Животът се е отнесъл добре с професор А. Славата му на хирург със златни ръце завинаги го е спасила от финансови проблеми. В клиниката, която ръководи, нещата също вървят добре, в рамките на възможното. Причина за това е кадърният екип, подбран от него.

Но и в идилията могат да се срещнат бъгове. Проблеми на професора създава д-р В., контролиращ клиниката му по линия на ХЕИ. Той идва често на проверки, даже прекалено често. Издава безкрайни предписания, налагащи изпълнение на безсмислени изисквания (колкото по-безсмислени, толкова по-строго контролирани) и много, много писане. На професора това никак не му харесва, но не може да стори нищо. Ако протестира, ще му противопоставят купища наредби и правилници. Протестът просто е лишен от смисъл и затова той си трае и търпи.

Човек, за да живее, трябва да купува. А за да има средства за това, трябва и да продава. Професор А. например продава най-вече своите хирургически умения. А какво продава д-р В.?

Д-р В не продава физически труд. Не продава ум или полезно умение. В една сериозна хирургия знаят много по-добре от него какво трябва и какво не трябва да се прави, разпорежданията са в най-добрия случай излишни, но са съпроводени със заплаха от санкции. Затова в клиниката са принудени да се подчинят. С други думи д-р В. продава власт.

Трябва да се прави



разлика между това да имаш власт и да я ползваш.



Професорът също не е лишен от нея - нали ръководи и клиника и катедра. За него обаче властта е допълнителен инструмент, приложим само в краен случай и то в минимална степен. Д-р В. живее от властта и затова я прилага в максимално възможната степен.

Между другото, съществуването на д-р В. е станало възможно до известна степен и с посредничеството на професора, макар че той никога не би го признал. В един отдавна забравен и от двамата следобед студентът В. се явил на изпит при професор А. След минута изслушване последният вече бил наясно, че насреща му седи "гола вода", от която лекар никога няма да излезе. Ала му писал тройката, пуснал го, за да му се махне от главата, разчитайки, че седящото срещу него недоразумение ще получи заслужения шут от някой от колегите - например този по вътрешни болести или, да речем, по фармакология. Но въпросните господа са разсъждавали аналогично и в един прекрасен ден, след положената клетва, д-р В. се оказал собственик на документ, наречен диплома, удостоверяващ, че той притежава умения, каквито всъщност не притежава, както и определени познания в области, които не познавал и не го интересували. За да осребри този по същество документ с невярно съдържание, трябвало само да се обзаведе с някаква, каква да е власт и той сторил точно това.

Продажбата на власт е сделка, като правило



изгодна за продавача и наложена силово на купувача



(гражданите), най-често посредством държавата. В болшинството от случаите ползата от сделката за купувача е повече от съмнителна, но той е принуден да я сключи, понеже му е наложена силово.

Често не си даваме сметка колко много такива продавачи на власт (според сполучливия израз на д-р Хърсев) ни заобикалят. Та какви са всички тези безбройни проверяващи, заверяващи и удостоверяващи, срещани на всяка крачка. Става въпрос за голяма, по същество паразитна обществена прослойка, изхитрила се да бъде предимно консуматор на немалка част от БВП, произведен от обществото. Това са преди всичко хора, занимаващи се със създаването, прилагането и контрола на подзаконовите нормативни актове. Това обяснява и огромното количество абсурди, безсмислици и откровени глупости, срещани в този тип документи. Точно тяхната дейност превръща страната в скъпа и неудобна, както за живот, така и за бизнес. И в това няма нищо чудно, ако си дадем сметка за паразитния характер на тази прослойка. Далеч по-важни са обаче проблемите, които произведените от споменатата прослойка документи създават на гражданите. И в този смисъл борбата с нея чрез юридически средства изглежда невъзможна. Прослойката е доказала, че при подходяща редакция на подзаконовите нормативни актове, за нея не е проблем да измени в своя полза какъвто и да било замисъл на законодателя.



Какъв е генезисът на тази прослойка?



Може ли той да подскаже начин за ограничаване на вредите, които тя нанася на обществото? За целта ще си послужим с още един пример, обратен на горния.

Някога електроинженерите у нас учеха единствено в МЕИ-София. Приемът там, сам по себе си много труден, далеч не гарантираше получаването на диплом. След 4 сериозни изпита по математика следваше филтър, решаващ за по-нататъшното оцеляване. Наричаше се "Теоретични основи на електротехниката" (ТОЕ) и се състоеше от два изпита, монопол върху даването на които имаха само двама души. И те използваха този си монопол, за да превърнат вземането на ТОЕ в много тежък проблем. Искаха много - както познания, така и здрава логика. Бяха безмилостни и случаите на групи без нито един сполучил да вземе изпита бяха по-скоро правило, отколкото изключение. Далеч не всички преодоляха бариерата, но тези, които успяха, станаха по-късно прекрасни специалисти. И нито един от тях не се превърна във властопродавач.



Основен източник на "кадри" за прослойката



на продавачите на власт е образователната система - по-точно системата за придобиване на висше образование. И причината не е в толкова дискутираните напоследък проблеми като съответствието с най-съвременните тенденции, методи за обучение и т.н. Става въпрос за една естествена функция на системата, която обаче все повече отслабва и бива забравяна. Особено напоследък, когато образованието все повече се превръща в стока.

Висшето образование не е за всеки. Обществото няма нужда от некадърни лекари, инженери и юристи. То ги отхвърля по естествен път и тези хора, никому ненужни, но пък с диплом, съвсем естествено се вливат в армията "продавачи на власт". Ето защо решението на проблема е те да не успеят да получат диплом, ако им липсват данни.

В казаното няма нищо ново. Цели отбори от асистенти, доценти и професори във вузовете имат за своя основна задача точно това - да отсеят кадърните от некадърните и да не допуснат вторите до дипломата. А ето, резултатите са такива, че ни дават всички основания да се запитаме дали тези хора си вършат добре работата?

Прослойката "продавачи на власт" е следствие, с което нито можем, нито има смисъл да се борим. Вниманието трябва да бъде насочено към причината. И изходът е само един - рязко завишение на изходящия контрол във вузовете.