|
Това бе видимата страна на процесите, които започнаха да текат в обвинителното ведомство с новия началник там. Огласената от него цел бе коренен поврат с цел пречупване гръбнака на престъпността, което така и не се случи. А същинската бе въвеждането на
пълно подчинение и страхопочитание
не само спрямо малцината инакомислещи, но и спрямо традиционните послушници - и те да си знаят. Нововъведената организация трябваше да доведе до почти пълно подчинение на обвинителното крило от съдебната власт на политическото мнозинство, като му се спестяват максимално евентуалните правосъдни проблеми.
Трябва да се признае на 52-годишния бивш боксьор, че и двете последни цели бяха постигнати още в началото на мандата му. Той успя последователно да всее смут и послушание сред всичките си подчинените по силата на конституционно заложеното прокурорско единоначалие. Успя да отърве от наказателно преследване не само премиера Иван Костов, но и други негови близки съратници. Неколцина бяха похарчени, но пак с благоприятното за тях прокурорско оправдаване и съдбата им протече по схемата "невинни подават оставки".
Тази неособено сложна маневра обаче
не мина без тежки поражения
върху имиджа на главния прокурор. Медиите не пропускаха да припомнят със и без повод боксьорското му минало, внушавайки косвено агресията в неговото поведение. А малкото открити атаки срещу неговите действия, подкрепени с факти и документи, се изродиха в огласяването на страховити подробности от личния живот на главния прокурор, разпространявани до този момент само на ухо и напълно неподкрепени от каквито и да е доказателства. Ставаше дума за психическото здраве на обвинител N 1, за маниерите му на "ръчно" общуване в семейството и в службата, както и за "пряката му зависимост" от изпълнителната власт, без да се уточнява на какво се държи тя. Заради всички тези щрихи от битието на главния прокурор в общественото мнение за него постепенно се оформяше образът на едноличен тартор, който мачка всичко под себе си.
И изведнъж зловещата фигура се превърна в жертва. Точно за няколко часа. Подслушват главния прокурор, арестувани висши и бивши ченгета. Посегнали са дори на личния му живот - вкъщи. Което, разбира се, си е скандал, както и да се погледне. Макар че подслушването на висши магистрати въобще не стана кой знае каква новина, когато се разбра, че е приложено на следовател N 1 и на бившия главен прокурор. Настоящият обаче взе мерки и защитава не просто себе си, а конституционните права на гражданите. Какво ще излезе от това дело, ще се види вероятно в съда. Засега над информацията лежи следствена тайна.
Но ефектите вече са налице. И
първият от тях е в дълбоко личен план
Дори да е имало запис или записи от семейните обноски на главния прокурор, каквито и да са те, този "материал" със сигурност вече не става за нищо. Нито за "случайно" изтичане по медиите, нито за подмолен шантаж. Защото ще се яви като доказателство за незаконно действие спрямо първия обвинител, облечен в имунитет. Тъкмо обратното - подобен запис би трябвало да се покрие в тайна, по-дебела и от следствената и да потъне вдън земя.
Тоест, Филчев успя да пресече из корен евентуалната възможност да му се противодейства чрез може би най-уязвимото му място. При избора му във Висшия съдебен съвет негови членове веднага споделиха как крайно нервно и неадекватно той е реагирал именно на въпроса за семейното положение, задаван традиционно на всички кандидати. Тогава колегите му бяха озадачени. По-късно и те, без даже да се пазят от медийни уши, си даваха сметка, че човекът е имал основателна причина да се притеснява.
Но все едно, и да няма компроматни записи, тази писта вече е прекъсната. А който е решил, че тя може да бъде използвана за отстраняването на главния прокурор, ще трябва да забрави за намеренията си.
Тепърва предстои да се разбере и може би да се докаже
дали този "някой" е представлявал изпълнителната власт
Според първоначалните официални твърдения, включително до миналата сряда, бръмбарите в апартамента на Филчев не са били държавни - в смисъл, че не били нито включени, нито използвани по линия на властта. Твърдението си беше съмнително отвсякъде, след като хем са били монтирани по държавна линия, хем централата им е била вързана със съответната държавна служба, хем била използвана от частници, бивши държавни служители. Версията беше трудна за смилане.
И потвърждението не закъсня. Прокурори се обадиха, че и централата, и "бръмбарите" са действали и това се доказва от техническата документация. Междувременно от правителствения пресцентър доуточниха, че отрицанието на Иван Костов за подслушването на Филчев се отнасяло само за СОТИ. Сиреч не се изключвало за други служби. Пак много съмнително. Защото която и служба да е проявила любопитството към интимните тайни на главния прокурор, то не само пак е било по държавна линия, пак е било незаконно, но едва ли би могло да се реализира без техническото - и също незаконно - съдействие на СОТИ.
