|
За да оцелеят, докато си изпълняват служебните задължения, те използват специалния противобомбен костюм, който предпазва от бомба, взривила се в непосредствена близост. Гаранцията разбира се не е стопроцентова, но ако гръмне тротилова шашка от 400-500 гр., се оцелява. Ако бомбата е няколко кила обаче със сигурност ще има поражения. Добрата новина е, че може да не са смъртоносни. За да се намали поне малко рискът, бомбаджиите от ДОТИ не използват екстрата към костюма - директна радиовръзка. Опасна е - сигналите влияят на адската машина и могат да я задействат.
Костюмът е канадско производство и струва 10-12 000 долара. В МВР имат два. При обезвреждането на взривно устройство се използва само един. Сметката е жестока, но правилна - ако има жертви, ще е само една - човекът, пъхнал се в "скафандъра". Което значи, че ако в държавата бъдат заложени например 3 бомби едновременно, една от тях просто не може да бъде обезвредена. Но все пак тук не е Израел, така че положението е под контрол.
Как се обезврежда взривно устройство
Облеченият с костюма тръгва към бомбата със специален рентгенов апарат, който се задейства дистанционно, но чрез кабел, включен в 220 волта напрежение. Първо много бързо зад взривното устройство се слага специална плака, след което човекът се отдалечава - ако теренът е открит - на около 50 м, ако има укритие - на 10-15. След това плаката се осветява и на нея се вижда запечатаният образ на това, което има в пакета, куфарчето или всякакъв друг предмет, в който може да е поставено устройството. Така се добива представа какво представлява бомбата. Ако камуфлажът обаче е от стомана или олово няма шанс да се "надникне" вътре.
В такава ситуация специалистът, почти като по филмите започва да рови в нея с клещи, ножче и други инструменти. Няма правило, че вярната жичка, която трябва да се среже, за да не гръмне бомбата, е червена или синя, казват служителите на ДОТИ. Само този, който е правил устройството си знае. Добре е спецполицаят да разгадае конструкцията на машинката и да резне тази жица, която води към захранването.
Не винаги обаче става така. Има случаи, когато се преценява, че е твърде рисковано да се отваря съмнителният пакет. Обикновено така става, когато взривното устройство е с дистанционно управление. Те са най-опасни, защото освен, че могат да бъдат взривени от атентатора от разстояние, могат да
се задействат от случайни електрически сигнали
Бомбите с часовников и таймерови механизъм, който е нагласен да избухне в точно определен час, също са страшни. Просто не знаеш кога ти изтича времето, казват спецовете по взривовете. В такива случаи бомбата се обезврежда от разстояние. Най-често това се прави с така наречения воден патрон, който е с размер като за лов на великани. Той е пълен с обикновена вода, но когато се задейства чрез запален огнепроводен шнур, се създава толкова силно водно налягане, че буквално разрушава адската машина. Това обаче не значи задължително, че я взривява, обикновено просто я разтваря и тогава спокойно може да бъде изваден капсул-детонаторът, който всъщност предизвиква детонацията.
Другият вариант за справяне с все още неизбухнала бомба е т. нар. водно оръдие. То е по-мощно и по-безопасно от патрона, защото може да действа от по-далечно разстояние. Чрез него се изстрелва водна струя под високо налягане, която разрушава предмета, в който е поставена бомбата и неутрализира взривното вещество. Обезвреждането може да трае 5 минути, но може и да минат часове. Зависи колко сложно е устройството и условията, където е поставено. Понякога не е лесно да се стигне до него.
"Тогава напрежението е огромно, трябва да го изпиташ, за да разбереш какво е. А има и страх. И ние сме хора, не сме от желязо", казва шефът на ДОТИ 1 полк. Володя Пармаков и е щастлив, че никой от трийсетината му подчинени досега не е пострадал при взрив.
Има и други начини да се неутрализира една незадействана бомба, но не и в България. На запад тая работа вече става с роботи. Те
не приличат на Робокоп, а на малки трактори.
Най-големите достигат до 1,5 м височина и 2 м дължина, има и такива обаче, които влизат в багажника на кола. Роботът се направлява с дистанционно управление, като на монитор се наблюдават движенията му и това, което самият той "вижда". Всичко прилича на детска игра. "Тракторчето" се пуска, отива до обекта, снима, проверява и обезврежда бомбата с патрон или струя. Големите могат да теглят автомобил или да го разклащат. Едно такова чудо струва около 200 000 марки. Само ако взривното устройство е поставено на твърде недостъпно място, се налага да се справят хората.
