:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,522,820
Активни 131
Страници 1,471
За един ден 1,302,066
Спорт

Защо не обичат Михаел Шумахер

Четирикратният шампион си навлече омразата на мнозина заради арогантността си
Четирикратен шампион! Във всеки вид спорт победата в световно първенство е изключително постижение. А когато става въпрос за Формула 1, носителят на четири титли би трябвало пожизнено да бъде издигнат в ранг на светец. Но дори и в този тържествен момент на 19 август 2001 г., след триумфалното състезание за Гран при на Унгария, Михаел Шумахер чу на пресконференцията неприятния въпрос: "Защо са твърде много хората, които отказват да те причислят към великите пилоти?"

---------------

Този въпрос преследва Шуми като трън в петата през цялата му кариера. Мнозина възприеха неговото появяване през 1991 г. като глътка свеж въздух в условия, при които изглеждаше, че съперничеството между великите Аертон Сена, Ален Прост, Нелсън Пикет и Найджъл Менсъл ще е безконечно. За кратко обаче цялата тази великолепна четворка слезе от сцената. Бразилецът Пикет и Професора Прост прекратиха кариерата си, а Британския лъв Менсъл отиде в американските серии "Индикар". На 1 май 1994 г. най-талантливият пилот в историята на Формула 1 Аертон Сена загина след удар в стената до прокълнатия завой "Тамбурело" на пистата в Имола и Михаел, успял да се възползва и утвърди в ролята на новия лидер, остана сам на върха.

Какво ли не предприе Международната автомобилна федерация (ФИА) през същата 1994 г., за да спре неговия победен марш към титлата, когато Михаел можеше да стане шампион още по средата на сезона. Дори пресмяташе милиметрите дебелина на дъската на пода на болида му, за да му отнеме точките. Още тогава той успя да разклати обществото на почитателите на автомобилизма. Наричаха го "слънчевото момче", но далеч не на всички се нравеха културистките упражнения, които германецът демонстрираше на подиума на призьорите.

И работата съвсем не беше само в увлечението по културизма. Михаел се оказа достоен наследник на Аертон Сена



в умението да "унищожава" съперниците



Пилето се открояваше на фона на останалите пилоти със склонността си да се държи на трасето така, сякаш там няма никой друг. В миналото, дори на пистата да ставаха някои произшествия с участието на Аертон Сена, беше невъзможно бразилецът да бъде убеден, че не е прав. Още повече че ФИА повечето пъти беше на негова страна.

Михаел Шумахер пък се "отличи" още в дните на дебюта си във Формулата, когато едва не отпра предното крило на болида на Ален Прост по време на една от свободните тренировки на белгийската писта "Спа-Франкоршамп". При това тази акция бе предприета съзнателно, защото малко по-рано Професора се отнесе надменно с дебютанта, като го изтласка от трасето. Това накара Михаел да покаже зъби.

Впрочем за него такава арогантност не беше новост. Известна е историята на съперничеството на Шуми със сънародника му Хайнц-Харалд Френцен, заедно с когото караха в един отбор на германския шампионат във Формула 3. Точно преди един от стартовете мениджърът на тима Йохен Мас съобщил на своите състезатели, че който финишира пръв, ще може да разчита на една от премиите, отделени от компанията "Мерцедес" за поддръжката и развитието на младите пилоти. Щедро надареният с пилотски талант Френцен водел уверено в това съперничество и Михаел, разбирайки, че не може да се справи с него, просто го изхвърлил от трасето, като го изблъскал. Няколко години по-късно пък Шуми успя да отмъкне приятелката на Френцен - Корина, ожени се за нея и вече имат две деца.

Историята на първите състезания на Шуми във Формула 1 е пълна с множеството жалби от страна на съперниците за излишната твърдост на германеца в борбата по трасетата.



Самият Сена веднъж публично го плесна



зад врата след едно стълкновение на пистата, станало по вина на Пилето. Михаел никак не се е изменил от онези времена. На Ралф Шумахер и до днес задават въпроса какво е почувствал, когато родният му брат едва не го залепи за стената на старта за Гран при на Европа в "Нюрбургринг".

