|
Жената отговаря, а докторът и сестрата забиват пръст в дълъг списък, сверяват нещо, и продължават да пишат. Действието трае около половин час.
"Това не е медицина, това е бумащина!",
въздъхва д-р Йотко Стоянов, след като пациентката затваря вратата на кабинета. "По 3 химикалки на седмица изписвам", допълва медицинската сестра Виткова. Веднага влиза следващият, а писането и смятането започва отново.
Д-р Стоянов е семеен лекар с кабинет в бившата 17-а поликлиника в София. Има 900 пациенти, повечето пенсионери. "Отказвах на някои да ги запиша при мен, защото или не ги познавам, или не ме слушат какво им говоря, не си купуват лекарствата. От 10 години съм в тази поликлиника и на сегашните ми пациенти им познавам дори семейните проблеми. За деца също отказвах, специализирал съм вътрешни болести, а не педиатрия, няма да се излагам, я", обяснява д-р Стоянов.
Делят кабинета с още една лекарка. В нечетни дни д-р Стоянов е първа смяна - от 7 до 14 часа, а в четни - от 14 до 19 часа. Смяната протича плътно в попълване на формуляри, талони, рецепти и болнични листа - за отчет пред здравната каса. Време за преглед и медицински разговор с пациента почти няма. Когато не е в поликлиниката, ходи по адреси. "Не съм оставил личния си телефон на вратата на кабинета. Давам го на този, който поне веднъж е дошъл при мен. Вече почти всичките 900 пациенти го имат", обяснява Стоянов. На около 2 седмици дава по едно нощно дежурство.
Пациентите обикновено идват преди доктора
пред кабинета и недоволстват, че той закъснява. "Не закъснявам, от прегледи по къщите ви идвам", обяснява той, влитайки в кабинета. Минута след него идва и сестрата.
Първият пациент за деня е жена с тремор и исхемична болест на сърцето. "Зле съм, май нещо сърцето не ми е в ред", подава тя кардиограма и рецепта. "По-добре си от миналата година", поглежда докторът кардиограмата. "Защо си купила тези лекарства, здравната каса ти поема част от тях", ядосва се той. "Ами казаха, че трябва до "Плиска" да ходя, ако не искам да плащам", обяснява жената. Д-р Стоянов я преглежда за 3 минути, мери й кръвното, сестрата й бие инжекция за треперенето. Понеже ръцете на старицата не държат, лекарят я закопчава.
И започва писането. Половин час. Амбулаторен лист в 3 екземпляра, който играе ролята на бившите здравни картони. Единият екземпляр е за отчет пред здравната каса, другият остава при лекаря, а третият - за пациента. По същият начин след това се пише рецептата. Понеже за повечето пациенти на д-р Стоянов цената на лековете има съществено значение, той постоянно прави справки със списъка на здравната каса за безплатни медикаменти. Което отнема доста време. Ако пациентът трябва да плаща и потребителската такса от 75 стотинки, също се пише квитанция. Ако пациентът трябва да иде на изследвания или специалист - надлежно се попълват и съответните талони за направление.
"Въпреки че касата не снабдява с бумащина ритмично, аз съм предвидлив, досега не съм оставал без рецепти и талони", коментира той кризата за документация. Сега е отпускарски сезон, по-малко хора идват, но как ще се справим през есента и зимата с толкова писане и повече пациенти, просто не знам, чуди се сестра Виткова. Според нея пациентите сега са намалели и защото някои
не могат да си плащат потребителската такса и лекарствата.
Следващият болен е стар познайник. "Казвай, Пачов, ти не прощаваш на ракийката, ама с твоя диабет...", посреща го лекарят. "А-а, докторе, най-много по 100 грама на ден пия, и то с въглехидрати, както пише в книжките, дето ми ги даде", отвръща възрастният човек. Той е дошъл за талон за специалист. Докторът и сестрата започват да пишат. Междувременно обсъждат политиката и живота по света и у нас. "Децата на предишните управляващи ядат сега реформата и демокрацията. Твърде много натегачи ни управляват", ниже докторът. "Да, а министър-председателят е най-големият от тях", отвръща пациентът. "А, за него не знам, но тия, с които се е обградил... Я си кажи четирите последни цифри на ЕГН-то, първите ги знам".