В ДОТИ имат един робот, подарък от германските им колеги. Той обаче тежи 600 кг и с колите, които разполагат просто няма как да го пренасят. Затова е неизползваем. Във Великобритания например, само в Лондон спецполицаите имат 4 огромни бронирани микробуса, в които се побират не само цял арсенал противобомбена техника, има даже и баня, в която след акция могат да се изкъпят. А ДОТИ разполага с няколко таратайки на по 350 000 км, с които спецовете от София се придвижват до всеки край на страната по всяко време на денонощието. Абсурдът е, че те са единствените в страната, които се занимават с бомбите. Налага се да пътуват стотици километри дори при фалшиви сигнали. В МВР вече има идея да бъдат създадени поне още 2-3 такива звена в по-тежки региони като Варна и Бургас. За целта обаче трябва да бъдат обучени хора и да се снабдят поне с минимума техника. Тук въпросът пак опира до пари. Със сигурност няма да им бъдат осигурени замразители, които обливат бомбите с течен азот и ги неутрализират, но това пак е от мечтаната западна апаратура.
Да обезвреждат взривни устройства обаче за радост на експертите от ДОТИ не се налага често. Все пак бомбите се слагат, за да гърмят и в болшинството от случаите става така. Тогава работата на експертите от МВР е да събират останалите частици взрив, а в някои случаи и
откъснати части от човешки тела,
които се номерират, защото са веществени доказателства. Разкъсванията при взривяването са страшни и най-често смъртоносни. Миризмата на изгорели вътрешности на трупове не се забравя никога, казват бомбаджиите. Оцелелите жертви остават без крака и ръце. В много случаи пък телата на убитите са напълно овъглени. Взривът първо съблича, после обгаря на голо, обясняват мъжете от ДОТИ, които са виждали десетки ттрупове. Налага им се и да присъстват на аутопсиите, за да разпознаят попадналите в тялото частици от бомбата. Така я "сглобяват" отново и изготвят експертиза за вида и количеството на взривното вещество.
Докато все още правят оглед на мястото на детонацията пък, понякога им се налага сами да гърмят бомби. Наричат ги контролирани взривявания и ги използват, когато има втора адска машина, която не е избухнала. Така беше при страшната експлозия в столичния хотел "Амбасадор" през ноември 2000 г., когато загинаха арменец и украинец, които приготвяли мощна няколкокилограмова бомба. Тогава по съмнение, че в колата на единия от тях има друга, возилото беше отворено с взрив. Оказа се, че няма такова нещо, но в такива случаи, ако има бомба тя може да бъде обезвредена. Иначе рискът за жертви е огромен - в кола се поберат стотици килограми взрив.
В Скотланд Ярд например имат горчив опит, там техните бомби в автомобили са от порядъка на 700-800 кг. У нас
най-голямото количество взрив досега е било предназначено за Илия Павлов -
30 кг. Това стана през 1997 г., когато бомба с насочен заряд удари неуспешно БМВ-то на боса на "Мултигруп". Според специалисти атентаторите явно са се забавили и са я взривили късно, така че са засегнали само задната част на автомобила. Един от босовете на СИК пък, Поли Пантев, преди да бъде застрелян през март на остров Аруба, беше обстрелван с гранатомет. Такава граната, чиято цена достига до 1000 долара, пробива 40 см стомана, казват специалистите. Но тогава стрелците не успяха да уцелят джипа на Пантев.
Най-страшната експлозия, който са виждали бомбаджиите на МВР е през 1993 г. в русенския военен завод "Дунарит", когато гръмват 87 т. взрив. Тогава 5-ма работници са буквално стопени. От тях не остава абсолютно нищо. Съдебният лекар моли за поне за някаква малка част от телата, защото не може да издаде смъртен акт. Като по чудо детонацията, при която в радиус от 30 км прозорците на всички сгради са строшени, не загиват повече хора. Следствието тогава не открива следи от умишлено взривяване, но кой ли може да разбере при такава грандиозна експлозия, коментират специалистите.
