48 американци - доброволци от Корпуса на мира, се заклеха да служат на България на тържествена церемония в центъра на Панагюрище завчера. В продължение на 10 седмици щатските доброволци зубриха с ентусиазъм езика ни и се запознаваха чинно с българската култура и история - в самото сърце на възрожденския град. Те бяха разпределени в няколко родни селища, където ще работят 2 години без пари като еколози, учители по английски и представители на различни неправителствени организации.

Всяко лято вече от 10 г. насам момичета и момчета от САЩ идват в България, за да вършат добри дела. Те са образовани, отговорни и много, много амбициозни. Това са условията, за да се присъединят към Корпуса.



Никой от тях не е знаел, че ще работи в страната ни



Всяка година желаещите да влязат в редиците на Корпуса на мира са над 100 000, но след цедката остават едва около 4000. Тази година се чества 40-годишнината на организацията. Статистиката е следната: 163 000 доброволци в общо 133 страни, 480 са вършили добрини в България. Кандидат-мисионерите трябва да имат чисто минало и добри комуникативни способности, проверяват се психологическият профил и мотивацията им. Изобщо да правиш добро нейде по света е сериозна работа.

Церемонията се провежда в панагюрското читалище, кандидат-мисионерите, наредени на сцената, видимо се притесняват. Най-малкият е на 21 години, а най-възрастният - на 78. В залата пък седят хората, с които повече от два месеца доброволците са делили дом и трапеза. Приятна жена, седнала по-отзад, охотно разказва за нейното "детенце". Стивън останал в Панагюрище само месец, но бил страшно влюбен в приятелката си зад океана и хукнал вкъщи да се жени. Така се привързал към българското си семейство обаче, че обещал догодина да се върне. Заедно с новата си съпруга.

Жената показва последното писмо от Стивън. Писмо от Америка. Чета детски почерк на весел български:



"Планираме оженваме в юли. Всички хубаво!"



Церемонията е скучновата като всички подобни събития. Видни гости, речи, пожелания, напътствия, ръкопляскания... Американският посланик този път не се появява да закълне доброволците. Съпругата му г-жа Шарън Майлс обяснява отсъствието му със затварянето на мисията в Софияп заради мерки за сигурност. "Работете добре и не забравяйте, че сте представителите на най-доброто от Америка", съветва доброволците тя. "Обръщайте се към българите с открито сърце и съчувствие, а не със състрадание", дава последни напътствия г-жа посланишата.

После идва ред и доброволците да кажат по нещо. Един от тях е Мат Браун - дошъл е в България през 1991 г. Днес, "все още жив", през смях той казва, че не може да си представи живота без гайда, таратор и български говор. Тук е открил и нашенската музика - "Мистерията на българските гласове" и "Подуене блус бенд" са му любими.

Чисто новата мисионерка Керъл Томсън пък през сълзи признава, че няма да забрави никога разходките из Средна гора, дискотеката в четвъртък вечер и ходенето по 6 часа na gosti. Накрая панагюрци подаряват на всеки доброволец по една червена роза.

Естественото продължение на церемонията е коктейл в градината на Историческия музей. Менюто е подобаващо - мешана скара. Явно за 2 месеца панагюрци са научили доброволците да нагъват кебапчета и шишчета, и да пият бира на корем. За изминалите два месеца 48-те американци са станали малко българи. А за следващите 2 години?