Защо отворихме вратата на политическите хамелеони?


Слово на армейски генерал Любен Петров пред 45-ия конгрес на БСП


[ 2005-04-11 ]


Уважаеми другарки и другари, делегати и гости,

Искрено съжалявам, че на този предизборен конгрес, който носи послание за увереност и дори нотки на тържественост, ще наруша общия тон и настроение.
Членувам в партията повече от 40 години. Нейният път, успехи, провали и изпитания бяха и мой житейски път. Никога не съм се отказвал от нейните принципи и не съм се срамувал, че съм част от нея. Никой не може да ме обвини, че за мен партията е била средство за благосъстояние или път за кариера. За някои това може да изглежда като старомоден идеализъм, но за мен тези идеи са моят живот. Смятам, че в България все още има много хора като мен. Има обаче и други.
Когато времената за партията бяха трудни, мнозина напуснаха нашите редици и скъсаха с нашите идеали. Днес отново ги виждаме да се завръщат, предусещайки облагите от властта. Не разбирам защо нашата партия отвори широко своите врати за тези политически хамелеони. (Силни ръкопляскания). Те ще ни изоставят при първото изпитание.
С това кратко предисловие споделям с вас моята голяма тревога относно бъдещето на БСП. Все повече става ясно, че между ръководството на партията и нейните членове и симпатизанти се открива огромна пропаст.
Ще спомена само няколко драстични и принципни разминавания с убежденията и желанията на нашите членове. Това не са конюнктурни въпроси, а решения, предопределящи бъдещето на българите в близките 50 години.
1. Членството на България в НАТО. Конгресното решение беше по този въпрос да бъде проведен референдум. Партийното ръководство и парламентарната ни група изненадващо и безусловно подкрепиха присъединяването ни към този военен блок.
2. Войната в Ирак. Имаше изрично решение на Висшия партиен съвет от 1 февруари 2003 г., цитирам - "Висшият партиен съвет категорично отхвърля възможността за участие на български военни части в бойни действия". (Оживление в залата). Нашата парламентарна група на 29 май 2003 г. неочаквано подкрепи решението на Народното събрание за изпращане на български боен батальон в Ирак и така стана съучастник в тази авантюра. С това решение България се включи във войната на страната на окупаторите. Това беше в крещящо противоречие с националните интереси на България и международното право. Освен че дадохме човешки жертви, ние станахме съучастници в убийството на около 150 000 цивилни иракски граждани. Няма да говоря за стотиците милиони долари, които ни струва тази чужда за нас война.
3. Промяната на конституцията, разрешаваща продажбата на българска земя на чужденци. Въпреки първоначално обявената позиция на нашата партия, че няма да подкрепи тази промяна, парламентарната ни група подкрепи законопроекта. Защо предадохме очакванията на около 80% от нашите сънародници? Потресен съм, че в парламента БСП подкрепи искането на Американската търговска камара в България. Земята е територия и основен елемент на националната ни сигурност. Не си ли даваме сметка, че днес хората, за да оцелеят, са принудени от нуждата да продават земята си на цени, десетки пъти по-ниски от европейските? Ние ги тласкаме по този гибелен път.
4. Разполагането на американски военни бази на територията на България. Парламентарната група на Коалиция за България на 19 декември 2003 г. решително подкрепи декларацията на Народното събрание за разполагането на американски военни бази на наша територия. Това няма нищо общо с членството ни в НАТО, както някои другари се опитват да ни внушават.
5. Днес, когато над 80% от българите живеят оскъдно и трудно свързват двата края, когато над 200 000 онкоболни и хора с тежки бъбречни увреждания умират поради липса на животоспасяващи лекарства, ние сме длъжни да водим непримирима борба. Защо не го правим? Защо не защитихме над 1 милион социално слаби и безработни българи, останали без здравни осигуровки?
6. Каква коалиционна политика ще провежда БСП. Това е принципен, а не предизборен въпрос. Още ли смята нашето ръководство да се коалира с НДСВ и ДПС? Смятам, че ако това стане, ние ще прикрием огромните финансови престъпления на днешното правителство и ще се превърнем в негови съучастници. За това ли така позорно мълчим днес за криминално придобитите имоти на г-н Симеон Борисов? Ако БСП допусне коалиция с бившия цар, това ще стане последният съкрушителен удар върху нейното единство.
7. АЕЦ "Козлодуй". Защо след като ВАС отмени решението на българското правителство за закриване на III и IV блок, ние не предприехме енергични действия в защита на централата? Не е ли унизително, другари, да гледаме днес как европейски парламентаристи защитават АЕЦ и нашите национални интереси?
След казаното дотук можем ли да погледнем в очите нашите избиратели и да кажем, че правим онова, заради което са ни пратили в парламента?
Докога заради единството ще премълчаваме истината? Не е ли време откровено да кажем, че партията е едно, а нейното ръководство съвсем друго? Различията са както в имуществено, така и в идейно отношение. Някои другари от Висшия партиен съвет вече открито заявяват, че който не строи капитализъм, няма място в БСП. Значи ли това, че трябва да се преименуваме в Българска Капиталистическа Партия. (Смут в залата)
Другарят Овчаров още ли смята, че БСП може да управлява с дясна политика и с добрите от НДСВ? Не е ли време да проумеем, че зад усуканите декларации на партийния елит се прикриват интересите на отделни личности и групи? Подчертавам, че всичко това обслужва чужди интереси и че политиката ни се определя извън партията.
Аз повече не желая да бъда параван за тези, които спекулират с лявата фразеология и паразитират на наш гръб. Нека всички да помислим накъде върви БСП. Това, което ни представят като модернизация и реформиране, означава обезличаване и ликвидиране на същностния й облик, който през годините на изпитания тя успя да запази. Аз винаги оставам с идеите на моята партия, но не и с принципите и методите на нейното ръководство днес.
Благодаря. (Бурни аплодисменти. Всички ръкопляскат без ръководството.)