:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 424,025,820
Активни 115
Страници 8,551
За един ден 1,302,066

Минигенералната промяна

Какво ще правят партиите, щом свършат всички царе и генерали
София е България, но пък и България си е същата. Столичен кмет стана човекът, когото сигурно още по-решително би си избрала цяла България. Не, не цяла, само гласуваща България.

Близо цели 70%, но от едва 30% гласували софиянци избраха за градоначалник Бойко Борисов. Успехът му е зашеметяващ само привидно - той спечели подкрепата едва на 1/5 от столичани с право на глас. Останалите 4/5, с отвращение или с безразличие, направиха своя, също толкова значим като пускането на бюлетина, избор да не гласуват.

София доминираше над частичните избори в останалите населени места. Като в пъп и сякаш по право в нея се бе вторачил целият политически и медиен естаблишмънт. Залозите на битката уж бяха огромни - единството на управляващата коалиция, възраждането на дясното, самата политическа система, че и президентските избори догодина. Затова партиите извадиха в столицата най-тежката си артилерия, в битката за политически живот или смърт се втурна и най-рейтинговият, редом с президента, човек в държавата.

В София спечели безпартиен, подкрепен доброзорлем от редица партии, и това се смята най-малкото за шамар по партийната система. В провинцията обаче спечелиха червени и жълти, а това не се интерпретира като заздравяване на управляващата коалиция.

Местният вот в провинцията отдавна е наложил нормата партии и от ляво, и от дясно да подкрепят един кандидат. И затова е сякаш по-мажоритарен от този в София, където изборите винаги са били



по-скоро тип парламентарни -



немислимо е сини и червени да застанат зад един кандидат, колкото и прекрасен да е той. Затова свидетелства и по-ниската активност на втория тур в събота - въпреки подкрепата от редица десни партии за генерала, той не получи кой знае колко десни гласове и Партията на негласуващите си остана най-голямата. За какъв шамар срещу партийната система можем да говорим тогава, след като генералът нито успя да разбие твърдите партийни електорати, нито да привлече широки кръгове, отвратени от партиите? Следователно Борисов е част от същото това политическо статукво, на което е уж алтернатива, но вече го приближава към провинциалния местен вот, където един силен мажоритарен кандидат принуждава широка палитра от партии да го подкрепят, защото иначе нямат шанс. В столицата това стана в последния момент и не толкова ефективно, но все пак вече и "парламентарната" София започва да прилича на "местната" България.

Тезата, издигната от Татяна Дончева за загубата й, че за втори път след 2001 г. имаме протестен вот срещу партиите, не може да служи дори само за оправдание за загубата й. Всъщност, проблемът на БСП и на Татяна Дончева в тези избори не е самата загуба, която бе предрешена, а срамният резултат. Едно е да загубиш достойно с 55:45, друго е със 70:30. И ако е имало някакви шамари в събота, то те са изцяло за сметка на левицата. При това заслужени. Некадърната кампания на Дончева успя да влоши образа й отпреди това или пък не успя да скрие някакви нейни негативи, ако дотогава не са били наяве. Кампанията загуби стратегически още в самото начало, след като Борисов далновидно зае позиция на човек, който няма да отговаря на нападки и ще избягва директни дуели. Така Дончева, която на старта бе най-силният анти-Борисов кандидат, бе обезоръжена още в началото на битката и трябваше да търси друго полесражение. Останала без доспехи обаче, тя не даде на избирателя



шанс дори за естетически избор -



между непосредствената мачо семплост и семплостта на една изнервена мъжкарана. Добрият вкус можеше да намери покой само в негласуващо отвращение.

