По брой фирми, регистрирани в България, съвсем скоро ще догоним дори страни с вековни капиталистически традиции като Австрия. Ако добавим към вписаните в съда дружества и едноличните търговци, току виж задминем и Англия с нейните 2.016 млн. фирми. Заедно с всички кооперации, сравнително рядко срещаните граждански дружества и твърде популярните напоследък сдружения с нестопанска цел, фондации и партии, които по съвместителство търгуват, регистрираните селскостопански производители, освободени от тегобата да водят фирми и счетоводство, общо се получава един



несметен брой търгуващи субекти,



населяващи България. В БУЛСТАТ вече са регистрирани 1.050 млн. субекта. Практически невъзможно е да се ориентира човек сред стотиците хиляди малки, микро и виртуални фирми съвсем законно населяващи българския пазар. Няма откъде да се получи достоверна информация за контрагента по една случайна сделка, камо ли да се установи финансовото му състояние и данъчна изправност. Всеки знае как изглеждат съдебните и данъчни удостоверения, но няма законен начин да се провери дали листа, който ни пробутват е истински, а не фалшификат. А въпреки всички уверения, че ДДС сметката ще сложи край на практиката данъчните да преследват изправните фирми заради невнесен данък от незнаен прекупвач по веригата на доставчиците, отказите за връщане на ДДС на това основание продължават. Отдавна е назрял моментът да имаме читава



информационна система за участниците



на пазара, където всеки може да провери изправността на фирмата, с която си има работа. За въпросната система се говори от години, но никое правителство досега не се нае да събере на едно място информацията за стотиците хиляди български търговци. Тази задача става от ден на ден все по-обемна, защото



броят на фирмите главоломно расте,



особено откак българските имоти станаха популярна стока в чужбина и все повече чужденци регистрират у нас фирми, които да държат собствеността върху новопридобития им нов български дом. Проблемът е, че българските фирми са безсмъртни по закон. Ако няма кредитор, заинтересуван да иска несъстоятелност и да плати за нея, една отдавна угаснала фирма може да съществува вечно. Съдружниците нямат нужда от тромавата процедура на доброволната ликвидация, по-лесно им е да продадат и разделят каквото е останало във фирмата без да я заличават. Регистрите са пълни с отдавна угаснали фирми. У нас



липсва механизъм за прочистване



на корпоративните отпадъци от стопанския оборот. С времето броят им само ще нараства. Поради баласта изчезнали, но незаличени фирми изглежда, че у нас фалитите и неизправните длъжници са десетки пъти по-малко и от най-напредналите страни. Изкривяват се показателите за средния брой заети, достъпа до банковата система и за ползваните кредити. Вместо да се търсят извънредни мерки като предлаганата от данъчните разточително скъпа насилствена пререгистрация на всички фирми в България, е крайно време е да се приложи отдавна известното и прилагано по цял свят решение. Най-проста и сигурна изглежда английската система: От всяка фирма, независимо дали работи или е спяща, се изисква



годишна справка и такса за поддръжка



на регистрацията. Тази справка няма общо с данъчната декларация и е далеч по-семпла от нашия статистически поменик, който едва ли подават и половината от фирмите. Който не подаде годишната справка се глобява, а докато не изпълни изискванията се води "в неизправност" не може да получи "чисто" удостоверение за актуална регистрация. Ако втора година поред не подаде справка, фирмата подлежи на служебно заличаване от регистрите, а цялото й останало имущество става собственост на държавата. Такъв ред трябва да се сложи и у нас. Но така, че тази мярка



да не преследва фискална цел.



Без друго регистрацията и поддържането на фирма в България са сред най-скъпите в Европа. Таксата за поддръжка на фирмената регистрация не може да напълни хазната и не бива да става пречка. Тя е нужна, за да знае всеки, че и регистрацията, като всяка услуга, си има цена, но преди всичко трябва да е разумна и поносима и за най-дребния едноличен бизнес.