:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,312,949
Активни 145
Страници 551
За един ден 1,302,066
Жестикулации

Следизборните тактики: Костов играе грубо, Симеон мисли бавно, Първанов чака ядове

Седмица след Големия катаклизъм щабовете на българските политически "армии" постепенно започват да осъзнават ситуацията и да кроят тактики и стратегии.

Най-бързо излезе от шока и предприе разумни действия г-н Иван Костов. Това е странно, като вземем предвид доста истеричната реакция на сините интелектуални маси. Те просто се тресат от обида и унижение. Имам усещането за "дежа вю": в сините очи народът ни (през 1990-1994 г.) също се оказа стадо глупци, съвкупност от нискочели нещастници... За утеха на страдащите мога да им кажа само едно (и то е перифраза на Илф и Петров): да мразиш комунистите не е професия.

Противно на своите почитатели обаче



г-н Костов вече построи смислена политическа схема



Това стана възможно, защото той ясно е определил задача номер 1 и с всички сили я решава. Тази задача звучи така: "При никакви обстоятелства, на никаква цена съюз с НДСВ."

Г-н Костов (правилно) смята това за начин на оцеляване на СДС или най-малкото за оцеляване на онова СДС, което той би могъл да ръководи.

Какви мерки предприе премиерът в тази насока? Те са очевидни, дори много груби. Главната мярка е в интерпретацията на синята загуба. Сините лансират наглед глупавото съждение, че те са останали неразбрани, а Симеон II е излъгал нацията. По същество обаче посланието е и добре премислено, и добре насочено. Адресатът му е твърдият електорат и само твърдият електорат. Понеже г-н Костов разбира, че от оцеляването на ядрото (колкото и малко да е то) зависи самата възможност СДС да има бъдеще. И наистина всичко друго може да бъде наваксано. Но ако синьото ядро корозира - нищо не може да се направи.

Втората мярка е от персонален характер. Новият главен секретар на СДС - г-н Пламен Иванов, е политик, който в най-малка степен може да играе роля на посредник, особено с турците.

Третото значимо нещо, което г-н Костов постигна, е



пласирането на г-н Софиянски в проветрива позиция



на полусамоотлюспил се. Или поне на самоизолирал се. Г-н Иван Костов доста хитро не игра нито един активен ход срещу кмета на София. Той всъщност не позволи да бъде вкаран в дебати, с което г-н Софиянски малко неочаквано се озова в положение на външен за СДС човек. (Тази маневра е рядкост, но не и прецедент в новата ни политическа история. Навремето г-н Александър Лилов приложи същото срещу главния си политически противник - Андрей Луканов, и успя.) Колкото и коварен да е този ход, той е забележително красив, понеже използва енергията на самата изборна загуба в полза на загубилия! Един вид: аз, Костов, загубих, а ти, Софиянски - не. Аз страдам - ти се щастлив. Ние - сините - сме в нокдаун, вие - хитреците - сте добре... И т. н.

В крайна сметка всички тези ходове водят до положение, в което г-н Костов сравнително спокоен може да дочака конференцията на СДС, която да го върне начело. Ако, разбира се, не се случат междувременно някои други истории. Имам предвид истории за пари и кражби.

Докато г-н Костов на блиц изигра серия от смислени ходове, то победителят - Симеон II, продължава да умува над възникналата на шахматната дъска позиция. Главният му проблем е лесен за формулиране и труден за изпълнение. Необходим му е много успешен старт.

По принцип царят, доколкото вече нещо поназнайваме за стила му на игра, мрази необратимите ходове. Тук обаче той е изправен пред изиграването точно на такъв ход.

Дали той просто крие решението си за името на министър-председателя? Или още не го е взел. По-скоро второто.



Дилемата на царя обаче е отвратителна



От една страна, ако той приеме да е премиер, ще нанесе сам на себе си сериозен удар в международен аспект. Европейските династии ще бъдат крайно недоволни. От плюс за тях случката в България ще се превърне в сигурен минус. От друга страна, когото и друг да номинира за премиер, той ще си докара незавидната роля на човек, който отговаря за нещо, без да го решава!

Каква чудесна диалектика! Та Симеон II с всички сили се стремеше към точно обратната позиция...

Най-сетне третият значим играч на нашата шахматна дъска - левите, в бърз темп решиха един важен въпрос: г-н Първанов остана начело на БСП. Но при стеклата се политическа обстановка, за разлика от "сините",



"червените" са изяли само половината от горчивите хапчета



Предстои изключително неприятна за тях история и тя се нарича президентски избори.

Тук г-н Първанов има да реши следната дилема: да ги дочака и след евентуалната загуба да даде финално ариергардно сражение за лидерството на левицата. Или пък, обратно, да влезе в това сражение веднага, за първи път да предприеме атака срещу "левите леви".

По приляга на досегашния му политически стил първото. Но кой знае, случвало се е даже Фабий Кунктатора и Михаил Кутузов да атакуват...
812
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД