|
Банките, които ще отпускат заемите, бяха определени миналата седмица от управителния съвет на гаранционния фонд за микрокредитиране.
Това са ОББ, Евробанк и Пощенска банка.
Те са избрани от 7 банки, с които е преговарял управителният съвет. Останалите кандидати са били ДСК, Юнион банк, СИБанк и Булбанк. Избраните били предпочетени заради развитата си клонова мрежа, опит в микрокредитирането, бързина на отпускането на кредитите и лихвените равнища, които предлагат. Одобрените банки са се съгласили с условието на управителния съвет лихвата, по която се отпускат кредитите, да е до 10%. Те също ще взимат окончателното решение кой да получи заем и кой - не, на базата на получените точки.
Първоначално за нисколихвени заеми ще могат да кандидатстват само фирмите и гражданите от 18-те пилотни общини от всичките 262 в страната. Те са: Ружинци и Димово, област Видин; Враца и Мездра, област Враца; Лом и Монтана, област Монтана; Панагюрище и Лесичево, област Пазарджик; Исперих и Самуил, област Разград; Кайнарджа и Силистра, област Силистра; Сливен и Нова Загора, област Сливен; Омуртаг и Търговище, област Търговище; Каспичан и Шумен, област Шумен. Основният критерий, по който са избрани пилотните общини, е равнище на безработицата, дял на хората без работа повече от 1 г. и на безработните инвалиди. Предпочетени са градовете, в които хората без препитание са с по-високо образование и са до 29 г., защото се предполага, че те са по-инициативни.
Информация за нисколихвените заеми ще има в бюрата по труда
в изброените общини. Днес и утре служителите на бюрата ще преминат курс за работа с кандидатите за микрокредити. Те ще раздават документите за кандидатстване и ще дават напътствия на мераклиите за заем за попълването им.
Социалното министерство предвижда пилотната фаза на проекта за микрокредитиране да приключи след 3-4 месеца. След това броят на общините, в които ще се дават нисколихвени кредити, ще се увеличи и постепенно ще обхване цялата страна. Всичко ще зависи от това как ще потръгнат нещата в пилотните общини, обясни преди време социалният министър Лидия Шулева. Според нея има два основни риска - единият е да няма кандидати и добри проекти, а другият - да не стигнат парите. Тя не се притеснява от възможността кредитите да не се връщат. "В Босна и Херцеговина беше приложена подобна система и само 0,6% от заемите не са били върнати", обясни Шулева. Предвиждало се още да има стимул за успешно използван кредит - право на повторно получаване на нисколихвен заем. Ако проектът тръгне добре, ще се потърсят и други източници на финансиране. "Примерно част от парите за активна политика на пазара на труда ще се насочат към фонда за микрокредитиране", уточни социалният министър. Японският посланик обещал изгодни кредити, Световната банка също искала да се включи. "Всичко ще зависи от предприемачеството на хората", обобщи Лидия Шулева.
За царските кредити могат да кандидатстват физически лица, малки фирми, регистрирани по Закона за малките и средни предприятия, кооперации до 10 члена, които не се занимават с жилищно строителство, земеделски производители, занаятчии и занаятчийски предприятия.
От физическите лица предимство ще имат безработните -
особено тези, които са били без препитание повече от 1 г., които са на възраст между 20 и 29 г. или са от ромски произход. По-големи шансове ще имат още жените и инвалидите без препитание.
Фирмите ще печелят точки с разкриването на повече работни места. Ако кандидат, получил кредит, не разкрие обещания брой работни места, ще му се начислява пазарна лихва от 18%. Банката ще удържа дължимите осигуровки като неустойка.
Физическите лица ще подават формуляр, който ще играе ролята на бизнес-план. Той трябва да съдържа информация за основния предмет на дейност. Кандидатите ще трябва да опишат потенциалния пазар, на който ще се пласира стоката, да приложат разчет на очакваните приходи и разходи за 1 година, обосновка на нужните начални инвестиции, структура на инвестирания капитал и броя на работните места, които ще бъдат разкрити. В броя на работните места се включва и самонаемането. Кандидатите, които са безработни, трябва да представят документ за регистрация в бюрото по труда.
