|
От 3 месеца насам по ред причини повечето медии негласно водят кампания за преизбирането на Петър Стоянов, като използват широк набор от аргументи, чиято многобройност пречи да се види несъстоятелността им.
Мит първи: президент не на СДС, а на целия народ
Иван Костов си хареса Стоянов за президент, защото знаеше, че той е лесно управляем и няма да се опита да се намеси във властовите игри в СДС. И премиерът се оказа прав: за разлика от Желю Желев - Стоянов не създаде никакви проблеми на СДС.
Той изигра ролята на параван за протичащите отрицателни процеси и поради това носи лична отговорност за корупцията и разграбването на държавата. В редките случаи, когато посочваше някой недостатък в управлението, го правеше с такъв извиняващ се тон, че веднага ставаше ясно, че се е обадил не за да промени нещо, а за да трупа лични точки. Върхът на неговата самостоятелност и политическа смелост беше: "Иване, кажи им - те ще те разберат".
Мит втори: високият рейтинг
Има две основни причини за високия рейтинг на Стоянов. Първо, всички негови изказвания имаха една основна цел - да не развалят рейтинга му. Второ, положителният му рейтинг до голяма степен бе отражение на отрицателния рейтинг на правителството и премиера, за което немалка заслуга имат медиите и президентската пресслужба. Умело се внушаваше, че Стоянов е единственият свестен политик сред управляващите и всички критични материали за него (доколкото изобщо ги имаше) се блокираха.
Мит трети: принципният политик
Непрекъснатото морализаторстване на президента би трябвало да ни подскаже, че слабото му място е именно принципността. Ако дълбоко в себе си той не знаеше колко чужда му е тя, нямаше толкова упорито да я изважда на показ. Всъщност за Стоянов е характерно двойното счетоводство.
Към управляващите той се държеше уж критично, а на практика ги подпомагаше дори когато първоначалната му позиция бе противоположна. Когато Костов разбра, че ОДС може да изгуби изборите и поиска от президента да го подкрепи, Стоянов направи двоен ход с обявяването на своята повторна кандидатура за президент: хем подкрепи управляващите, хем се разграничи от тях и се обяви за независим.
Поведението му към НДСВ също бе двойствено: отначало президентът се опита да изплаши всички българи, че ако гласуват за новото движение, ще спрат процеса на демократизация и ще изгубят всичко постигнато дотук, а сетне се опита да си осигури подкрепата на НДСВ. Което не му попречи, след като долови, че това няма да стане, да се опита да се бърка в работата на изпълнителната власт.
Мит четвърти: гарантът на демокрацията
Според четвъртия лъжлив мит Петър Стоянов е единственият гарант за демокрацията и приемствеността във външната ни политика. Тук си струва да се позамислим - дори не толкова защото и демокрацията, и приемствеността са налице, колкото затова, че гарантът е човек, който твърдо държи на думата си и не се отмята, когато стане напечено. Въпреки резервите ми към експремиера Костов, ако мога да избирам, бих предпочел за гарант него, а не Стоянов. А нима вие бихте се задоволили с гаранцията на Стоянов, ако става дума за нещо, което е наистина важно за вас?
Мит пети: няма да е демократично, ако и президентът е от НДСВ
Ако около президентските избори има някаква опасност за демокрацията, тя е възможността НДСВ да се откаже да излъчи свой кандидат за президент и да подкрепи Стоянов. Макар че вероятността НДСВ да направи тази грешка е малка, тя все пак буди тревога. Защото зад призивите да оставим досегашния президент да спечили втори мандат без борба, се крие неосъзнатото желание да се върнем към социалистическите избори, когато избраникът се знаеше предварително.
Всъщност това са призиви да се откажем от демократичното начало.
----------
* Авторът е преводач, писател и журналист. Последната книга в негов превод на български е "Да спреш една война" на Ричард Холбрук.