По стара традиция промените в избирателния закон се приеха в 12 без 5. През мандата на този парламент имаше сериозни надежди, че най-накрая ще спрем да гласуваме за кандидати, спуснати отгоре и ще се въведе мажоритарен елемент в изборите. В крайна сметка това не се случи, тъй като противниците на мажоритарността се оказаха по-силни, а привържениците й като че ли не направиха всичко, което можеше да се направи. Така или иначе обаче за промените в избирателния закон би могло да се каже, че са малка стъпка, но в положителна посока.

Първото голямо нововъведение за тези парламентарни избори е депозитът, който всички, желаещи да участват, трябва да внесат. Партиите ще плащат 20 хил. лв., коалициите 40 хил. лв., а независимите кандидати 5 хил. лв. Депозитът ще се връща на онези от тях, които получат 1% от гласовете. Парите на всички останали ще отидат във фонда за лечение на деца към министерство на здравеопазването.

Този депозит бе една от темите, които бяха обект на



най-големия пазарлък при приемането на закона



Първоначално предложението на НДСВ бе партиите да плащат 40 хил. лв., коалициите - 50 хил. лв., а независимите кандидати 10 хил. лв. В правната комисия се стигна до почти революционното решение - всички партии да плащат 40 хил. лв., независимо дали са в коалиция или не. Този текст обаче удряше твърде тежко големите коалиции като червената Коалиция за България - тя трябваше да внесе неколкостотин хиляди лева. Така се стигна до консултации между НДСВ и президента Георги Първанов, след които депозитът бе намален.

В политическо отношение очакванията са този депозит да прекрати изборните вакханалии от последните 15 години, когато стотици партии се явяваха на избори и за повечето от тях не гласуваше дори председателят им. На последните президентски избори, когато депозитът бе 5 хил. лв., резултатите бяха повече от добри. Явиха се само 6 кандидатски двойки. Чисто практическата полза от депозитът е, че той ще откаже много партии-файтони от участие във вота.

Очаквайки, че депозитът ще сведе партиите на вота до приемливо число, парламентът въведе второто нововъведение -

бяла обща бюлетина за гласуване



Като допълнителен бонус бяха премахнати архаичните цветни бюлетини.

Интегралната бюлетина ще съдържа номера на избирателния район, квадратче за отразяване волята на избирателя, името на партията и поредния й номер, който ще е еднакъв за цялата страна, имената на първите трима от нейната листа. Когато някоя партия или коалиция не е издигнала кандидат в даден избирателен район, на бюлетината ще се изписва само нейния номер.

Пълните кандидатски листи ще бъдат изложени на видно място пред помещението за гласуване. Преди да влезе в стаята всеки избирател ще получава по една бюлетина, подпечатана с печата на секционната избирателна комисия (СИК), след което ще влиза в тъмната стаичка. Там той ще отбелязва със знак предпочитаната от него партия. Знакът трябва да бъде поставен в квадратчето срещу името й. След това бюлетината ще се сгъва по начин, непозволяващ да се вижда какво е отбелязано на нея. Преди да бъде пусната в урната, бюлетината се подпечатва още веднъж от комисията. Тя няма да се слага в плик.

Гласът е действителен само когато от съдържанието на бюлетината може да се установи категорично волята на избирателя и тя има два печата. За действителни ще се приемат бюлетини, които имат дефекти при производството. Действителни ще са и онези бюлетини, върху които има саморъчно написани знаци, но не и думи и имена. Ще се приемат и такива, в които знакът, който отразява волята на избирателя излиза извън квадратчето. Според някои депутати оставянето на



възможността да се поставят знаци върху бюлетината



извън квадратчето ще улесни купуването на гласове.

Депутати от НДСВ увериха, че между имената на отделните партии ще има достатъчно разстояние, за да не се допуска един знак да закачи две квадратчета. ЦИК ще утвърди техническия образец на интегралната бюлетина 28 дни преди датата на изборите, като два дни преди това ще е ясно колко партии и кандидати са регистрирани във всеки район.

