|
Тези напъни звучат като балсам за ушите на участниците в инициативата "Българският Великден". Защото те алармираха, че се гонят чужди инвеститори в полза на РМД-та, че приватизацията не е прозрачна и че страната губи от продажбите по метода "преговори с потенциални купувачи". Сънародниците от чужбина цъкат с език и си казват "Ето, най-сетне случихме на правителство, което приема съвети и се вслушва в препоръки".
Ако, обаче, си зададат въпроса защо управниците бяха слепи и глухи досега за същите тези съвети, отправени от български журналисти и местни експерти, истината ще се окаже не тъй лицеприятна. Просто досега на управляващите не им отърваше да променят начина на приватизация. И червени, и сини пласираха на свои хора каквото можаха. Колкото им позволи времето във властта.
Защо чуха чак сега ли? Отговорът пак е с нулева трудност. Идват избори. Електоратът се е вторачил в управляващото мнозинство, което излъчва засега само негативни сигнали- цените скачат, народът обеднява, управниците богатеят, икономиката буксува, липсват чужди инвестиции и т.н., и т.н.
Трябва да се намери социален отдушник за народното недоволство. Да се демонстрира желание за промени, активност в икономическата политика, да се инициират дискусии, обществени дебати. Решението да се вземе след постигане на всенароден консенсус.
Всичко това се приема добре от избирателите. Но ако беше в началото на приватизицията.
Само че тя вече почти приключи. Индустриалните гордости на социалистическа България вече са в червените или сини приятелски кръгове. Хотелите и комплексите по Черноморието - също. Повечето банки са в ръцете на чужди инвеститори - именити или по-малко известни. Останаха БТК, "Булгартабак" и Биохим. Но те очевидно не са хапка за устата на РМД, който и да стои зад него.
Тъй че спокойно моделът може да се промени. Или поне да се проведе широка теоретична дискусия, която вече няма да има никакво практическо значение.
Българите, участващи в инициативата "Българският Великден", вече са поканени да изразят становищата си по досегашния и бъдещия модел на приватизация у нас. Да предложат опита от раздържавяването в страните, в които живеят и работят. Да кажат от какво не са доволни и къде куца моделът. Съборът в Рожен също е добър повод да се обменят мнения. Още повече, че е нужно да се демонстрира единството на всички власти на фона на постоянно пропукващите се връзки между тях.
Никой обаче не пита какво ще стане с вече преминалите в ръцете на РМД-та цели отрасли - оръжейното производство, текстилната промишленост, издъхващата консервна индустрия, винопроизводството. Как новият модел ще предпази източването на дружествата чрез офшорни фирми? И как ще се гарантира, че в определен момент България няма да се окаже собственост на неизвестен офшорен перач на пари? Тези въпроси не се поставят пред обществото. Защото целта не е да се направи нещо реално, а да се хвърли прах в очите.