Занаятчиите ще прилагат удостоверение, че са в регистъра на занаятчиите, а земеделските стопани - свидетелство, че са в регистъра на земеделските производители на министерство на земеделието. Инвалидите ще показват документ от лекарска комисия.
От юридическите лица ще се иска по-дълъг списък от документи. При тях ще се прави и по-строга оценка на финансовото състояние. Кредити няма да се отпускат на фирмите, които имат дългове към банки.
Кандидатите за микрокредити трябва да са регистрирани в избраните пилотни общини или да са техни жители. По изключение фирмите може да не са регистрирани в една от 18-те община, но трябва да докажат, че основната част от дейността им е на територията на една от тях.
Целта на обещаните от царя кредити е да се стимулира започването на нов малък бизнес, стартирало вече фамилно производство или търговия на дребно. Очаква се при реализирането на пилотния проект да се подпомогнат 2 000 фирми и кооперации, да се създадат 600 нови бизнеса и 4 000 нови работни места.
Лихвата на царските кредити ще е до 10%.
Възможно е трите банки да предложат и по 9-9,5% в конкуренция за клиенти, твърдят експерти от социалното министерство. Няма да плащат лихва единствено инвалидите, решиха експертите от социалното министерство. Техните лихви ще се поемат от бюджета на социалното ведомство за активни мерки на пазара на труда. Първоначалният вариант предвиждаше освен инвалидите от лихва да са освободени и хората, които са били без работа повече от 1 г., младежи от 20 до 29 г. без работа и жени без препитание. Лихвите на тези категории трябваше да се поемат от държавата чрез гаранционния фонд за микрокредитиране от 20 млн. лв. Експертите обаче решиха, че подобно субсидиране на определени групи от хора не е справедливо.
Кредитите ще са два вида.
Първият са т.нар. инвестиционни заеми. Техният размер е до 15 000 лв., а срокът за връщане е до 5 г., като има 6 месеца гратисен период. До 7 500 лв. от сумата ще може да се вземе срещу подписите на двама поръчители. По-голям заем обаче ще се получава срещу ипотека на закупеното със заема имущество. Тя трябва да гарантира 100% заема от банката. Тъй като банките обикновено изискват около 200% гаранция, останалите 100% ще се поемат от Държавния гаранционен фонд. Ако са купени животни, те ще трябва да се застраховат от кредитополучателя, за да има кой да плати на банката при евентуална смърт на добитъка.
Физическите лица ще могат да се обединяват за получаване на кредит. "Те обаче не трябва да харчат парите за купуване на скъпи машини, защото това не е схема за кредитиране на малък и среден бизнес, а за насърчаване на самонаемането, фамилния бизнес и едноличните търговци", обясняват от социалното министерство.
Малкият и среден бизнес ще бъдат подкрепяни дотолкова, доколкото могат да разкрият нови работни места. Преди месец социалният министър Лидия Шулева даде пример с купуването на крави - може няколко души да се обединят за купуването на повечко крави от Холандия на едро, които ще им носят по 40 л. мляко, вместо по 15 л. Така всеки един от кандидатите в такава кооперация ще може да получи нисколихвен кредит до 15 000 лв.
Вторият вид заеми са оборотните. Те ще се дават на фирми за започване на фамилен или малък бизнес. Размерът им е до 10 000 лв., ще се връщат до 1 г. с гратисен период 1 месец. Те ще се дават срещу ипотека на лично имущество - магазин, апартамент и др., или срещу залог. Обезпечението трябва да покрива 100% от заетата сума. Другите 100% отново ще се гарантират от фонда за микрокредитиране. При този вид заеми не може да се ипотекира закупената стока. Оборотни кредити няма да се дават срещу поръчителство, независимо от сумата.
|