За малко парламентът не реши, че всяка бюлетина ще има идентификационен номер, подобен на бандерол. Това предложение дойде от Младен Червеняков от Коалиция за България и първо бе прието, а след консултации оттеглено от вносителя си, като и двата пъти бе нарушен правилникът на НС.

Предложението на Червеняков бе следното: всяка бюлетина има свой собствен идентификационен номер. Той се записва от СИК преди избирателят да влезе в тъмната стаичка. На излизане се сверява. Ако е същият, номерът се откъсва и се поставя в отделен плик и бюлетината се пуска в урната. Предстои да видим дали този механизъм, чрез който се пресича порочната практика на изнасяне на бюлетини, ще се въведе за следващите избори.

Трето голямо нововъведение за тези избори е улесняването на



гласуването на учениците и студентите,



когато те учат в населени места, различни от постоянния им адрес. Досега те трябваше да ходят до общината и да искат да ги запишат в списъка по настоящ адрес. Сега младежите ще могат да гласуват по избор в секция в града, където учат. Те ще трябва да носят със себе си документ за самоличност, заверена ученическа или студентска книжка. Учениците и студентите ще попълват декларация, че не са гласували и няма да гласуват на друго място. Книжките им ще се подпечатват от СИК.

Ако изборите са на 25 юни, президентът ще трябва да обяви това до 25 април, а в същия ден той ще назначи и Централната избирателна комисия. До 30 април държавният глава трябва да обнародва изборните книжа, с изключение на бюлетината. До 5 май ЦИК трябва да определи броя на мандатите във всеки район. До 10 май комисията трябва да назначи Районните избирателни комисии (РИК), а до 15 май трябва да се обявят избирателните списъци. От строителното министерство обещаха, че гражданите ще могат да се информират за номера на секцията си чрез SMS, по телефона или в Интернет. 5 дни преди обявяването на списъците командирите на поделения трябва да са пратили на кметовете избирателни списъци с наборните военнослужещи.

Партиите трябва да се регистрират пред ЦИК до 10 май. До 26 май пък кандидатските листи се регистрират в РИК.



Желаещите да гласуват на друго място



могат да си извадят в общината удостоверение за това до 15 юни. Тези, които имат намерение да гласуват по настоящ адрес могат да заявят това в общината си до 11 юни.

Изборният ден се открива в 6.00 ч. Тогава изборното помещение се отваря, ако присъстват повече от половината от членовете на СИК. Ако кворумът е налице, но не е дошъл председателят, помещението се отваря от зам.-председател.

Изборният ден продължава до 19.00 ч. Ако в този час пред секцията има опашка, председателят и секретарят на комисията излизат и им събират документите за самоличност. След това само те се допускат до гласуване.



Парламентът прие някои улеснения за инвалидите



Когато секцията на избирател с физическо увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението се намира на горните етажи на сградата, той ще може да гласува на партера в секция, посочена с решение на районната избирателна комисия (РИК). Не по-късно от 7 дни преди датата на изборите РИК ще оповестява чрез медиите мерките, позволяващи на хората с увреждания да се придвижат и да гласуват в изборния ден. В обявлението ще се посочва телефон и адрес, на които могат да се правят заявки за помощ.

Парламентът реши, че гласовете от чужбина ще се разпределят пропорционално в цялата страна, а не както досега само в определени райони. Така ще се избегне подмяната на вота в някои места, както стана на миналите избори в Добрич. Преди 4 години там бяха разпределени гласовете от Турция и ДПС взе 4 мандата, а БСП остана без нито един.

Кампанията започва един месец преди изборите. Парламентът премахна предизборните обръщения, но по БНТ и БНР ще има диспути два пъти седмично.

По този начин ще изберем народното събрание, което, ако изкара мандата си, ще ни вкара в ЕС. Остава да се надяваме, че той ще има куража да даде повече власт на гражданите при определянето на депутатите за следващите избори, които ще правим като пълноправни европейци.