"До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда."
Из "Под игото" на Иван Вазов
--------
Все забравяме да гледаме на пазарната реформа през призмата на българското домакинство. А тъкмо в него се отглеждат децата - бъдещите икономически агенти. На него се връщат земи. В сърцето на домакинството узрява всяка идея за частен бизнес.
Да сравним какъв е бил средният състав на едно домакинство от началото на века до днес според официалната статистика:
| 1900 г. | - 6.04 човека |
| 1905 г. | - 6.18 човека |
| 1920 г. | - 5.85 човека |
| 1926 г. | - 5.64 човека |
| 1962 г. | - 2.9 човека |
| 1999 г. | - 2.4 човека |
Очевидно българското домакинство е във физическа разруха. Тази равносметка поставя пред реален риск демографската сигурност на нацията.
Оптимизмът на учените, които казват "така е и в Европа", щеше да има значение, ако промените, които настъпват, не са така категорични.
От първо място по раждаемост през 1910 г. България слиза на последното в края на ХХ век.
На въпроса защо България има висока раждаемост за периода 1889-1912 г., макар че в Европа се отчита обратно явление, всички изследователи твърдят, че главната причина е увеличаването на благосъстоянието на селяните.
Днес този стимулиращ фактор не действа. Отдавна протекоха болезнените за селските ни родители процеси на преселване към града, които изтръгват младите от корените им.
Очакваната висока раждаемост в новите градски "гнезда" така и не се осъществи. От средата на 70-те години делът на жените във фертилна възраст започна да намалява. Увеличи се възрастта на майките, дали живот на първа рожба - до 29 год. Непълнолетните и жените казаха "не" на провежданата политика с Указа за насърчаване на раждаемостта от 1956 г. и наредиха България на едно от първите места по извънбрачни раждания (28.2%) през 1996 г.
Наред с тези бедствия и вече отрицателния прираст на населението в последните години оживя отново, и то в големи размери, и друг фактор - детската смъртност. 15,5 от 1000 живородени деца в България умират, преди да достигнат 5-годишна възраст. Ако сравним най-напред нашите български данни, през 1988 г. беше достигнато най-ниското равнище на детска смъртност - 13,6 на 1000. След това този страшенн показател тръгна нагоре - 16,7 през 1991 г., а по-късно 14.8 в градовете и 17.5 - в селата през 1996 г.
След като сме се запътили към Европа, задължително е да се сравняваме с нея и по този показател. Коефициентът на детска смъртност е: до 5 на 1000 живородени деца във Финландия, Швеция и Исландия; от 5 до 10 на 1000 живородени деца в Дания, Норвегия, Ирландия, Швейцария, Холандия, Германия, Австрия, Англия, Италия, Испания, Белгия, Гърция, Люксембург, Португалия; от 10 до 15 на 1000 живородени деца в Унгария и Полша. В България - 15,5 на на 1000 живородени!
Да погледнем и към възрастовата структура на населението у нас. От нея се вижда, че сме застаряваща нация, която сама "подяжда" трудовите ресурси. А без тях няма и икономически растеж.
Същевременно увеличаващият се контингент възрастни хора изисква дългосрочно и все по-голямо заделяне на пари в държавната ясла. Ако през 1956 г. в над трудоспособна възраст са били 14,1% от българите, през 1996 г. техният дял е вече 35,3%.
Тази реалност поставя под съмнение достоверността на Програма 2001, в която на основата на икономически растеж от 6% за 2001 г. се планират ред социални благини. Тези планове са трудно осъществими, тъй като зад изписаните по-горе средни показатели има - и то много - територии, в които е пустош: Монтанска, Видинска, Кърджалийска, Ловешка, Хасковска и редица други области, в които безработицата отнема хляба на всеки трети или четвърти от останалите все още трудоспособни хора.
Пътят на икономическото ни възраждане и оцеляването ни като нация минава през преодоляването на тези страшни демографски показатели.
---------------------------
* Авторката е изпълнителен секратар на КНСБ.