|
Един от най-обичаните актьори в миналото и идол на днешните 40-50-годишни, ще отпразнува 50-ия си рожден ден на 16 декември. Иван Иванов е роден през 1951 г. Завършил е ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Димитрина Гюрова. Работил е в Младежкия театър и Театър "Българска армия". Но става популярен с филмовите си роли във "Всичко е любов", "Комбина", "Лавина" и др.
--------------------
- Г-н Иванов, на 16 декември ще празнувате 50-ия си рожден ден...
- Как изглеждам на 50 години?
- Много добре. Каква равносметка ще си направите на рождения ден?
- Ах, сложен въпрос. С равносметките приключих доста отдавна. За мен този юбилей е просто навършване на 50 години. Говоря в житейски план. Но преди доста години направих собствената си равносметка. Така че не се стряскам от нищо. Чувал съм, че някои мъже, като им кажат 50 години, и се хващат за главата с думите: "Какво ще правим нататък?" Няма какво да се прави. Просто трябва да се извърви пътя. А равносметката обикновено се прави в последния миг, когато умираш, в последния час, в последната секунда. Тогава човек си дава сметка за изминалия път и животът се извърта като филм. И ако си кажеш: "Ау, пропилях го този живот", ще е много тъжно. Затова колкото по-рано човек си даде сметка за всичко, толкова по-добре.
- Ако се обърнете назад и можете да промените нещо, коя грешка бихте поправили?
- Нищо не бих променил. Щом осъзнаваш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш. Трябва да се научиш да казваш "да". Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост. Всичко е съществено. И няма какво да се променя. Просто трябва да се знае, че си жив.
- За какво не ви остана време през тези 50 години?
- На 35-та ми годишнина не ми беше останало време да се огледам наоколо, да си видя приятелите, познатите, природата, родния си град, улиците. Не ми оставаше време, защото си мислех единствено и само за работа. Но така е трябвало да бъде. Трябвало е да извървя този безпаметен път. Оттам нататък аз боравя с времето.
- Мъчно ли ви е за българското кино?
- Мъчно ми е, че го няма в тия години. Но то ще се научи. То е така крехко. А и сме такава страна, където всичко ни е крехко. Мисля, че киното ни ще си намери пазара, ще открие центъра си.
- Оптимист сте?
- Да. Много бих искал заради тези 50 години да не дърдоря глупости, а само красиви неща. Така ми се иска.
- В живота обаче май красивото е дефицит?
- За мен поне красивото преобладава. Но аз гледам на живота с други очи. На повърхността и на пръв поглед всичко е грозно. Но това е само на пръв поглед. Ако човек се вгледа в душата и сърцето на хората, няма да открие грозота. Аз гледам с такива очи.
- Самотник ли сте?
- Не, не съм самотник. Сега покрай този юбилей сигурно ще вляза и в светските хроники. Но това няма да ме направи по-добър, нито по-талантлив. А и не трябва. Не е нужно. Нужно е само отвреме-навреме, защото все пак съм и актьор. Хората ме харесват.
- Сега спират ли ви по улиците, както преди?
- Стига да ме разпознаят. Защото повечето живеят със спомена отпреди много години. Физиономията ми е вече друга. Но за мен така е по-добре, защото си ходя безпрепятствено. А едно време не можех.
- Навремето бяхте идол на българските тийнейджъри. Защо според вас сега няма млад актьор със същата слава? Къде е причината - в малкото български филми или в новите актьори?
- Нещата се промениха. Не знам защо е така. Може би се дължи в известна степен и на младите. Природата определя кой да бъде кинаджия. Може би и това е причина. Аз съм предано отдаден на киното.
- Това ли е причината да не ви виждаме на театрална сцена вече?
- Да, точно това е. Аз напуснах театъра именно заради киното. Явно така ми е било предопределено. От дете харесвам киното.
- Понеже стана дума за театър, си спомних как преди години като ученици гледахме "Ромео и Жулиета" в Театъра на армията по над 20 пъти. И то не само заради вашето участие и на други известни актьори, а заради самия спектакъл. Защо сега няма такива постановки?
- Предполагам, че се получи така, заради прекалената свобода на изказа и новите форми. Отприщи се нещо друго. Погледнато като категория, времето не бърза заникъде. А режисьорите бързат. И натоварват едно кратко изречение с много подтекст, стремейки се да изпреварят времето. А не осъзнават, че е невъзможно. Те трябва да станат време, да се слеят с него. Ако я имаха тази мъдрост, просто щяха да се вгледат в себе си, да се разположат във времето и работата щеше да стане. Времето е вечна категория. То не бърза. Трябва просто да се разположиш в него, за да усетиш себе си. Оттам идват разминаванията.
- Как приемате творците, на които за всичко им е виновна държавата?
- Не ги приемам, защото това не е вярно. Никой не може да ти е виновен за нещо. Ако хората осъзнаят това, няма да я има и тази злоба и ненавист.
- От гледната точка на човек, който е вътре в нещата, какво държавата все пак може да направи, за да помогне на хората на изкуството?
- Аз лично нямам политическо мислене. Но смятам, че трябва да се дават повече пари. Сега те са нищожни. Когато човек има успех, той трябва да получи пари. Просто такъв е векът. Той е паричен век. Ако се бяхме родили преди, може би щеше да е друго. Но сега парите не трябва да се изгнорират, защото не е възможно. Щом работиш, трябва и да получиш. В материален аспект е така. Държавата трябва да се занимава със своите граждани, което означава едно - щом работят, трябва да получават пари. Иначе шашкъни има. И то много. Но работата не е в шашкънството. Аз пак казвам - нямам държавническо мислене. А и то е доста ограничено и сковано. За мен е просто несъществено.
- Значи няма да станете депутат, ако ви предложат?
- Никога няма да стана! Всеки човек тежи на мястото си. И това трябва да бъде осъзнато. И преди, и след смъртта всеки си попада на мястото. А когато осъзнае това, приключва с развитието си. Мисля, че е по-добре да го осъзнае по-раничко, за да даде шанс и на другите. Не съм черноглед, а просто реалист. Животът според мен се състои в радостта да имаш непрекъснато някакъв шанс.
- В какво най-много вярвате?
- В хората. Те са чудо.
- Къде другаде освен в киното се чувствате в свои води?
- Аз пиша - проза, поезия, есета. Промених много неща в себе си. Събудих се една сутрин и започнах да пиша. Човек може да промени и съдбата си, стига да иска.