--------------



Асен Друмев е с дългогодишен банкерски и преподавателски опит. Завършил е стопанския институт в Свищов, специалност "Финанси и кредит". До 1981 г. е преподавал в Свищов, после в Икономическия институт в София. Дълги години е бил декан на факултет в УНСС. От 1990 г. до 1994 г. е шеф на катедра. От 1992 г. е зам. председател на ДСК. До юни 1995 г. изпълнява длъжността председател и председател на управителния съвет. Асен Друмев остава зам. председател до януари 1999 г. След преобразуването на касата в банка е бил избран за изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Остава на този пост до юни 2000 г. Продължава с преподавателската си дейност в УНСС.

-------------

- Г-н Друмев, напоследък се заговори много за липсите във фонд "Земеделие". Какво заварихте като ресурс и дали той ще бъде достатъчен за кредитиране на есенната кампания?

- Всяка година парите от фонд "Земеделие" се разпределят за субсидии, краткосрочни и инвестиционни кредити. Лимитът за краткосрочно кредитиране за тази година е 27 млн. лв. От него до юли са използвани 16, 3 млн. лв. Свободният остатък от 10,6 млн. лв. веднага пренасочихме за есенната сеитба. Заделихме също 3,4 млн. лв. от парите за субсидии, които разпределихме поравно при кредитните линии за семена и за торове. Този ресурс е твърде недостатъчен, но трябва да се ограничим с наличното.

- Стана ясно, че средствата за дългосрочно кредитиране са усвоени до средата на годината. Има ли законово оправдание за това "източване"?

- По бюджет за дългосрочни заеми в началото на годината са гласувани 26 млн. лв. Заедно с тях обаче, през юни се прави актуализация и се отпуска допълнителен ресурс от 10 млн. лв. Така за инвестиции за 6 месеца са раздадени общо 36 млн. лв.

----------

Проблемът е, че този допълнителен ресурс не е получен от увеличени приходи на фонда или от допълнителни външни източници, а е за сметка на преходния остатък от минали години, който обикновено не се пипа. Заради тази актуализация в следващата година фондът ще влезе поне със 17 млн. лв. по-малко като общ финансов ресурс, в сравнение с предварително утвърдената план-сметка.

-----------

Освен пренасочените 10 млн. лв. има промени и в ресурса за субсидии. Първоначално са били заложени 10 млн. лв., но през юни се прави нова промяна и се гласуват 17 млн. лв. От тях до средата на годината са разпределени 7,5 млн. лв. С остатъка обаче трябва да се обслужват още няколко линии, които са действащи. Субсидиите за мляко ще се изплащат до края на септември, а тази за съхранение на зърното в публични складове тепърва стартира. Затова не си позволихме за есенната кампания да налеем целия остатък от 8 млн. лв., а гласувахме само 3,4 млн. лв.

- На заседанието на земеделската комисия в парламента бившият земеделски министър Върбанов репликира, че по сметките на фонда имало 23,5 млн. лв. Той прие като лична обида упреците, че фондът бил източен.

- Средствата за кредитиране са едно, а касовата наличност, която има фондът по разплащателната си сметка в БНБ, е нещо съвсем друго. По сметките заварихме остатък от 18 млн. лв. В него обаче влизат получените 12,1 млн. лв. от втория транш за краткосрочното кредитиране, преведени на 29 август, плюс погашенията по стари кредити, преведени през юли и август. Като извадим от 18-те млн. лв. тези приходи и 12-те милиона, може да сметнете какви пари заварихме във фонда. Дори до края на годината да дойдат нови приходи от погашенията на стари заеми, пак няма да приключим годината с 28,3 млн. лв. преходен остатък, който фондът притежава като касова наличност по сметката си в БНБ. Това е заложено в план-сметката, затова се изненадвам защо този мотив беше изтъкнат пред парламентарната комисия.

Освен това се премълчава и друго.

----------

По първоначалната план-сметка фонд "Земеделие" е започнал годината с 45 млн. лв. С каквито пари започва финансовата година, с такива трябва да приключи. През юни обаче управителният съвет на фонда прави корекция в план-сметката чрез намаляване на преходния остатък със 17 млн. лв. На практика фондът гласува дефицит и се получава своеобразно изяждане на парите спрямо първоначалната сметка. Затова от 45 млн. лв. се стига до тези 28 млн. лв., които обаче също няма да постигнем като преходен остатък.

----------

- Как ще се отрази това на бюджета на фонда?

- Това означава, че в консолидирания държавен бюджет фонд "Земеделие" ще допринесе за увеличаване на общия дефицит. Защото тези пари трябва да се извадят отнякъде. Но има и друго нещо.

---------

По план-сметката на фонда бившите шефове са залагали и много нереални постъпления. За погашения по краткосрочни кредити например се очаквали 22 млн. лв. До края на август са постъпили едва 2,6 млн. лв. Информацията, която събрахме от кандидати за кредити за есенната кампания сочи, че до края на годината земеделските производители могат да издължат около 10 млн. лв. Следователно, ако не постъпят заложените 22 млн. лв., наличностите във фонда през декември ще бъдат минимални.