Но дори и да заложим на аналогията с 2001-а, мащабите са вече доста ограничени. За разлика от дошлия от Мадрид Симеон тогава, генералът сега идва за кмет след 4-годишно управление в МВР и предана служба на царя. Царят тогава увлече 1/3 България, а генералът днес "вербува" едва от 1/5 София. Царят тогава разгроми партиите, но сам веднага стана част от партийния естаблишмънт. Генералът днес само ги зашлеви и няма никакви основания да се очаква пътят му да е по-различен от този на своя патрон - независимо дали ще поведе собствена партия, или просто ще работи добре с всички сегашни в Общинския съвет, както се зарича.

Общото между тогава и сега обаче е, че волунтаристкият популизъм се оказва единственото средство за пренареждане на болното политическо статукво. Но и той веднага губи мощ, стане ли част от статуквото. Да му мислят партиите, когато свършат всички царе и генерали и останат само с избирателна активност от 10-ина процента. Тогава просто няма да има представителна демокрация. А пред тази алтернатива е за предпочитане и най-непредставителният популизъм.
18
1399
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
06 Ноември 2005 21:39
"немислимо е сини и червени да застанат зад един кандидат"
*
немислимо би било, ако т. нар. сини не бяха създадени от червените, инак е най-логичното нещо
07 Ноември 2005 00:02
Параграф, идеята за "ГЕНЕРАЛна промяна" я видях в един твой постинг от вчела или от оня ден. Тоя направо ти я е умъкнал. Ега си плагиатите! Първо ни четат, после пишат. Добре, че е форума, че иначе тъй щеше и да си изгине българската журналистика. При тоя дефицит на идеи, дето го имат "професионалистите"... - наистина добре, че сме ние!
07 Ноември 2005 09:07
Малка корекция - авторът нещо е зле с математиката: 1/5 от 100 процента е 20 процента, а все пак участието в изборите е било 30 процента, тоест почти 1/3 от имащите право на глас!
07 Ноември 2005 09:56
Минувача, в грешка си. ББ е спечелил 70% от гласувалите, които са 30% от столичани, т.е. ББ е спечелил 0.7*0.3 * 100 = 21% от имащите право на глас.
07 Ноември 2005 09:57
Корекция на корекцията от един още по-зле с математиката, но малко по-добре с логиката.
30% гласували; 70% от тези 30 са 21. Т.е., “генералът днес "вербува" едва от 1/5 София”. Вярно или не?
Редакция: Моето уважение към Гошо, отстъпвам му първенството!

