Честно казано, не смятам самоцитирането за проява на добър вкус, обаче, признавам си, суетата у мен надделя над стила. Когато преди 3 години и 4 месеца написах под същото това заглавие в "Сега", че главният секретар на МВР Бойко Борисов ще стане кмет на София, направих го от любов към логиката и към хазарта, а може би към хазартната логика :-). Рядък (но съвсем не единствен) случай, когато фриволна вестникарска хрумка може да трасира хода на историята. Така "Сега" позна неприлично рано резултатите от местни избори''2005 в София - архивите са живи.

Има и още: преди 3 години и 1 месец на страниците на вестника, който четете, спорихме люто с колежката Мария Стойкова за шансовете на Борисов при предишните кметски избори в столицата. Нововремците начело с Емил Кошлуков вече бяха узрели за идеята "ГЕНЕРАЛна промяна", а юристите в НДСВ усилено заиграха реконтра - тяхното си беше чудене как по-убедително да загубят. Беше октомври 2002 г. До редовните избори в София оставаше цяла година. Борисов беше готов да играе за кмет, стига някой да му вдигне топката. Никой не го направи. Той чака 3 години.

Та това е третият материал с това заглавие, ала с миналото време - дотук. Понеже най-интересното тепърва предстои, пък и за арогантно ранните прогнози, които се сбъдват, очевидно е нужно постоянство.

Вероятно и вие като мен се питате как ли изглежда календарът на вече градоначалника Борисов от днес нататък. Ей го генералът с главозамайващия рейтинг - стана политик, колкото и още да търкат очи неверниците. Тръгнаха и първите залози за бъдещето му: ще покметува малко, с яденето апетитът му ще се изостри и... хоп - ще го видим да тича в изборната надпревара за държавен глава (за да направи Голям шлем от парламентарен, кметски и президентски вот за има-няма година и половина).

Този сценарий, разбира се, изобщо не е невъзможен, но все пак е съмнителен. Има поне 3 аргумента в тази посока, най-важният от които е здравият инстинкт за самосъхранение на Борисов.

Той има диалог с народа, вярно. Обаче на президентските избори ще трябва да се състезава с друго едно "момче от народа" в лицето на Георги Първанов - с рейтинг, който също никак не е за подценяване, но в добавка и с два организирани и мощни партийни електората зад гърба му (на БСП и на ДПС). Какъв е изводът? На "генерала на народа" му е нужна партия, ако иска не просто да мине през политиката, а да оцелее и да остане фактор в нея задълго.

Второ, ако на софийските избори сега за Борисов бе лесно да обере протестния вот на масите, то в президентското състезание догодина ще трябва да се бута на тоя терен с Волен Сидеров. С него ще дели черната тужурка, хулиганския имидж, гневната реторика и обичта на маргиналите - това съвсем усложнява играта.

Тъй че много по-резонно изглежда Борисов сега да се заеме с партийно строителство, да спечели още едни, редовни избори за градоначалник и едва тогава да тръгне да превзема държавния връх. Дали като евентуален президент или на едни следващи парламентарни избори - като лидер на партия, рано е да се каже.

Така изглежда може би програмата максимум на Бойко Борисов. А програмата минимум? Каквото дойде.