72-годишният диабетик е работил по медицинското снабдяване на болниците. "Половината от по-новите болници аз съм ги обзавел едно време. Но такова лошо отношение към пациента от страна на управниците никога не съм виждал", ядосва се той.
"Ти, Пачов си още жив единствено благодарение на медицината с твоя диабет и прекарания инфаркт", говори д-р Стоянов. И се връща на основния си дерт: "И преди работехме за благодаря и мерси, но не пишехме чак толкова много. Не се ли промени нещо в тая бумащина, след 3 месеца
няма да преподпиша договора със здравната каса",
заявява докторът. "И преди 1 юли работехме по толкова, но не пишехме като чиновници. Сега не мога да си вдигна главата от писане, ръцете си не мога да измия, а през тях минават всякакви - опикани, устата им миришат на гробища. Тоя договор с касата съм го подписал от уважение към пациентите, но и моето здраве не съм го намерил на улицата", мърмори Стоянов.
Според него системата трябва да мине по директен ценоразпис - всяка медицинска услуга да има цена и тя да се плаща от пациента, като после касата му възстановява парите. По този начин ще се прескочи бумащината, а и касата няма да има нужда от голяма администрация. "В тая държава работят 1 милион души. Е, може ли да издържат толкова чиновници. Как да има после държавата пари за подобна осигурителна система", аргументира се д-р Стоянов. "Сега е като по татово време - една здравна каса, един лекарски съюз и всички - юруш в тях", недоволства той.
"Добре, нали сега ще вземате повече пари", идва логичният въпрос. Докторът: "Виж,
за някои медицината е призвание, а за други - печалбарство".
Сестрата: "Не се знае. Докторът е взел 1920 лева авансово от касата за 3 месеца. До октомври ще ни дават по 20% от парите за месеца. Още нямаме договор за наем, а сумите ще са баснословни. Тепърва ще правим счетоводството." Парите от касата са в банката. Понеже д-р Стоянов няма да остава в този си кабинет, а ще се мести на друг етаж в поликлиниката, още не е купувал никаква апаратура, дори спешната му чанта не е попълнена. "Спешният случай няма да дойде при мен, ще се обади в "Бърза помощ", категоричен е той за своите пациенти.
Влиза следващият. Старица със склероза, прекарала инфаркт. Идва за рецепта, защото е свършила хапчетата. Покрай дългата практика с подобни пациенти д-р Стоянов има навик да говори високо, така че целият коридор отвън слуша.
"Като ги вземам постоянно тези лекарства, не може ли да ми ги дават безплатно? Без "Сермион" след този инфаркт не мога да живея, а утре ми свършва опаковката. 42 лева ми е пенсията", ниже жената.
"Безплатно не може. Избирай от колко милиграма искаш. За 50 хапчета по 10 милиграма ще доплатиш 8 лева. 30 хапчета по 30 милиграма ти струват 25 лева", отсича Стоянов след дълго ровене в списъка на касата за "безплатни" лекарства и в рецептата на пациентката. "Как утре ти свършват хапчетата, в рецептата пише, че имаш още за 6 дни. Ясно,
прекарали са те в аптеката.
Друг път гледай дали ти дават пълна опаковка с всички блистери", мърмори докторът. Следва дълга сметка на грамажи, пазарлъци: "Пирамем"-а е евтин, но не ми действа добре, няма ли по-хубави лекарства?", пита жената. "Има, "Невротоп"... (ровене в списъка), струва 14 лева. Искаш ли?" Старицата не отговаря.
И минава още половин час. "Вместо да й отделя повече време, да я разпитам, аз пиша и смятам", ядосва се Стоянов. "Ние тук сме герои в сравнение с тези в цивилизования свят. Я да дойде един от "Спешно отделение", един ден няма да издържи", продължава той. Родните доктори обаче явно държат.
каре----------------
Сестра Виткова: "Не знам за доктора, но аз след 27 години в бранша аз може и да се откажа. Тук съм отпреди две седмици. Още не съм подписала договор с д-р Стоянов, но с тия пари, дето ще ги взема, не може да ми предложи добра заплата. А аз имам студентка и ученик. Май ще трябва да си потърся нещо друго..."
|
|
|