Редактирано от - Графът на 07/11/2005 г/ 09:59:36

07 Ноември 2005 11:00
ЕДИН ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА- призрака на ИСТИНАТА и СВОБОДАТА!!!+++
Винаги съм искал да кажа ТОва , макар и да е ясно от къде е взаимствано. Но нали както се казва , всеки е имал точни попадаения.
Та както преди време във форума нахвърлих някой бегли щрихи на комунизъма и днешната псевдо демокрация. СЕГА искам да препиша едни спомени на дядо ми Никола Цончев Кафадаров, а те както може да се предположи са от така прехваленото царско време. Смисъла на ТОва ми занимание е да изтъкна , че няма нищо ново под слънцето така да се каже, но Вие преценете сами:
СПОМЕНИ на Никола Ц. Кафадаров
Спомените не трябва да се забравят никога-така ще започна аз.
На 6 февруарий 1941 г. бях мобилизиран със собственият си камион във 4-ти армейски артелерийски полк гр.Плевен. След като полка се формира, на камиона беше натоварено снаряди за тежки оръдия.И така цялата военна част бяхме изпратени в село Любимец и разпределени, към гръцко-турската граница, точно срещу самият гръцки пост на Курт-кале.Там останахме да края на месец април 1941г.
На 1 март с.г. германската армия премина р.Дунав и с цялата грамадна моторизирана част плъзнаха озверено из цялата България по посока на към гръцката граница. На 6 април Германия обяви война на Гърция-Югославия. И преди българските войски под командуването на ген.Стефанов да превземат връх Кутр-кале, германците вече забиха там германското знаме.Така българската войска остана на мястото си без да вземат участие.
На 25 април с.г. се получи заповед, всички мобилизирани частни камиони от прикриващия фронт 130 броя да се изпратят в София.Мен на 21 април ме изпратиха със камиона натоварен със снаряди да се явя в Симеоновград при поручика Ангел Шишков, където заедно с него отидохме в Харманли в една сграда-лечебница и ги разтоварихме.Аз му казах, че в камиона има две жила от оръдията, които са разположени на позиция и без тях не могат да действат.Аз и един войник ги бяхме скрили в камиона.Посъветвах се с поручика Ан. Шишков, къде да ги захвърля.Той ми каза , зарови ги в реката, което свърших, зарових ги в р.Бисер.Води се следствие за тях, но не ме откриха.След като освободихме камиона, аз се върнах в честта, където се подготвихме за заминаване в София.
На 28 април бяхме вече в София.Казаха ни да сме там до второ нареждане, на поляната срещу трудовите казарми.Без да бъдем потърсени от никого, хранехме се кой където намери.Войниците/шофьори/ всеки ден се събирахме и замисляхме какви постъпки и пред кого да търсим за да искаме да ни уволнят заедно с камионите.
По моя инициатива решихме аз и още един войник да отидем във военното министерство и да искаме уволнението ни заедно с камионите.
Отидох във военното министерство.Случайно срещнах полковник Сава Векилов, който е от нашия краи-с.Беброво, а той бил работил в интендантството на министерството.След като подробно му разказах какво ме е довело до там, какво е нашето искане, той ми каза ела утре при мен, аз ще се обадя да те пуснат.АЗ, каза Векилов, работя заедно с полковник Петрунов, който е началник на цялата моторизирана част на министерството.Ще го запозная с това Ваше искане и ще те запозная с него.Така и сторих.Аз отидох и обясних всичко на полк.Петрунов.Двамата се занимаха с нашето искане и решиха да отида и направя писмена молба, като поставя въпроса за една техническа комисия, която ще извърши проверка за състоянието поотделно на всяка кола.
Тази комисия се забави доста време въпреки, че аз ходих често при тях.
край на част I следва
07 Ноември 2005 11:17
Е, в интерес на истината, и авторът не е съвсем точен:

Успехът му е зашеметяващ само привидно - той спечели подкрепата едва на 1/5 от столичани с право на глас.


Което се връзва с моите сметки, и не се връзва със следващото му изречение:

Останалите 4/5, с отвращение или с безразличие, направиха своя, също толкова значим като пускането на бюлетина, избор да не гласуват.


Т.е., според Стойнев останалите 4/5 не са гласували. А къде остават онези, гласували за Дончева?



