|
Този факт е сред най-интересните в историята на фирмата. Далеч преди да предложи позабравените бабини рецепти на българина, родният производител на консерви научил немците, а и живеещите в Европа балканци, да похапват типичните за нашия регион манджи. Обикновено предприемачите тръгват точно по обратния път - първо сондират вътрешния пазар, а след това - чуждоземския.
Основателите на "Вега стар" обаче първо зарибили немския пазар, за да се наложи продукцията впоследствие и сред българските потребители.
В самото начало се започнало с малко продукти, които се пласирали предимно в Германия. Сега фирмата предлага около 45 артикула - зеленчукови и плодови консерви. Годишно се преработват около 2000 тона суровина.
В производството средногодишно са заети около 150 души. В най-натоварените месеци, от юли до ноември, броят на заетите стига до 400-450 души. Иначе, през студените месеци, около 50 души са ангажирани предимно с експедицията на готовата продукция за вътрешния пазар и за износ.
Освен на европазара, консервите на "Вега стар" са познати вече в Хърватска, Босна и Херцеговина и дори в Канада. И това се случва само след първите седем години от основаването на фирмата през 1995 г. Тя е своеобразен
наследник на бившата консервна фабрика в Бяла Слатина -
"Подем", казва изпълнителният директор на фирмата Станислав Ангелов. Но предприятието в Бяла Слатина вече е обновено откъм машини и съоръжения. Освен това фирмата се е разраснала и, освен производственото звено, работи и клон в София, който поема реализацията на вътрешния и на външния пазар. Той е в столичния квартал "Слатински Редут" и от около година и половина се ръководи от Станислав Ангелов. Фабриката в Бяла Слатина пък се управлява от прокуриста на фирмата Иван Димов.
Обединител и на двете звена е управителят и създателят на "Вега стар" Наумов. Той е човекът, който убедил немците, че омлетът става по-хубав, когато се прави с пинджур. Деликатесът е типичен за целия Балкански полуостров. За направата му се подбират месести зеленчуци като пиперка, патладжан, домат. Пекат се и се приготвят по съответната технология, гарнирани с чесън, лук и други подправки. С пинджур омлетът или гювечето се правят много по-лесно, обяснява Станислав Ангелов. И допълва, че предимството на техните консерви е както във възможността да се похапват веднага след отварянето на буркана, така и да се използват като добавка в основно ястие.
Фирмата се слави предимно с нетрадиционните си продукти. Това са
типични регионални гозби, които може да издирите из тефтерите на баба
Такива например са пинджурът или домашната лютика, която е автентичен врачански специалитет. Те искат малко повече внимание и труд от производителя, казват от фирмата. Но пък са неповторими и се харесват.
Друг е въпросът, че европейският потребител е особен. В Германия например има руска общност, която е отдавна се е заселила по тези места. Има обаче и немски потребители, чиито вкусови изисквания са доста по-различни, разказва Ангелов. Там са пробили преди всичко с пинджур, печени пиперки и айвар, което е деликатес от печени чушки и домати, смлени и след това пържени. Дори обикновената лютеница обаче трябва да има автентичен вкус.
"Едно е да отворите лютеница и да усещате запазения вкус на зеленчука, съвсем друго - да ядете нишестето, което доста често се слага в бурканите", категоричен е изпълнителният директор на "Вега стар".
Че европеецът не е лесен потребител, е ясно, но и българинът взе да става придирчив. Трудно вече ще го задоволиш със стерилизирани краставички или лютеница. Затова от фирмата планират скоро да пуснат специален рецептурник, където освен подробности за самите продукти, потребителите ще могат да понаучат и някоя друга рецепта.
"Има потребители, за които не е проблем да платят 10-20 стотинки повече. Но все още има хора, които търсят преди всичко евтиното, и това са най-вече възрастните", казва Ангелов. Продуктите им са малко по-скъпи, защото не съдържат консерванти, като се изключи оцетната киселина. Държи се на качеството, стилния етикет и опаковка. Проблемът е, че докато
у нас се опитват да имитират рецептите им, в странство направо ги копират
"На "Произведено в България" например дойде една жена, която каза, че си е купила наша печена пиперка от някакъв ирански магазин в Сан Франциско. А ние там не продаваме. Значи някой е изкопирал етикетите, при това на български език", недоумяват от "Вега стар".
Основната фирмена новост тази година са конфитюрите от ягоди, малини, къпини, вишни, боровинки и зелени доматчета. Използвана е съвременна технология, запазена е целостта на плодчетата в сладката. Съдържанието на захар е много по-ниско от обичайното, макар продуктът да не е предназначен за диабетици. Правят се без консерванти, а плодовете са брани от Берковския Балкан, който е популярен като екорайон. А, както култивираните, така и дивите плодове са съхранили не само цвета, но и аромата си, гарантират от фирмата. Дали това е така, родните и чуждите любители на сладката тепърва ще установят, тъй като лакомствата бяха пуснати пробно на "Произведено в България", където фирмата участва за втора поредна година.
Явно не без резултат, след като още при второто си появяване отмъкна награда за цялостно представяне.
Златното лъвче е въпрос на престиж и признание, казват от фирмата
Занапред планират да разширяват производството, като създадат още една фабрика в Южна България. Там се отглежда основната суровина, така че установяването в този район ще позволи разширяване на пазарната ниша и намаляване на себестойността при производството.
"От Пловдивско идват бурканите и капачките. Зеленчукът се изкупува предимно от Хасково, Първомай, Асеновград", аргументира се Станислав. И добавя, че в Северна България работят с техни производители, които ежегодно финансират под формата на семена или средства за посеви.
Но последните години като че ли стават доста трудни за родното зеленчукопроизводство. Затова тази година, по подобие на миналата и по-миналата, се наложило част от суровината да се внесе от Македония, Сърбия и Турция. Това лято оттам са купувани предимно пиперките. Не само че добивите били лоши, но
нашенските чушки излизали по-скъпо от докараната от Турция стока
А за да сложи на стелажа на магазина един буркан, на производителя му се налага да мине през куп препятствия. Кредити се взимат трудно, макар и да не е невъзможно. Затова надеждата е фабриката да се модернизира по програма САПАРД. Идеята е да се направи повече по системата за гарантиране на качеството, да се намалят големите разходи за енергоносители.
"Фабриката, за съжаление не е в район, в който може да бъде газифицирана, и в момента работи основно на ток и промишлено гориво, което е доста скъпо", отчита Ангелов. Затова на първо място планират да пригодят цялостно системата към пропан-бутан и да свалят себестойността. И, току виж доказали, че българските консерви не са това, което бяха.
|