Но апотеоз на "злия гений" на Михаел са двете ситуации в решаващите за световната титла състезания. През 1994 г. той имаше една точка повече от британеца Деймън Хил преди последния старт в Аделаида (Авл). Германецът водеше, когато се завъртя и изглеждаше, че всичко е решено, защото Хил тръгна да го заобиколи и да замине в далечината. В този момент Шуми завъртя волана и се натресе в "Уилямс"-а на Деймън, като по този начин и двамата отпаднаха, а немецът стана шампион. През 1997 г. на испанската писта "Херес" ситуацията бе подобна, само че "Уилямс" караше Жак Вилньов, а Шумахер вече бе във "Ферари". Тогава канадецът просто го задмина, но в този момент Михаел завъртя волана и го шибна. Изпълнило плана на Пилето, "Ферари"-то спря. Късметът обаче се усмихна на Вилньов, който успя да продължи, макар и с повредено окачване, завърши трети и взе титлата.

Шумахер умее да се разправя със съперниците си и извън пистата. Никой от съотборниците му



не обича да си спомня дните,



прекарани в някой отбор заедно с Михаел. През 1992 г. в екипа на "Бенетон" относително равен с германеца статут имаше британецът Мартин Брандъл, във всеки следващ екип обаче всичко се градеше около Шуми. Това е и една от главните причини за успехите му: в пълна противоположност на британците, които винаги се придържат към принципа на честната спортна борба, когато съекипникът му е и негов конкурент, Михаел винаги гледа да го унищожи. Така беше и във "Ферари" с Еди Ървайн и Рубенс Баричело.

Изхождайки от горното, не е трудно да се разбере защо участието на Михаел Шумахер във възраждането на победните традиции на "Ферари" не намира достоен отклик сред феновете. Ценят се неговите великолепни (друга дума е трудно да бъде намерена) победи зад волана на крайно несполучливия болид през 1996 г., когато той току-що бе отишъл в тима от Маранело. За останалите - друго никой не е и очаквал, особено при "черните кончета".

Поканата към Михаел, заедно с целия му екип от инженери и механици, с технологичните им достижения, отработени в "Бенетон", бе отчаян опит на ръководството на великата фирма да спаси реномето й. Михаел реши всички поставени пред него задачи, но след като съсредоточи целия ресурс на отбора за себе си. И като че ненапразно Мика Хакинен се стреми да получи подобен статут в "Макларън", защото прекрасно разбира, че само такъв подход може да му гарантира възможност да съперничи с Шуми на равни начала.

"След края на 2004 година Михаел ще напусне автомобилния спорт като седемкратен световен шампион", заяви Еди Ървайн, вече пилот на "Ягуар".

"Да, по силите му е в следващите три години да спечели още десетки състезания", съгласява се Професора Ален Прост, чийто рекорд от 51 победи бе изравнен от Шумахер в Унгария. Четирикратният световен шампион обаче отбягва отговора на въпроса признава ли Михаел за равен на себе си с твърдението: "А нима той имаше достойни съперници през тези години?", което е част от теорията на хората, мразещи Шумахер.
 
Яхнал техническия директор на "Ферари" Жан Тод, Михаел Шумахер дивее от радост след спечелването на 4-ата си титла. Само след минути на пресконференцията ще прозвучи въпросът, който най-много го дразни: "Защо са твърде много хората, които отказват да те причислят към великите пилоти?"
 
Типична ситуация за агресивния Михаел Шумахер. Със своето "Ферари" (вляво) той се опитва да изблъска от завоя колумбиеца Хуан Пабло Монтоя ("Уилямс") в състезанието за Гран при на Бразилия на 1 април тази година.
 
Михаел и съпругата му Корина по време на връчването на спортните Оскари в Монако през 1998 г. Пет години по-рано Корина бе годеница на съперника на Шуми Хайнц-Харалд Френцен.
2024
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД