|
Георги Константинов, главен редактор на списание "Пламък" и председател на българския П.Е.Н. - Център, е автор на много книги с поезия, както и на съчинения за деца. В момента се препитава обаче единствено с хонорарите, които му плащат за епизодични авторски рецитали из страната. Разказва следната случка като бивш зам. министър на културата в кабинета на Виденов. Дошъл веднъж при него чевръст политически "съмишленик". Предложил му някаква инициатива, от която намирисвало на полузаконност. Константинов вежливо отклонил предложението. Човекът не се отчаял. Предложил друга инициатива с възможност за взаимна, но съвсем лична изгода. Константинов пак някак хрисимо заобиколил въпроса. Онзи замълчал, после го изгледал пренебрежително и изтърсил:
- Абе, Георги, такива като тебе само хабят властта, бе.
---------
- Отскоро председателствате българската секция на П.Е.Н.-клубовете. С какво се занимава българският П.Е.Н.?
- Да, през пролетта бях избран за председател на Българския П.Е.Н. - Център. Бих искал да напомня, че Международният П.Е.Н. е творческа организация, обединяваща поети, есеисти и новелисти в над 150 клуба навсякъде по света. Нашият клуб е създаден още през 1926 година и наброява в момента около 40 писатели, изявени у нас и в чужбина...В хартата на П.Е.Н. е залегнало, че всяка национална литература е "общосветска валута" между нациите, независима от обществените промени и политическите страсти. Нейни най-важни ценности са хуманизмът и мирът, свободата на словото и човешкото разбирателство...
- Все хубави неща.
- Да, но малко като празен звук приемани от нас. Затова се каним да поразмърдаме нещата. Българският П.Е.Н. - Център иска да оживи и разшири своята дейност - да издава бюлетин с новини от литературния ни живот, да организира творчески вечери, премиери на книги, чествания. Възнамеряваме да допълним състава си с някои нови писателски имена, като се спазва принципът авторът да е превеждан в чужбина и да ползва поне един западноевропейски език.
- А как се финасирате?
- За съжаление само от членски внос. Както навсякъде, и при нас парите не стигат.
- Вие не сте сред най-ухажваните от медиите автори, но книгите ви се продават, а на рециталите ви хората идват охотно. Как става?
- Отваряте дума за моята писателска популярност, ала сам си зная колко несигурна е тя. Някои мои книги са по-известни от мен като автор. Срещал съм хора, които знаят наизуст много от стиховете ми, без да ми помнят името...Това малко ме смущава, защото означава, че творбите ми могат да живеят и без мен...
- Като чуят името ви, хората се сещат най-вече за "Обичам те дотук".
- Е, и други "хитове" имам. Напоследък по-често се срещам с читатели /най-вече по повод на стихосбирките "Обичам те дотук" и "Дърво и птица"/, та ситуацията май се променя...Аз наистина държа на "живия" контакт с читателите, обичам да рецитирам стиховете си и от доста време насам не ме е посрещала празна зала. Само през тази година имах такива срещи в Благоевград, Бургас, Ямбол, Мездра, Враца, Севлиево, Хасково, няколко пъти в София и другаде. При всяка търся открития диалог, не избягвам неудобните въпроси, рецитирам /без да се правя на артист/ повече или по-малко мои неща - в зависимост от действителния интерес. Ето, че ви разкрих цялото "ноу-хау" на моите срещи. А има и друго "ноу-хау", което аз самият трудно разгадавам. Например - как се пишат стихове в такова непоетично, прагматично време...Нито се хваля, нито се оплаквам. Като поет и човек често съм вървял срещу течението, въпреки негероичния си характер.
- Каква е ситуацията с "Пламък" - едно от малкото списания за литература?
- Списание "Пламък" просветва пет-шест пъти през годината, но пари очите на мнозина. Отнасяме се уважително към всички действителни писатели, ала някои по-стари литературни кримки ни възприемат като дисиденти. Други пък, по-млади "кандидати на славата" ревнуват, че публикуваме толкова нови имена и амбициозно бранят своя млад монополизъм...Но това не е болка за умиране. Много повече ни мъчи липсата на финансови средства.
------
Държавата не ни обръща внимание, зад нас не стоят отворени и затворени общества. Издание сме на Писателския съюз, но и той е зает главно със своето безпаричие. Засега съществуваме с някои малки спонсорства, но не зная колко ще продължи това.
------
Иначе книжките ни се разпространяват, читателският интерес не спада, имаме обаждания от чужбина с положителни оценки.
- Бяхте зам.министър на културата. По него време държавата подпомагаше на конкурсна основа ликтературната периодика, подпомагаше и нови книги на български автори. Тригодишният колапс в тази помощ отрази ли се на литературата ни?
