Когато през мрачната зима на 1997 г. знайни и самозвани пророци ни разкриваха чудесата на валутния борд, за пример ни даваха Аржентина, където Международният валутен фонд след цяло десетилетие на стопански разпад беше инсталирал този чудодеен механизъм. И бяха прави - Аржентина е най-верният пример, когато става дума за съвременен валутен борд фондовска направа. България има уникалната възможност да се учи от аржентинския опит и така да предугажда и предотвратява нежеланите ефекти от приетия валутен режим. И предвид икономическата близост неразбираемо е защо в България



твърде бегло научаваме какво става в Аржентина



А през последната седмица в тази огромна и богата страна се случват странни неща, за които мисиите на фонда едва ли ще ни информират със същия ентусиазъм, както преди години рекламираха аржентинския модел. Накратко казано, след едно десетилетие стабилизация под егидата на МВФ днес Аржентина е на прага на поредния си държавен фалит. В края на този месец правителството има да плаща 950 млн. долара вноски по набъбналия си до 132 млрд. долара външен дълг. Но пари за това плащане в хазната няма. Не стигнаха извънредните помощи от МВФ - около 20 млрд. долара от началото на годината. Въпреки всички закани на президента Фернандо де ла Руа и главния шаман на аржентинския борд Доминго Кавало кабинетът не успя да съкрати държавните разходи. Вместо да растат, държавните разходи в реално изражение намаляват. Няма какво и да продадат, защото всичко отдавна е продадено. А както винаги в трудни за страните-длъжници времена,



МВФ панически дезертира



и остави правителството само да води битката за спасяване на аржентинския валутен борд. На върха на разразилата се паника в сряда 24-мата директори на МВФ почти в един глас решиха да "замразят" последните 1.3 млрд. долара остатък по кредитната линия за Аржентина.

След това решение дните на аржентинския борд са преброени. Но въпреки близката и очевидна за всички развръзка как мислите реагираха властите в Буенос Айрес? Мигар си посипаха главите с пепел и се разкаяха, че са опразнили хазната и са добутали страна до поредната национална катастрофа? Ами, нищо подобно. Напук на всички мрачни прогнози министрите сияят усмихнати и с непоколебима вяра в отвъдните сили заявяват, че



ще бранят борда с всички средства



А с какви средства едно фалирало правителство може да брани пагубната си икономическа политика? Разбира се, със средствата, т. е. с парите, на народа си.

Като начало властта е сложила ръка върху пенсионните фондове, които имат към 3.5 млрд. долара по банковите си сметки. С декрет тези пари са прибрани в държавната Банко де ла Насион, която ще има грижата да ги "инвестира" в държавните "безрискови" ценни книжа. (Когато бордът се срути, тези "ценни" книжа няма да струват и хартията, на която са напечатани.)

Втора мярка: правителството стимулира инвестициите. За целта държавните заплати и помощи се изплащат в съкровищни бонове. А понеже аржентинските държавни служители и получателите на помощи имат нужда не да инвестират, а да ядат, те са принудени да продават въпросните бонове с жестоки отбиви. Все едно у нас да плащат заплатите в печално познатите ни компенсаторни бонове.

Но и това не е всичко. В името на борда правителството е намислило да принесе в жертва и банковата система (dеjа vu, а?), като



блокират спестяванията



Аржентинците ще могат да теглят от банковите си сметки само по 250 долара или песо на седмица, а в чужбина ще могат да превеждат или да изнасят без разрешение само по 1000. Това е причината за кадрите с разгневени тълпи, които щурмуват луксозни банкови офиси, разпространявани от световните канали. Забраната не може да продължи вечно, а ако бъде отменена, капиталът ще изтича от страната с далеч по-голяма скорост, отколкото досега (към милиард долара на месец). Макар официалният курс все още да не е променен, вместо за 1 песо доларът се обменя засега с 10% по-евтино. А яви ли се паралелен валутен пазар, значи



с борда е свършено



Затова местни и чужди икономически експерти съветват кабинета да признае поражението на борда, за да запази постигнатата стабилизация на цените. Единственият сигурен изход от борда е преминаването към пряко обращение на резервната валута - долара. Но правителството няма да приеме такава мярка. То ще изцеди и последното песо от икономиката, ще предпочете да стигне до тотален фалит, както България през 1990 г., но няма да се откаже от борда. Защото падне ли бордът, пада и правителството. А за властта си политиците са готови да жертват икономиката.