Редактирано от - гошо на 07/11/2005 г/ 11:22:08

07 Ноември 2005 11:35
част II
СПОМЕНИ на Никола Ц. Кафадаров
Спомените не трябва да се забравят никога-така ще започна аз.
През тов3а на 22 май с.г. един ден дойде при нас полковник Пантев, събра ни започна да говори, че момента е много сериозен и че България е включена към Германия, и че дошло е време всеки български войник трябва да е готов и се жертва и да подпомогне Германия./ нищо ново под слънцето нали , сякаш годината и 2003 и се говори за "ястреби" / Налага се всички камиони заедно със същите шофьори да заминат за Струмица, където ще бъдем включени и на подчинение на германците.Момента, каза Пантев е много сериозен, да бидем патриоти и много още ни говори, след което говорене аз излязох пред всички войници и пред него с козируване и му казах, че ние сме правили постъпки за нашето освобождаване и че няма да замине никой войник и камион докато не дойде техническа комисия и че ние доста време сме мобилизирани и искаме освобождение.
Тогава полковник Пантев се разяри и тръгна близо до мен, като ми каза аз тебе ще те арестувам и ще те обеся за назидание на българската армия.Още много закани отправи към мен.В тази разярена от негова страна разправия, в това време дойдоха два джипа от които слязоха двамата полковници Петрунов и Векилов и тримата техници.Като видя полковник Петрунов разправиите на полковник Пантев, запита го какво иска и му каза остави остави това на мен, аз ще се разправям и още нещо.Пантев си замина, а Петрунов заповяда всички войници да отидат при камионите и да изчакат техническа проверка.След това двамата полковници Петрунов и Векилов си заминаха.
Комисията запозна прегледа на 22 и 23 май. На 26 май аз отидох във военното мимистерство при полк.Петрунов и той ми каза , че на 28 май ще бъдат освободени от всичко 130 камиона 103, а останалите 27 ще бъдат задържани до второ нареждане. На 28 май всички освободени коли ще заминат за там от където са мобилизирани и да издадат имуществото си.
Така приключи нашата борба и бяхме освободени-демобилизирани.За което от името на всички войници изказахме благодарност на полковник Петрунов и Векилов.Полковник Пантев ме можа да изпълни заканата си към мен.
Не след много на 22 юни с.г. Германия обяви война на Съветския съюз без наша помощ.Ако аз не бях се свързал с Петрунов и Векилов всички коли щяха да заминат за Струмица.
край на частIII/следва/
07 Ноември 2005 12:03
част III
СПОМЕНИ на Никола Ц. Кафадаров
Спомените не трябва да се забравят никога-така ще започна аз.

През 1943 г. частните камиони извозваха дърва от Балкана-Стара река за гара Сливен.Аз имах два камиона от които единия аз като шофцор карах, а другия моя брат Иван.
Един ден като отивах за гара Сливен, на края на града до фабриките в кръчмата, която се казваше-Кироолу чакаха 5-6 стражари, които искаха да пътуват със камионите до Балкана, където на билото имаше една къща кантон, който се заемаше от голяма група стражари, там им беше заставата.
На края на град Сливен аз срещнах брат си с празен камион по посока на Балкана.Аз го спрях и му казах , че при кръчмата има 5-6 души стражари ще чакат да се возят за Балкана, ще се направиш, че не си ги видял и не ги вземай.Той точно така е направил, заминал, но те съобщили във заставата и когато брат ми преминавал те искали да го спрат, но той заминал.Те започнали да стрелят по задните колела и пробили гумите и така със спаднали гуми той минал 250 метра и спрял камиона, отворил будката и збягал през Балкана по посока на Стара река.
Трима стражари взели един мотор с кош и изпреварили и изчакали брат ми и го заловили.Вкарали го в кръчмата и взели да го бият.След като аз се завърнах отивам в Стара река, намерих ги в кръчмата и ги замолих, те се съгласиха и оставиха брат ми. На следващия ден направихме -закърпихме гумите и прибрах камиона в гр.Елена.
Отидох на заставата и там началника направи протокол в който вписа съпротива и по вина за неподчинение.Това беше към месец октомври 1943 год.
След победата на 9.09.1944 година аз взех протокола и отидох в гр.Сливен в милицията, представих протокола да издирим полицаите, но не се издири нищо.Оставих протокола там, но и след това нищо не се откри.То станаха големи промени в ръководството на милицията и така си остана.Аз си купих гуми и без да се разкрие по протокола, аз повече не го потърсих.

