Душата съществува, твърдят холандски учени, чието изследване бе публикувано наскоро във водещото британско медицинско списание "Лансет". Това е най-голямото досега проучване на феномена. Доказателства те събрали чрез изучаване на преживяванията на изпаднали в клинична смърт хора.

В продължение на две години лекарите от Холандия, ръководени от проф. Пим ван Ломмел, изучавали 344 пациенти от 10 болници, оцелели след претърпян инфаркт. В хода на изследването специалистите установили, че в състояние на клинична смърт един на всеки 10 от тях е имал



емоции, видения и ясни мисли,



докато е бил в безсъзнание - без пулс, дишане и мозъчна активност. Впоследствие част от пациентите съобщавали, че са имали "извънтелесни" преживявания.

Според учените резултатите от изследването потвърждават тезата, че съзнанието или по-поетичното му определение - душата - може би надживява смъртта.

12% от оцелелите след тежката кардиологична атака заявяват, че са имали различни преживявания, преди да възкръснат. Един от тях например твърди, че се е реел извън тялото си и е наблюдавал как лекарите се опитват да го съживят.

От векове много хора са споделяли, че са имали подобни



преживявания на границата със смъртта



Обикновено техните разкази си приличат или поне има голяма доза съвпадения, дори в детайлите - тунелът, сенките в дъното му, ярката светлина, която ги заслепява. Досега тези техни твърдения никога не са били подлагани на научни проверки, а феноменът винаги е бил обект на скептицизъм, особено в научните среди.

За какво свидетелстват върналите се към живота в изследването на холандските учени?

Единият тип преживявания включват усещането за свобода и радост, за забързване на времето, повишена сетивност, загуба на усещането за тялото. Вторият род са свързани с попадането в друг свят, със среща с отвъдното, сблъскване с някакво мистично битие, докосване до "точката, от която няма връщане назад".

Тези разкрития в най-обширното досега проучване на феномена с методите на науката подкрепят изводите на един по-малък проект, осъществен през миналата година в болницата в Саутхемптън, Великобритания. Там също е било използвано най-модерното медицинско оборудване за доказване на липсата на пулс и на мозъчна активност при изпадналите в кома пациенти. Хората, обект на изследването, са съобщили след това, че не са можели да възприемат нищо от средата, в която са се намирали в момента, но че спомените им от това състояние са прекалено подредени, детайлни и добре структурирани, за да бъдат смятани за халюцинации. Именно това смущава учените, защото не се покрива с нормалните медицински обяснения.

Оцелелите след временното спиране на сърцата им твърдят още, че "в отвъдното"



досегът им с живота е бил много по-духовен



В същото време те съобщават, че страхът от смъртта, който преди това са изпитвали, е намалял и дори направо изчезнал.

Доктор Питър Фенуик, консултант невропсихиатър от Лондонския университет, който е съавтор на проучването от Саутхемптън, коментира пред британския "Дейли телеграф": "Изследването на холандските колеги е много вълнуващо, защото потвърждава нашата теза. След като знаем какво представляват преживяванията на границата със смъртта и какво става, когато човек е в кома, възниква въпросът дали разумът и мозъкът са едно и също нещо.

Ако съзнанието и мозъкът могат да бъдат независими, въпросът е колко дълго съществува съзнанието след смъртта. Освен това започваме да се питаме за духовната същност на хората, дали вселената не е сътворена с определена цел, а не случайно."

Според д-р Сем Парния, сътрудник на д-р Фенуик от Саутхемптънския университет, изучаването на съзнанието трябва да се превърне в самостоятелна фундаментална наука, неподчинена на никоя друга. "Тази концепция има значението на откриването на електромагнитните вълни през XIX век или на квантовата механика през XX", смята той.

Отначало бях доста скептично настроен, споделя д-р Парния. Но претегляйки всички очевидни факти, днес мисля, че наистина съществуват доказателства. Основното се отнася до въпроса дали умът или съзнанието е продукт на мозъка. Ако бихме могли да докажем, че наистина умът е производен на мозъка, не мисля, че би могло да има нещо след смъртта, защото ние сме преди всичко съзнателни същества. Но ако, обратното,



мозъкът е само посредник,



чрез който се проявява умът, нещо като телевизията, която излъчва вълни, които превръща в образи и звук, ние ще можем да покажем, че умът е тук, след като мозъкът е мъртъв. Точно за това говорят според мен преживяванията на прага на смъртта.

Интересен факт е, че наблюденията на учените съвпадат с данните и заключенията от проведено през ноември във Великобритания проучване на общественото мнение, според което 10% от анкетираните са имали сходни усещания за



напускане на тялото от личността им и реенето й над него



Допитването е направено от "Опиниън Рисърч Бизнес" на базата на представителна извадка от 1002 души и съвпада с други подобни, осъществени най-вече в САЩ.

Изследването се приема много добре от църквата, защото подкрепя едно от нейните отдавна формулирани твърдения. Епископ Стефан Сайкс, професор по теология в университета Дърхам и председател на комисия на англиканската църква за съблюдаване на доктрината, казва, че тези разкрития са "абсолютно смайващи". "Но не ги намирам за изненадващи, тъй като зная, че животът е пълен с много повече загадки, отколкото си мислим. За теолозите душата е нещо далеч повече от съзнанието или ума. Тези открития са предизвикателство пред недодялана идея, че когато човешкият мозък умира, с това свършва всичко."



Скептиците обаче са на друго мнение



Някои от тях смятат, че преживяванията на границата на смъртта се дължат на спирането на мозъчните функции, причинено от липсата на кислород. Изучавайки внимателно клиничните видеозаписи, холандските учени обаче отхвърлят това твърдение. Те не приемат и обясненията, че "отвъдният опит" може да се дължи на неподходящи лекарствени комбинации, тъй като всички пациенти са били третирани по един и същ начин.

Други учени, отхвърлящи тезата за неумиращото съзнание, смятат, че генерираните в мозъка различни телесни и душевни травми са в основата на този опит. Д-р Ричард Уайзман от университета на Хемптфордшир твърди: "Когато човек умира, стресът, натрупан от мозъка и тялото му, може да предизвика усещания, за които става дума. Същественото е, че преживяванията на границата със смъртта са описани от хора, които в действителност не са умрели, а само са мислили, че умират. Хора, които си внушават, че са болни например, също имат преживяванията на истински болните, макар че не са такива. Вероятно има съвсем нормално обяснение за всичко това."

Според учения, когато сме в състояние на стрес, мозъкът произвежда ендорфини, които ни дават усещането за свобода и блаженство. "Това още не е доказателство за живот след смъртта - допълва д-р Уайзман. - То само означава, че ние не познаваме достатъчно добре, колкото си мислим, нашия мозък и тяло."