Нереални, да не кажа почти фиктивни са и други приходи за 10 млн. лв. От приватизация например са се очаквали 5 млн. лв. приходи. До август са постъпили едва 373 хил. лв. От прословутите фючърсни сделки за зърно от 1997 до 1999 г. в план-сметката са заложени 3 млн. лв. По сметките са преведени само 189 хил. лв. Предвидени са били и 2 млн. лв. от продажби на държавна земя, а са получени 193 хил. Тези приходи очевидно преднамерено са били раздувани, за да могат по-лесно да се гласуват лимитите за разходи, а и корекцията в план-сметката, която е направена почти веднага след утвърждаване на първоначалната план-сметка.

--------

- Кога точно е направена корекцията?

- На 4 юни предишният кабинет е утвърдил годишната план-сметка на фонда. Защо толкова късно, не знам. Три дни по-късно, на 7 юни, управителният съвет обсъжда корекциите. Министърът на земеделието ги предлага, а министърът на финансите утвърждава тези промени.

- Какви заеми са отпускани с тези 36 млн. лв. по инвестиционното финансиране?

- Към 28 август общият размер на инвестиционните кредити е 35 925 779 лв. До юни са дадени 27 063 000 лв. по линия на прякото кредитиране от фонда. За рефинансиране са отпуснати 8,8 млн. лв. Проблемът е, че инвестиционните заеми са отпускани за много дълъг срок - погашенията ще са до 11 години. Същото се отнася и за гратисния период - 5 години. Така за тази и следващите години фондът ще разполага с минимални ресурси. Това означава, че производителите не могат да разчитат на нови средства. Вероятно трябва да наложим промени в условията на тези кредити, за да не изпаднем в патова ситуация. Защото това е една бомба, заложена за новия управителен съвет на фонда.

При така очерталата се картина, би било много оптимистично да се очакват нови промени по отношение на финансовите възможности на фонда. Знаете, че в Добруджа настояват за компенсиране на загубите от сушата. Но допълнителен източник може да се намери само ако се преразгледа годишната субсидия. Това е невъзможно да стане преди края на преговорите с представителите на Международния валутен фонд и Световната банка. В тази ситуация е нереално да обещаваме на хората неизпълними неща.

- Пред депутатите обяснихте, че голяма част от инвестиционните кредити са отишли за гаранции по тристранните договори?

- Издадените гаранции до този момент са за 4 572 806 лв. Това е поетият ангажимент от фонда, като половината от тази сума ефективно е блокирана в търговските банки. Отделно има поети ангажименти и подписани тристранни споразумения с търговски банки за големи суми до края на годината. По действащите споразумения в рамките на тристранните договори фондът е раздал гаранции в размер на още 4,5 млн. лв. На практика са издадени гаранции, но непокрити с свободен лимит на фонда. Защото по план-сметката са заложени 36 млн. лв. за инвестиционно кредитиране, а са похарчени малко над 40 млн. лв. Като добавим и тези 4,5 млн. лв. непокрити с пари гаранции, сумата достига 45 млн. лв.

- Кой носи отговорност за тези разписани гаранции и какво ще се предприеме от сегашния кабинет?

- Управителният съвет и оперативното деловодство на фонда носи отговорност за решенията си. Знаете, че в него влизат петима зам. министри. Има специализирани звена, които пряко одобряват инвестиционните кредити. Всички по веригата трябва да носят отговорност. И да кажат на какво основание 3 дни след като кабинетът е утвърдил годишната план-сметка, се правят тези корекции. Но има още един проблем. Голямото разминаване между тази план-сметка и параметрите, заложени по споразумението със Световната банка за отпускане на заема ASAL 2. Тези числа, отнесени към матрицата по споразумението за парите, които са насочени към фонд "Земеделие", се разминават съществено. За годината използваните средства по гаранционни схеми трябва да бъдат 75% от инвестиционния портфейл. А годишната сума за инвестиционното кредитиране първоначално е била 26 млн. лв., а не 45 млн., както се получава на практика.

Пак по силата на споразумението от 1 октомври трябва да се спре рефинансирането чрез търговските банки и прякото кредитиране. Ясно е защо се е бързало - увеличеният размер на средствата да се използва преди 1 октомври. А това е лошо като отношение на държавен орган към поети правителствени анжгажименти по международни споразумения. - Имахте ли среща с представителите на МВФ и каква е тяхната реакция?

- Засега само предоставихме информация. Но обсъждането и разискването ще стане впоследствие. Тази информация сме предоставили и на финансовото министерство. Разчитам на взаимно разбиране.

- При това положение ще настоявате ли за нова корекция на план-сметката на фонда, за да може стопаните в Добруджа да бъдат компенсирани за сушата?

- Докато не приключат разговорите с Международния валутен фонд и Световната банка не могат да се правят корекции. Ако състоянието на бюджет 2001, на консолидирания бюджет, позволява да се отпуснат допълнително средства, са възможни корекции. Дори това да стане в края на ноември, няма да е късно. Знаете, че дори по кредитните линии парите се отпускат постфактум, след като стопаните вече са засели. Тогава е възможно да променим не само ресурса за двете кредитни линии, но и размера на субсидиите.