26май 1983 Никола Цончев Кафадаров
г.Елена член на БКП и АБПФК
от долу с ръкописно с химикал е дописано
Ангрл Шишков сега е заместник председател на Националния съвет на Отечествения фронт в София и член на Държавния съвет.
Край
P.S.Имам и още разкази и спомени за дядо и тях смятам да Ви покажа , а иродата ми е доста интересна за разкази.
07 Ноември 2005 12:39
Господин Стоинев, вие сте смешен !
Че кои политик в BG може да привлече мнозинството избиратели ? Последния които успя беше Симеон и след 4 години управление се срина. Избирателите са отвратени от всички. Има ли един политик от близкото минало за които избирателите могат да кажт : "Тои/тя оправда моите очаквания и си изпълни поетите ангажименти и обещания" ?
Това че 70 % от софиянци не са гласували не означава, че този или онзи кандидат са некадърни - това означава, че всички кандидати са некадърни и непредствителни.
07 Ноември 2005 14:12
Та по темата с мини генералната прояна през годините в Българското общество, ще публикувам и АВТОБИОГРАФИЯТА му написана, по повод признаването му за активен борец против фашизма и капитализма през вече далеч по-късната 1969г.Тук ми прави впечатление защо , толкова късно, 25 години след победата дядо иска , да му бъде признато нещо.Но прочетете и Вие:
АВТОБИОГРАФИЯ
на Никола Цончев Кафадаров, роден на 13 февруари 1907 година в град Елена , В.Търновски окръг, член БКП от 18.09.1944г.

Произхождам от крайно бедно градско семейство, поради което бях принуден още от 14 годишна възраст да работя.Отначало постъпих на работа в обущарската работилница на Борис Илиев Иванов от гр.Елена. Той беше комунист и подържаше редовна връзка с комуниста учител-Йордан Грънчаров. Техните политически разговори въздействаха прогресивно на нашето съзнание, което послужи за основа на по-късното ми правилно политическо ориентиране.
След разгрома на септемврийското възстание, в което аз участвах като боец до Капиновския манастир, по съвета на майстора ми Борис Илиев, трябваше да напусна град Елена и заминах за София , където постъпих на работа като обущарски работник в кооперация"Освобждение"/след това явно се сеща , че името на тази кооперация е "СЪЕДИНЕНИЕ" и го поправя/, на ул."Три УШИ". Тук попаднах между прогресивни работници и получих партийна закалка.По късно бях включен в партийното ръководство.В края на 1924 г. кооперацията бе разтурена от фашистката власт и постъпих на работа заедно с някои работници от кооперацията в обущарската работилница на Серкиз Хаджамян на ул."Алабинска", от където след атентата в катедралата "Св. Неделя"-18.04.1925г., бях арестуван в шести полицейски участък и след два дни бях изпратен по етапен ред в гр.Елена.
Към края на 1928г. станах шофьор в Горна Оряховица.По време на изборната кампания за народен представител 1931 г. аз возих кандитата на опозицията от името на БЗНС-Стефан Даскалов-брат на Райко Даскалов.
В тази кампания фашистката власт не разрешаваше опозиционни кандидати да ползуват моторни средства при водене на агитация в Горно Оряховска околия, но аз с не малък риск поех това задължение, да возя опозиционния кандидат. По време на провеждане на едно негово събрание в с.Опчилари в кръчмата на селото, полицията разтуря събранието като изгаси лампите.Аз изчаках с колата си оратора и в създадената суматоха го откарах в къщата на Генов-негов приятел, където изкара нощта.На следващия ден аз бях задържан в конюшната на Горно Оряховското околийско управление. Държаха ме три дни , след което бях освободен от старши стражара Иван Варжаков, който беше от Еленския край, с поръчение да не се връщам повече в Г.Оряховица. За същата изборна кампания разнасях сребърни бюлетини за нашата Партия. Няколко от тези бюлетини били останали в чантата на колата ми.През 1932 година при обиск на колата ми с.Златарица бяха открити тези бюлетини .Задържаха ме в общинското управление и където жестоко ме биха , един агент доколкото си спомням наричаха Рачо Сирака, и един старши стражар. Благодарение на протеста на пътниците , които возех за гр.Елена, бях освободен. За този случай във вестник"Транспортен глас" бр.4 от 01 септември 1932 годинабе обнародвана дописка под заглавие "Бит шофьор.
крайна I част
P.S. вестник "ТРАНСПОРТЕН ГЛАС" год.II, бр14, 0т 1.09.1932 год

БИТ ШОФЬОР

Елена.Знае се колко много органите на властта разиграват и се гаврят с шофьорите.Така, на 7 август шофьора НИКОЛА КАФАДАРОВ спира за момент колата си пред общинското управление.В това време излиза стражяра и иска да го глоби. И понеже шофьора няма пари, той му нанесе жесток побой. ие протестирахме срещу това безчинство над беззащитния шофьор и искаме наказание на побойника.Долу полицейките произволи над работниците.

