Няма да ви занимавам с традиционното вече интелигентско вайкане, че политическата система се разпада. Разпада се и в Италия на мошеника Берлускони, във Франция, където от няколко дни тече гражданска война, в блокираната от ляво-дясна коалиция Германия.

Трябва да се опитаме да разберем какво казаха тези не особено многобройни избиратели в София, които избраха генерал за кмет. Първото нещо, което се очаква от него, със сигурност не е нито да запушва дупки, нито да планира канализации. Средният българин очаква г-н Борисов до края на годината да предаде на прокуратурата поне десетина висши общински чиновници или съветници, без разлика на това дали са го подкрепяли или не. Ако направи това и (този път!) то доведе до някакъв резултат, сделки бъдат развалени, корумпирани лица - осъдени, той ще си осигури невиждана популярност за години напред. Ако обратно, продължи системата "Софиянски" - ще има за всеки" много скоро ще бъде забравен, подобно на друг популярен полицай, какъвто беше генерал Бонев.

Ще кажете - малко вероятно е да се реши на подобно нещо човек, обкръжен от всичките тези съмнителни групи. Какъв му е интересът да тръгва срещу тях? Една аналогия ме кара да не изключвам първото? Путин.

Не зная дали той му е бил модел за подражание, но приликите са много. Става дума за силния мъж, който не обещава практически нищо, не харчи пари за кампания и въобще не отговаря на въпроси, не се обяснява. Спортист, бивше ченге, уважаващ първо военните и полицията, после останалите граждани, всичко това подплатено с патриотизъм и православие, военни маршове, отдаване на почит към загиналите. Вярно е, че справедливостта при Путин е доста селективна, но пък важното е, че внушава някакво усещане за затягане след еуфорията на разпада при Елцин.



Полицейско-наказателният популизъм е все по-актуален



в съвременния медиен свят, когато политическите разлики стават все по-нестабилни, а усещането за несправедливост - все по-голямо. Гледахме тази година френският министър на вътрешните работи Саркози да изрича тежки клетви пред камерите и на местопрестъплението, че престъпниците ще бъдат наказани. Видяхме грандиозни процеси срещу "Енрон" в САЩ и Ходорковски в Русия. Видяхме вековни етнически конфликти да бъдат свеждани до юридически казуси в бивша Югославия. Ето го нашия скромен принос? генерал Борисов. Винаги на местопрестъплението, възмутен като самите нас от неефективната държава, мисли като нас, говори като нас, презира юридическите тънкости и капани. В един от онези филми, където злото е непобедимо и ние можем просто да се удивляваме на едно или друго безобразие.

Повечето ми приятели се дразнят от нарцисизма на г-н Борисов. Ужасно е смешно да го гледаш как позира пред камерите, как понякога с мъка удържа усмивката на тщеславие, как си личат репетираните жестове и реплики. Но на какво друго можем да се надяваме в една до такава степен корумпирана среда? Самолюбуването задава друга, идеална мотивация - правя нещо, за да ме харесват, да ми се възхищават. Нека не прозвучи като сравнение, просто припомням огромния нарцисизъм на такъв велик човек като Ботев, когото Захари Стоянов описва да позира пред огледалото по шинел, но без гащи. Дай боже, повече такива нарциси в нашата дребнава, материалистична татковина.

Партийното бъдеще на г-н Борисов е най-голямата интрига. При Путинския модел, разбира се, не партията излъчва кандидат, а кандидатът събира около себе си партии. Така се и случи около тези избори, които впрочем бяха окончателното самоубийство на цял ред десни формации начело със СДС. Условията са благоприятни да възникне партия. Интересите ги има, народът чака, лидерът се еманципира от ракетата-носител, остава да си представим какъв политически терен има да се завзема.



На фронта на патриотичната ритуалистика



г-н Борисов се изправя срещу възникналия по същия начин г-н Сидеров. Какво ще се случи? Да се съберат заедно две лидерски партии би било много учудващо, по-вероятно е да видим борба за пространство в национал-протекционистичното дясно. И понеже г-н Сидеров звучи твърде крайно, генералът вероятно ще го измести към маргиналията с цената на известно радикализиране на антициганската и антиевропейската си силова метафорика. Разбира се, народен антиелитизъм (кой не мрази депутати, социолози, журналисти, юристи?), подправен с малко натурален чалга-мачизъм (Татяна Дончева освен юрист допусна грешката да бъде жена).

С другите два десни полюса на българското политическо пространство г-н Борисов няма да има проблем - костовистите са твърде интелектуални, хората от НДСВ са твърде западни, твърде либерални, за да бъдат конкуренция. Остава да се намери дозата на националното достойнство - НАТО да, ЕС - в по-малки дози? Или ЕС - да, Турция в него - не? И тъй нататък. Проблемът с популистките партии е, че бързо увличат, но и бързо се разпадат. Но, както бил казал Кейнс, в дългосрочна перспектива всички ще сме мъртви.

Това, което разбрахме за софиянци, е, че наместо граждани на края на тези 15 години те се утвърдиха като зрители. Искат един силен, добър човек да им реши въпросите, а те да му се любуват по телевизора; и ако може да ги затормозява с по-малко поводи за мислене. Забележете кой се разбунтува срещу безобразията на управлението на Софиянски - Суходол, Княжево, доскорошни села край София. Голямото добрутро, червената буржоазия от центъра - те стояха и гледаха как съсипват града им. Е, може пък сега да случат на лидер, силен и добър, игра на вероятности!