А ако изпълнителната власт е проявила нездрав интерес към семейния живот на главния прокурор, е изключено решението за това да е взето на равнището на кадрите, изпълнители на заданието. И дори на техните шефове. Абсурд. В съдебните среди отдавна се знае, че премиерът Иван Костов е информиран нееднократно и вероятно най-добре за разнопосочните странности на избраника на властта за най-важния обвинителен пост. Никак не е изключено при неговите маниери на управление да пожелае да държи по-здраво и един не какъв да е висш магистрат. Ползата е безспорна.
С разкриването на "Бръмбаргейт" обаче
Филчев го изпревари и спечели
Той е реагирал решително и навреме и е преварил враждебното действие, дори да не е бил подслушван и записван. При това демонстрирайки мускули и всявайки респект и за в бъдеще - да не се опитват да му посягат. Можеше да се задоволи с тази си негласна печалба. Но не стана.
Интригата се заплете именно в посоката - конфронтация на Филчев с властта. Може да се отхвърли вариантът тя да е резултат на някакво недоразумение. Не само защото прокурорът, станал глашатай на противопоставянето - Цеко Йорданов, никога не би поел върху плещите си солова акция, с която да накисне шефа си в нова и твърде тежка за него война. Логичното поведение за този предан на Филчев висш магистрат е точно обратното: да изпълни нареждане, дори с цената на възможното собствено изгърмяване, ако акцията се провали. За самия Филчев пък вече е практика да изисква от подчинените си те да излизат с подписа или с името си под неговата воля.
Засега няма признаци полк. Йорданов да е играл ролята на бушон. Шефът му до днес не го е поправил и не се е разграничил от него. А други негови колеги, пак близки до Филчев, също застанаха зад думите му, макар анонимно, неофициално и с увъртане.
Действието "война" срещу властта като цяло и в частност срещу Костов обаче е
повече от необичайна за настоящия главен прокурор
То му е дълбоко неприсъщо. В единственото си досега официално изявление по случая Филчев не си спести похвалите за правителството и насочи гнева си срещу "новоизлюпени партийки". Сега излиза, че партийките като виновници отпадат, остава кабинетът, а Костов, едва ли не, лъже. Хора, които познават добре нрава на главния прокурор, са безкрайно изненадани от този поврат в поведението му.
Но и той, по всичко личи, ще донесе положителни ефекти за Филчев като смел борец срещу незаконността, откъдето и да идва тя. Декларацията в този дух от изявлението му получава потвърждение в неговите действия. А дори Костов да се разгневи, дори да намери основания за предсрочното освобождаване на Филчев, не би могъл да получи тази оставка, защото тя ще бъде пряко свързана с подслушването. Ще прозвучи като признание и като отмъщение. Тоест, Филчев се бетонира на поста си, засега, даже в състояние на война с изпълнителната власт.
Вярно е, че главният прокурор извърши доста неприсъщи му действия при отиграването на своя "гейт". Въобще не му е в стила да привлича към себе си прожектора на общественото мнение. Ако зависеше само от него, той не би допуснал името му да се споменава по никакъв повод, включително и за добро.
Подозрението му е пословично,
даже когато отнейде капне похвала за действията му - ама какво ли би могло да се крие зад нея?..
Вътре в себе си Филчев вероятно има доста душмани, но сред най-неприятните за него са медиите и журналистите или както гальовно се изразява за тях според свидетели - "тия". Когато стана главен прокурор, забрави за предварително обещаната пресконференция. После си избра най-тиражния всекидневник за интервю, за да изчерпи въпроса и да не се харчи излишно по малотиражки, та били те и официозни. После се обзаведе с един от доказаните медийни манипулатори за говорител, който имаше единствената грижа да отказва информация, едва ли по своя воля. После нещо се разсъхна и в тази връзка. А сега топпрокурорът пак сведе общуването с медиите до интервю на едно място - пред многомилионна аудитория, и до сензационно разкритие все в тиражното издание.
Де факто Филчев влезе в "Бръмбаргейт" без пресцентър. Крайното му недоверие към всичко и всички, включително към кръга от приближени, трябва да му е подсказало, че е по-добре
той единствен да диктува съобщенията дума по дума,
а служител само да ги пуска по факса на държавните медии. Така отпада опасността от интерпретации.
И все пак, за да извърши всичко това, Филчев трябва да е имал основателна причина извън справедливия гняв срещу едно наистина противоконституционно и незаконно действие. Защото този гняв можеше да се излее и по-"конфиденциално", без неприятните за особняка манипулации. И пак да доведе до желаните резултати.
А за да се опълчи срещу най-силния за деня човек, Филчев трябва да е имал още по-основателна причина. Известна е характерната за повечето диктатори страхливост. Някои прокурори смятат, че шефът им отсега започва преориентация и обслужване за следващия по-силен. За което се иска и тил, соловите битки у нас най-често са обречени на неуспех. Първата явна подкрепа бе произнесена от президента.
В крайна сметка Филчев засега консумира предимно плюсове от аферата, която не създаде сам, но сам раздуха.