Дори няколко грама взрив могат да нанесат поражения. Един от най-зловещите случаи, по които са работили в ДОТИ е, със съпругата на следовател от Пазарджик.
В химикалката й е сложена миниатюрна бомба,
достатъчна обаче да разкъса пръстите й. Случвало се е човек да бъде убит с едва 100 гр. взривно вещество. Самоделката е поставена под седалката на тираджия, който сядайки върху нея поема цялата взривна вълна и умира. За най-често използваните адски машина обикновено се използват около 300-400 гр.
Цените са разнообразни. Според запознати пазарът с взривни вещества напоследък се е пренаситил, не липсва нищо и по колкото се иска. Обикновена шашка взета от някоя мина за сплашване на съсед може да струва и смешната сума от 50-на лева, по-големите бомби струват от по няколко хиляди, има и такива обаче, които могат да стигнат до цена 10 000 долара. Сумата не зависи само от стойността на взрива, а и от "величината" на този, за когото е предназначена.
Не един път спецовете по взривовете получават заплахи. Обикновено това става или, докато трае разследването, когато трябва да установят дали по ръцете на заподозрения има следи от взривни вещества, или по време на съдебни дела, където те се явяват като свидетели.
"Внимавай и тебе може да те гръмнат,
имаш жена и деца", заканват се заловени бомбени атентатори. Ако бомбата не гръмне има реален шанс да се стигне до атентатора. При експлозия е невъзможно да остане каквато и да било следа, в противен случай обаче могат да бъдат намерени пръстови отпечатъци или други следи, като едно малко косъмче например.
Досега няма случай на уличен служител на службата в корупция, връзки с криминално проявени лица или изнасяне от службата и търговия с взривни вещества. "Някой обаче се отказват, не издържат психически", казва полк. Пармаков. Други може би смятат, че парите не си заслужават за толкова рискова и стресираща професия. Бандитите направо недоумяват.
През 1995 г., бомбаджиите обезвреждат 2 часа заложената адска машина под колата на един от хората на Карамански Иван Кудев. Намерило я случайно кучето на негов съсед. В жабката на автомобила са намерени 250 000 лв. Кудев небрежно казва, че явно ги е забравил предишната вечер и пита един от хората на ДОТИ каква заплата взема за тая работа. Когато чува отговора се плесва по-главата и отвръща: "Ти си луд!". 4 месеца по-късно обаче Кудев беше застрелян.
каре
Какво да правим, ако намерим съмнителен пакет
Ако намерите съмнителен пакет, куфар или дипломатическо куфарче, не си представяйте, че вътре има много пари, и не пипайте нищо. Вътре може би има бомба. Спецовете съветват находката дори да не се бута и влачи, още по-малко да се прегръща, реже или отваря. Най-добре е да съберете още няколко души и с подръчни материали като въжета и ленти да оградите района в радиус поне 50 м, за да не минават случайни минувачи и любопитни зяпачи. Добре е преди да дойдат полицаите адската машина да бъде покрита с нещо меко - дюшек, одеало или дунапрен, за да се ограничи зоната на поражение при взрив.
Когато пък има само сигнал за бомба по телефона, трябва да се опитате да поддържате разговора с анонимния атентатор колкото може по-дълго, като му задавате уточняващи и отвличащи въпроси - къде, кога, защо и как ще гръмне. И да обърнете внимание на характеристиките на гласа му. След като връзката прекъсне не затваряйте слушалката и от друг телефон се обадете в пощата, за да се проследи линията. Ако сте шеф на учреждение кажете на служителите си да се огледат за предмети, които не са ничии или нямат определено предназначение. Вярно, че досега не е намирана истинска бомба след предупреждение, най-много някой кашон със стърчащи жички, поставен от шегаджия, но все пак никога не се знае.
каре
СТАТИСТИКА
От 1991 г. в страната са избухнали 1475 бомби, показва статистиката на ДОТИ. До сега тази година взривовете са 154 с 8 загинали, 11 устройства са обезвредени, преди да гръмнат, а 17 са били задействани, но поради някаква грешка не са избухнали. През 2000 г. са гръмнали 161 бомби като само през декември са били 19. Миналата година жертвите са 7, през 1999 г. - 4, през 1998 г. - 8.
|
|