|
Преди дни той навърши 43 години. Това е най-големият спортен музей на Балканския полуостров. В момента конкуренция се опитва да му бъде Сараево, но там са събрани експонати единствено от зимните олимпийските игри през 1984 г. - нищожна част в сравнение със събраното в София. Защото на ст. "Васил Левски" буквално е селектирана историята на българския спорт.
Инициативата да се направи сбирка на най-паметните отличия и предмети, свързани с подвизите на сънародниците ни по стадиони и зали, дава предишният председател на БОК и член на МОК ген. Владимир Стойчев. Именно той присъства на откриването му на 30 март 1962 г. Оттогава
досега музеят се помещава на едно и също място
Още преди това помещението е със спортни традиции - през 50-те години е било зала за тенис на маса, а сетне за фехтовка. От основаването си родният "Ермитаж на спорта" не е затварял врати - с кратко изключение при ремонта на стадиона. Повторното рязане на лентата е на 27 август 2003 г. Присъстват премиерът Симеон Сакскобургготски и генералният секретар на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура.
Идея за подобен музей обаче съществува още от 20-те години на ХХ век. Тогава физкултурно дружество "Юнак" дори си прави своя сбирка, но тя изчезва безследно след 9 септември 1944 г., когато организацията е разтурена.
В края на 50-те години в отдел "Пропаганда" на БСФС се получават няколко писма, в които се предлага учредяването на подобен музей. Скоро това става факт. Първият уредник е бившият главен редактор на "Народен спорт" Чавдар Калев. От 1988 г. досега за сбирката се грижи Катя Иванова. Тя постепенно се е превърнала в емблема на музея, като благодарение на нея се попълва и каталогът.
Почти всички предмети са дарение
от техните притежатели или роднините им, а за минимална част са платени пари. "Закупените неща са едва около 2%", изчислява г-жа Иванова. Откупките са основно снимки, картички и вестникарски материали.
Експонатите са общо около 5000, а в момента са изложени към 750 на площ от 272 кв. м. С даренията само на олимпийските шампиони спокойно може да се напълни цяла зала. Разликата между най-старите и най-новите неща е повече от столетие. Деятелят Димитър Димитров например е подарил преводни ръководства за физкултура от 1884 и 1896 г. Гордост е и оригиналната снимка от 13 май 1894 г. на швейцарските учители, дошли у нас като пионери на физическото възпитание. Един от тях - Жорж де Режибюс, е донесъл със себе си и първата футболна топка в България.
Моторът на идеята за музея - ген. Стойчев, пък е дал седлото си, с което е участвал в конния турнир на олимпиадите в Париж през 1924 г. и Амстердам (1928 г.). Той е предоставил и купите си заедно с другата емблема на този спорт в България - Крум Лекарски.
Няколко странни вещи веднага се набиват на очи. Едно от тях е старинно колело, точно копие на произведеното през 1880 г. от Гено Арабаджията. Оригиналът е още в Нова Загора, а дубликатът е донесен в музея през 1974 г. Друг велосипед - на състезателя Илия Кубадонов от 30-те години, пък нарочно е нереставриран, с гуми, изтъркани до дървените си капли. Има и щанга с каменни тежести, собственост на клона на "Юнак" в Карлово.
Специален кът е отделен на първата ни експедиция до Еверест през 1984 г. Редом с грейката на Христо Проданов е и камерата, с която той е запечатал престоя си на най-високия връх в света, но после никога не е видял кадрите. Апаратът бил взет от Николай Петков и Кирил Досков, които се качили да търсят Проданов. Във витрината е и късче от трибагреника, който е бил забит на Еверест от първия му български покорител.
Даренията стават факт, след като спортистите прекратят кариерата си. Повечето се вдъхновяват след посещение на музея. Последният подобен дарител е славният волейболист от 50-те години Тодор Симов. Той се разделя с медали, грамоти и програми за негови мачове.
Най-драматично е изживяла раздялата с вещите си Йорданка Благоева
Бившата световна рекордьорка в скока на височина се зарекла да дари трофеите си, щом навърши 50 години. Моментът настанал и тя пристигнала с отличията си, но внезапно се разплакала. Защото тогава си припомнила за труда, лишенията и компромисите, които е правила, докато стигне до отличията. Уредничката Катя Иванова веднага предложила на Благоева да си ги отнесе обратно. Спортистката отказала, за да могат нещата да бъдат гледани от повече хора. И така стават достояние на обществеността медалите на Благоева заедно с шпайковете, с които е поставила световния рекорд от 192 см в Загреб.
Сред най-ентусиазираните дарители е Мария Петрова. Гимнастичката влязла да разгледа музея и на тръгване казала: "Защо медалите ми да стоят вкъщи?" Съвсем скоро тя донесла 3-те си световни титли и дори екипа на съпруга си - вратаря на националния отбор по футбол Борислав Михайлов. Даровете на Петрова са на няколко сантиметра от триката и дървения обръч на именитата й предшественичка Мария Гигова, с които тя е спечелила 3 титли на първенства на планетата.
Звездните дарители довеждат при сбирката и известни посетители. През залата са минавали всички официални гости на спортното министерство. Бил е и самият президент на МОК Жак Рох, през октомври 2003-а, когато не бе в "студена война" с Иван Славков. Белгиецът се държал като изискан аристократ и демонстрирал внимание към всеки експонат. Горе-долу по същото време гост на експозицията бе и шефът на световния футбол Сеп Блатер. Съвсем наскоро в книгата за посетители се разписал и председателят на международната федерация по софтбол (женски бейзбол) - чехът Павел Прадам.
Националният Музей на спорта намира признание и извън страната. От 1985 г. той е член на световната организация на спортните музеи. Такива са в Лозана, Варшава, Прага, Талин. Подобен у нас има само на стадиона на ЦСКА, но той е доста по-малък и в него са изложени основно купи. Благодарение на журналиста от БНТ Ценко Симов и "Славия" има такъв кът. Имало е и на ст. "Георги Аспарухов", но след това помещението е било склад, а сега - фитнесзала.
Заради уникалността си Музеят на спорта резонно има и солиден наплив от посетители. Случвало се е да
минават седмично до 500 души
Това са най-вече студенти от НСА - заради онагледяването на лекциите им по история на спорта. Често идват цели класове ученици, бивши спортисти и деятели. Не са прецедент и случайните минувачи, които имат свободно време и минавайки край ст. "Васил Левски", се сещат, че там има подобно изложение. Познавачите са запознати, че музеят фигурира под номер 66 в списъка от 100-те национални обекта на Българския туристически съюз. Случвало се е да се появяват хора, с единствената цел да им бъде ударен печат на книжката.
Рядко някой си тръгва безразличен. Послания като "Горди сме, че сме българи" и "Музеят ни изпълни с патриотично чувство" преобладават в книгата за посетители. Това било и първоначалното предназначение на спортния музей - спомените от успехите да разбуждат националното усещане у обикновения човек.
|
|
|