|
--------------------------
Азиатците така изкусно са оплели Коледа и със собствените си традиции в украсата, кулинарията, разтухата, та с мъка можем да разпознаем, че става дума тъкмо за християнския празник. Добре, че е запазен най-отличителният белег - утилитарните белобради старци, плъзнали и из азиатските големи магазини. Обикновено тези Дядо-Коледовци не раздават подаръци, а само служат за атракция, която да привлича купувачи и да примамва децата и туристите за снимка за спомен. На някои им хрумват и съвсем нестандартни идеи - например тази Коледа дегизиран като стареца с червените одежди плувец бе пуснат в голям аквариум в центъра на Сеул.
Японците пък си имат типично свой образ, когото през последните години умело кръстосаха с Дядо Коледа -
бога Хотейошо, който носи подаръци на добрите,
но за да вижда по-ясно кои точно са те, има очи и на тила. За днешните японци впрочем не е особено важно дали точно тоя бог или християнският му събрат броди покрай елхите и ледените скулптури, които изникват на централния площад на всеки по-голям град около Коледа. Важното е, че има повод за веселба - а това не се случва особено често в залягащото над труда японско общество.
Ресторантите, наобиколили празничните площади, предлагат специални резервации за масичките с изглед към искрящата гледка. Предвидени са атрактивни куверти за незадомени млади хора, които да намерят сродно сърце именно в коледната нощ. Според местното поверие запознанството тогава носи щастие. За такива клиенти е измислен и терминът
"single bell" ("самотно звънче")
по аналогия с всеизвестната коледна песничка "Jingle bell".
Осигурените вече със семеен уют японци пък трябва да се погрижат за подобаваща украса на домовете си. Тя играе ролята на традиционните коледни венци или елхи, но е изпълнена в духа на местната икебана и си има специфичното име - кадомацу. Състои се от три елемента - най-отдолу има оризова слама, която олицетворява доброто материално състояние на дома, по средата са закичени кедрови клонки, чиято зеленина символизира дълголетието, а най-отгоре са забучени бамбукови стъбла, които са носители на силата.
Все пак украсата на дома не е първостепенна грижа за азиатците, защото, за разлика от европейците, те схващат Коледа не толкова като семеен празник, колкото като повод за купон. Особено младите. Жителите на южнокорейската столица Сеул например си падат по
вечеринки из заведенията на младежката улица "Чоно"
Започват с бира, после се прехвърлят в друг ресторант и минават на 25-градусовата картофена ракия сочжу, продължават в нощен бар, където омешват двете питиета и се отдават на удоволствието да пеят на т. нар. караоке - дошъл от Япония апарат, който ви дава възможност да изпробвате вокалните си данни и едновременно да наблюдавате на монитор как избрана от вас световна знаменитост пее с вашия глас.
Ако младият сеулец вече си има гадже, на Коледа трябва непременно да го изведе на разходка по същата тази улица "Чоно", да го почерпи с картофените сламки когума, да го заведе на кино. Има вариант и с планинска разходка из наобиколилите Сеул природни красоти - скали, снежни преспи, гористи върхове. Разработени са дори специални коледни маршрути, които предвиждат и посрещане на първите лъчи на слънцето.
В Китай, който през последните години проби на световния пазар и с
производство на коледни играчки,
рождествените веселби също са приоритет предимно на младите хора - по-възрастните просто не могат да нагодят навиците си към вносния празник. Някои дори се дразнят от него, защото го смятат за натрапен в угода на чуждите туристи. Най-толерантните го схващат като вид карнавал и привнасят в него елементи, характерни за посрещането на Лунната Нова година.
Това омешване важи и за тържествата около календарната Нова година. Най-глобализираните сред азиатците японци стриктно спазват специфичните си традиции и в новогодишната нощ, когато не близват алкохол. Към полунощ тръгват към най-близкия шинтоистки храм, където изслушват 108 камбанни удара, символизиращи
пречистването на душата от владеещите я 108 страсти
(колкото е изброила шинтоистката религия). След края на камбанния звън душата се смята за преродена. От пламтящото в храма огнище се запалват специални въженца, сплетени от шест нишки. Те трябва постоянно да се въртят в ръцете, за да не угаснат, и да се занесат вкъщи. От този огън трябва да се запали домашното огнище и газова горелка, на която да се приготви новогодишната оризова супа одзони.
На 1 януари японската трапеза е украсена от изящна купичка със саке. Всеки пълнолетен член на семейството отпива по една чашка от нея - за радост и щастие в обновения живот. Сервират се строго регламентирани блюда: такеноко от млади кълнове бамбук (за юношеска сила и здраве), рибешки хайвер кадзуноко (за плодовитост), черен боб (на всеки се слагат толкова зърна, на колкото е години), скариди (за дълголетие) и т. н.
Китайците пък навръх Нова година семейно майсторят тестени топки с месен пълнеж - нещо като руските пелмени, които по принцип се правят за Празника на пролетта (Лунната Нова година). Щом часовникът удари 12 - пускат ги във вряща вода като знак, че новата година вече е настъпила. Сервира се непременно и риба, защото
йероглифът за риба означава и добро материално положение.
В Корея на Нова година задължително се яде тока - малко лепкав за европейския вкус сладкиш от оризово брашно. Календарната нова година обаче не е толкова важна за корейците, колкото Лунната и нейният първи ден - Солал. Най-характерното за него е, че младите изпълняват обреда себе - поклоняват се по три пъти на всички по-възрастни, като така изразяват своята почит и признателност. Поклоните са строго ритуални - с падане на колене, със специфично кръстосани на земята ръце, с допиране на челото към тях.
В отговор възрастните
даряват младите и децата с пликчета с пари
Това не се смята за обидно - такава е традицията, разпространена, впрочем, и в Япония. Там всяко пликче обикновено съдържа йени, равни на сума от 200-300 долара.
Задължителна атракция и за корейци, и за японци е дошлата преди векове от Китай традиция за Нова година да се пускат хвърчила. Те могат да са миниатюрни като кибритени кутийки или гигантски, с тегло до 800 кг, за чието вдигане са нужни по 50 души.
Хвърчилата красят и всички останали празници - включително и коледните. Просто в мотивите вместо типичните за района змейове се вписват Дядо-Коледовци, звънчета и елхи.
|
|
|
|