|
Проектът
"Кадастър и имотен регистър" се финансира със заем от Световната банка (СБ). Той е сключен през 2001 г. и е на обща стойност 33,5 млн. евро. Задачата на Агенцията по кадастъра бе да изгради единна система, която да реши сериозните проблеми с регистрирането на имотите у нас.
Заради множество скандали, съпътстващи конкурсите по проекта, миналата година банката обмисляше дори да прекрати заема. Тази опасност обаче очевидно не е впечатлила чиновниците. Въпреки решението новите търгове да са международни, а не национални и всяка стъпка по тях да се следи от банката, жалбите срещу тях не закъсняха.
Скандалът
Поредната серия оспорвани конкурси са за изготвянето на кадастрални карти и регистри в Габрово, Русе, Плевен и Варна. Критериите към фирмите кандидатки са 5: оборот, опит в подобни проекти, ликвидни наличности, персонал и оборудване.
Офертите са отворени публично на 24 ноември 2004 г. За Плевен, Русе и Варна най-ниски цени предлага френската компания IGN. В Габрово с най-изгодно предложение е германската Geohaus.
Нито една от тези фирми не е класирана от агенцията, стана ясно на 25 март 2005 г. Вместо това в 3 от 4-те града чиновниците са харесали компании, заели пето място по показател цена. Единствено във Варна е предпочетена втората по изгодност оферта. Така общата сума, която агенцията ще плати на фирмите победителки, достига 4.557 млн. евро. Това е с 1.7 млн. евро повече спрямо предложените най-ниски оферти.
Аргументите
Двете отхвърлени фирми с най-изгодни цени - Geohaus и IGN, все още не знаят защо са декласирани. По правилата на СБ фирмите имат право да попитат и получат такава информация. Geohaus е изпратила запитване на 31 март, но още няма отговор. От IGN също обявиха, че ще искат обяснение.
Американската Glococms, заела второ място по цена в Плевен и трето във Варна, пък научи от "Сега", че конкурсът е приключил. "Не сме получавали никаква информация от Агенцията по кадастъра, още по-малко за това, че сме отпаднали", заяви пет дни след обявяването на резултатите Юфани Вифанси, мениджър по технологиите в Glocoms.
Пред "Сега" главният секретар на агенцията Мима Чалева категорично отказа да аргументира елиминирането на кандидати с по-ниски оферти. Тя съобщи само, че всяка от отхвърлените фирми не покрива 3 от 5-те критерия. Според Чалева обяснения могат да се дават само след разрешение на Световната банка. Проверка на тръжната документация на IGN и Geohaus показва, че това е, меко казано, спорно.
Изключено е да не покриваме 3 от 5 изисквания,
коментира пред "Сега" Кристоф Дюкейн, регионален мениджър на фирмата. Според него това се доказва и от постъпилото от агенцията искане за допълнителни уточнения по 2 от показателите. "Ако не отговаряхме на 3 критерия, защо въобще ни искат уточнения, и то по два от тях? Правилата на банката не позволяват офертите да се видоизменят по същество, а само да се уточняват подробности", коментира Дюкейн.
IGN със сигурност покрива изискването за оборот в последните 3 г. Агенцията е поставила летва от 800 000 евро за Габрово, 1 400 000 - за Русе, 1 800 000 - Варна, 1 600 000 - Плевен. Ако фирмата кандидатства за повече от един град, сумите се акумулират. IGN е отчела оборот от 10 млн. евро.
Въпреки солидните цифри агенцията е поискала от фирмата допълнително да докаже ликвидни наличности - друго ключово условие в конкурса. За Габрово се искат 80 000 евро, за Русе - 140 000, за Варна - 180 000, за Плевен - 160 000. IGN са представили документи за общо 666 950 евро свободни фондове плюс закупени акции на стойност 396 246 евро, които не се използват за ежедневни операции.
Чиновниците са настояли за допълнителна информация и относно наличния изпълнителски състав на проекта. Според тръжните изисквания кандидатите трябва да разполагат с минимум 15 геодезисти, 5-има от които с поне 5 г. опит. "Предоставихме клетвена декларация от президента ни Бертран Леви, че четиримата французи от екипа са на постоянен договор при нас. Допълнително изпратихме подписани декларации от 16 българи, че са наети да работят по проекта", заяви Дюкейн.
От фирмата твърдят, че са представили и доказателства за изпълнени 3 сходни проекта в последните 3 г., каквото е изискването на агенцията. Според изпратен на агенцията списък в този период IGN е работила по кадастъра в Доминиканската република, Шри Ланка, Камбоджа, Брегът на Слоновата кост, Словения. От IGN твърдят, че покриват и последния критерий - за оборудване.
Подобно е положението и при Geohaus-Dr.Ing.O. Schuster
Фирмата е доказала оборот за последните 3 г. малко над 5 млн. евро средно. И тук от Агенцията по кадастъра са поискали 2 уточнения - отново за ликвидните активи и за персонала.
"Още при подаването на тръжните документи сме оторизирали агенцията да иска информация за ликвидни наличности от банкера ни в Дойчебанк", коментира представителят на фирмата у нас Мариела Баева. Впоследствие фирмата повторно е дала оторизация и допълнително е изпратила копия от банкови документи, доказващи изискваните активи за трите града, за които кандидатства (без Плевен) - 400 000 евро.
И Geohaus прилага декларации от българските специалисти - 17 на брой, че са наети от фирмата. Допълнително се подписват и германците в екипа - други 12 души.
По линия на опита са посочени 4 договора в последните 3 г. - 2 в Хърватска и 2 в Германия. И от Geohaus твърдят, че покриват техническите изисквания.
Проверка
От Световната банка отрекоха твърдението на агенцията, че даването на информация за загубилите фирми може да става само след нейна оторизация. "Агенцията отговаря за цялата процедура, а информацията е конфиденциална до подписването на договорите. След това фирмите имат право да искат подробности", коментираха оттам.
Новите правила на СБ за заеми от 2004 г. насам предвиждат пълната информация от конкурсите - включително причините за отхвърляне на фирмите, да се публикува в две on-line бази. Това изискване не важи в случая, защото спорните процедури са провеждани по правила от 1999 г., но стилът, към който банката се стреми, е ясен, коментират специалисти.
Както "Сега" писа, СБ е започнала разследване за нарушение на процедурата. Това бе потвърдено в официално писмо до "Сега" от централата й във Вашингтон. "Ще прегледаме внимателно информацията на в. "Сега" и в зависимост от хода на нашето разследване ще ви държим в течение", пише в отговора на международната финансова институция.
Как ще приключи проверката времето ще покаже. Едно е безспорно - неаргументираната до момента "педантичност" на чиновниците излиза на българите твърде скъпо.