От районния к-т
07 Ноември 2005 14:35
Малък коментар за логиката. 20% от софиянците с право на глас са гласували за Бойко Борисов но на втория тур. На първи тур който е показателен за предпочитанията, за този кандидат са гласували около 10% от софиянците с право на глас. На повечето от хората в София е напълно ясно, че другите 10% са гласували на втори тур основно "с отвращение" и "за да не е Дончева". Същото се отнася и за лявата кандидатка. На първи тур 6% повечето от допълнителното на втория тур "с отвращение" "за да не е Борисов".
07 Ноември 2005 14:47
Следователно Борисов е част от същото това политическо статукво, на което е уж алтернатива, но вече го приближава към провинциалния местен вот, където един силен мажоритарен кандидат принуждава широка палитра от партии да го подкрепят, защото иначе нямат шанс.


07 Ноември 2005 16:26

В София спечели безпартиен, подкрепен доброзорлем от редица партии, и това се смята най-малкото за шамар по партийната система.

Безпартиен ли, дрън, дрън. Той си е чиста проба човек на симеон сакскоб-ски и си има партийно поръчение, да се маскира на безпартиен и да стане кмет в София, за да продължи да пази имотите му от съдебно разглеждане, доколко са законно придобити. какъв шамар, какви 5 лева? Най-малкото ние нямаме партийна система, имаме човек-партия, нямаме леви и десни, а всички са доста повече десни, отколкото леви. И на това му се опитват да правят партийни анализи, дрън дрън.
07 Ноември 2005 16:40
част II
АВТОБИОГРАФИЯна Никола Цончев Кафадаров, роден на 13 февруари 1907 година в град Елена , В.Търновски окръг, член БКП от 18.09.1944г
продължение..........
По указание на другарите от Окръжния комитет на БКП-Горна Оряховица- Димитър Дюлгеров/ Кискиня / и Йонко Узунов открихме транспортна кантора за превоз на стоки в Горна Оряховица- 1938 год. За ръководител на същата бе назначен Димитър Дюлгеров, а по-късно за кратко време бе назначен другаря Петър Панайотов /Даскала/. Кантората бе открита със задача да служи на упоменатите по горе другари да извършват партйна работа под прикритието на служебното си положение. Кантората беше под наблюдението на полицейските агенти Биню Захов и Биню Чамуров, които идваха да правят проверки. Спомням си , такъв случай, че трябваше един път да укривам три дни другаря Дюлгеров между чували за дървени въглища в самата кантора, за да не бъде арестуван.
Бяхме в Търново с другаря Дюлгеров за поръчка фирма на кантората- там аз купих от оръжейния магазин на Христо Григоров 2 пистолета с калибър 7/65. Единия задържах за себе си, а другия подарих на др.Дюлгеров, от какъвто той имаше голяма нужда.
Много пъти съм давал за Партията мои пари чрез другарите Димитър Дюлгеров, Йонко Узунов, Йордан Чукански и др.
През есента на 1940 год. Окръжния комитет на БКП-Г.Оряховица чрез другарите Дюлгеров и Узунов ме включиха в Соболевата акция за събиране на подписи нв Еленска околия.Подписите събрани от мене и други другари в Еленския район ни предаде Христо Ковачев да ги занеса в окръжния комитет на БКП, което сторих чрез гореспоменатите другари.
Взех дейно участие в учредяване на Българо-съветскито дружество гр.Горна Оряховица.
Получавах и разпространявах нелегални материали в Елена и София.
Не веднъж при отпразнуване на 1 май съм окачвал червени знамена по дърветата.