- Преди три-четири години в културното министерство имаше програма за подкрепа на българската литература - класика, дебютни книги, периодични издания и т.н. Тогава Центърът за книгата помогна да излязат на бял свят повече от 300 заглавия. Не мога да си обясня причината за тригодишния "колапс". Според мен тя не е само финансова, бръмчали са и партийни бръмбари в нечия глава. Или силно бръмчат новите догми за пазарна конкуренция в културата. Сега чувам, че предишната програма, макар и в променен вид, ще бъде възстановена. А защо трябваше да спира?
- Младите писатели около "Пламък" какви са? Как пишат? Как живеят?
- Разгърнете брой 12 на списанието, където представяме 26 млади писатели от различни жанрове. Може да се каже, че те са ядрото на най-новата литература, условно наречена от нас "Внезапното поколение". Всъщност в това наименование има и малко ирония - тези автори изглеждат внезапни за другите, но не и за нас. На мнозина публикувахме творбите за пръв път, на някои издадохме и дебютните книги. В техните текстове ще срещнете неподправена артистичност, чувство за хумор, тънка наблюдателност. Повечето от тях са вече автори на няколко книги, получиха национални и международни отличия, бяха включени в чуждестранни антологии...Нямат възможности да живеят елитарно /някои са безработни/, но се усеща стремежът им да бъдат творчески елит. Понякога предъвкват модерни литературни термини или се увличат по филологически фокуси. Но мисля, че най-талантливите от тях няма да потънат в литературна вторичност, а ще търсят прилика със себе си. Впрочем в немалко творби те вече са я намерили.
- На прага на хилядолетието какво си мислите за българското бъдеще?
--------
- Трудно ми е да бъда дори умерен оптимист. У нас стана нещо странно - нашата демокрация не ни помогна да живеем по-добре, а подаде ръка на злото. Престъпници по кварталните улици и корупция по върховете; пенсионерско гладуване и невръстна наркомания; превръщане на националната ни култура и даже на географското ни разположение в стока...Откъде се взеха толкова хищни лумпени в скъпата ни родина? И то от всички поколения - срещал съм и млади шмекери, и дърти клептомани. И обикновено изричат родолюбиви слова. Но искам да вярвам в преходността на политическата ни лудост. Надявам се, че природната интелигентност на българина ще надвие диктатурата на пресметливата ни простащина.
--------
Може би още в началото на новото хилядолетие ще заживеем най-после в нормална европейска страна. Историята на нашата духовност ни дава основание за такова очакване....Лично аз като поет се чувствам европеец в България и българин в Европа.
- Имате ли лични впечатления от корупцията, когато бяхте във властта? Корупцията лечима ли е изобщо?
- Вече ви казах някои неща. Според речника корупция означава "поквара на държавни служители и обществени дейци". Тоест, става дума за нисък обществен морал и грабеж на национални ценности от страна на тези, които трябва да ги пазят. Има ли такава поквара в държавата ни? Нека всеки си отговори сам. Вече споделих своето отношение към общественото грабителство.
--------
Само ще добавя - то е толкова нагло в България, защото е скрито зад политически димки и родолюбиви речи. Хората са объркани, все още не разбират напълно какво точно се случва. Голяма част от вината за корупцията носи позволяващото общество...А що се отнася лично до мен - продължавам да попълвам бройката на честните наивници. Ненавиждам кражбата и лъжата, в тези пазарни времена не съм приватизирал дори един кламер. Нямам и сметка в банката...А преди да тръгнем да лекуваме обществото от корупция, трябва ясно да поставим диагнозата на болестта.
-----
- Дразни ли ви, че обществото почти не се интересува от писателите?
- Истинските писатели са просторни и противоречиви личности. Те не искат да служат на елементарни политически догми, а се стремят да проникнат в цялата сложност на човешките взаимоотношения, в машинния трюм на обществото. Това понякога ги отдалечава от парадната палуба на събитията. Но тъкмо човекът на перото, този "общителен самотник", както го наричам в едно стихотворение, ще ни разкаже след време какво всъщност е станало в нашия кипящ от промени живот. Някой беше казал, че всяка хубава книга е благородна постъпка. Но още по-благороден е читателят, който търпеливо я очаква, за да протегне ръка към нея. Изпитвам почит към свещеното тайнство между писателя и читателя. В България то още съществува.
- Какво пишете сега?
- От началото на годината по книжарниците се появи мой том с избрани стихове -"Лявата ръка на Бога". Неотдавна предадох за печат допълнения вариант на известната ми книга за деца "Приказки за Румпи-Румп". Подготвям и нова стихосбирка, която още няма име...Всъщност единственото, което мога да правя, е да пиша книги, които се четат. Казвам го не само на шега. Късно ми е да бъда скромен.
----каре-- на подложка---------
Балкански пигмей
Малък човек с голяма уста -
зинал,
решил да погълне света.
Иска богатство
и почетни постове.
Иска дворец
на Канарските острови.
Иска охрана
и аудитория.
Иска голяма
роля в историята...
Само че гледа
на педя от земята...
Казвам му името.
И пускам водата.
-------------------