нищожно", каза Джинджич.
Друга причина, изтъкната от него, е донорската конференция - Джинджич обяви, че страната щяла да бъде бламирана от света, ако Слобо не е бил предаден на Хага. Управляващите отдавна плашат, че катастрофата е неизбежна, ако няма финансиране от Запад и ако Сърбия не започне да обслужва дълга си.
Решението на правителството бе взето на база съществуващото законодателство. Пак като ирония на съдбата за Слобо Джинджич се позова на член 135 от републиканската конституция, който предвижда в случаите, когато органите на съюзната държава не функционират в интерес на някоя от републиките, органите на Сърбия имат право временно да изземат тези функции. Този член на конституцията от 1990 г. бе измислен от Слобо, за да може Сърбия да бламира решенията на все още живеещите във федерация с нея Словения, Хърватска, Македония и Босна.
Джинджич обяви, че след като Югославия е член на ООН, а съдът е орган на ООН, не е нужен специален закон за действието на разпоредбите му на територията на страната. И Слобо отлетя за Хага.
Джинджич в специално изявление вечерта подчерта, че екстрадацията е направена за доброто на сръбския народ и неговото бъдеще. Той призова хората към разбиране и спокойствие. Армията, която тук е традиционен фактор, обяви, че не се меси в политически неща.