През 1940 година по време на сбор с.Калтинец бе издигната трибуна на която говори др.Дюлгеров.Полицията се нахвърли върху присъстващите и искаше да арестува оратора.Ние предвиждахме, че полицията ще арестува др.Дюлгеров, затова се бяхме уговорили къде да го чакам с колата, за да го укрия. И действително аз го взех с колата си /камиона/, и го откарах в дома си в гр, Елена, където престоя няколко дни.След това много пъти другаря Дюлгеров е намирал убежище в моя дом, когато е узнал, че е търсен от полицията.
По поръчение на Димитър Дюлгеров, чрез Йонко Узунов аз закупих и закарах един камион дърва на майката на Димитър Дюлгеров-Г.Оряховица, като също и предадох мои 3 хиляди лева издръжка, тогава Дюлгеров беше нелегален.
Чрез Димитър Дюлгеров за партизанския отряд- Горна Оряховица предадох един брезент от моя камион.
В град Елена през 1941-44 година активно се включих в дейността на Партията чрез другарите Йордан Чукански, д-р Александър Петков, Христо Ковачев и други като получавах и разпространявах разни нелегални материали, пласирах помощни марки и много пъти давах за Партията мои пари чрез другаря Чукански.Редовно съм присъствал на разни нелегални събрания провеждани в гр.Елена . Най-акоратно съм изпълнявал дадените ми партийни поръчения.Като пътувах със собствения си камион имах възможност да разузнавам намервнията и дейността на полицията и своевременно уведомявах застрашени от арест другари- Чукански , Кискиня и др.
Много пъти съм купувал и приготвял сухари /писмет/ за партизаните, които съм предава на другарите Христо Хаджикръстев от Г.Оряховица и Стефан Лазаров Куртев- от Стражица , които идваха в къщи и ги вземаха.
От 1938-44 година на мен бе гласувано доверие и ми се предаваха материали които разпространявах в София чрез Трифон Петков и гр.Елена чрез другаря -Йордан Чукански, Иван Тручев и Христо Ковачев.
На 6-ти септември 1944 година на мен и др.Коста Василев в кантората на братя Карачорови-Търново, Петър Карачоров и непознато за мен лице от София ми предадоха манифеста на Отечествения фронт и други материали в пакет , с поръчение да ги предадем веднага на отговорни другари - комунисти в град Елена. Същите материали предадохме на Йордан Чукански и д-р Петков-Елена.
Същият ден в печатницата на Иван Димитров бяха отпечатани листовки с имената на учредителите на Отечествения фронт и разпространени по квартали същата вечер.
Включен бях в завземане на новата власт в Елена и укрепването й в Еленска околия.
През целия период от 9 септември насам активно се включвам в мероприятията на Нашата власт.
гр.Елена ....................... 23.10.1969г. .................. /подпис:Н.Ц.Кафадаров/

P.S.Такава е автобиографията на моя дядо написана в тази 1969 год. , предполагам , че тук не успял да опише целия си живот, но се получва някаква представа за живота по онова време от неговата гледна точка естествено.
07 Ноември 2005 17:24
кадафаров, ти си полу-ентеуегент, брато. луд умора няма, само се поти.

07 Ноември 2005 18:47
Аз пък се дразня най-много от тъпоумната употреба на думички като "естаблишмент" и "статукво". Материалът е тъп та вдлъбнат. Жалко, че законът позволява един идиот избран с 20% да стане кмет.
09 Ноември 2005 22:17
Генералът днес само ги зашлеви и няма никакви основания да се очаква пътят му да е по-различен от този на своя патрон...

Това пък какъв извод е? Различни хора - различен път.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД