Някаква нелепа мода стана българските правителства към третата година от своя мандат да упреква медиите, че надяват черни очила и "разстрелват вярата на хората". Няма да припомняме какво се случва няколко месеца, след като подобна параноя обсеби коридорите на властта. Радостно е, че в страната има и местенца, които изглеждат така, сякаш въпросните правителства никога не са управлявали. Едно от тях е "Стара изба" - Ямбол. За нея и най-черногледите биха се изказали ласкаво. Собственици са двама млади предприемачи - Недялко Христов и Орлин Аврамов. Недялко е дипломиран енолог, завършил е ВИХВП - Пловдив през 1986 година и до 1992 г. е работил във "Винпром" - Ямбол. Орлин е завършил психология във военното училище в Шумен и през 1991 г. след девет години служба напуска армията, за да се захване с частен бизнес в селското стопанство. От 1993 г. двамата поемат реституираната изба, която дотогава е била поделение на местния винпром. Строена е през 1924 г. от лозаро-винарската кооперация "Мискет" и за времето си е била една от най-модерните в страната. В някои стари документи дори я водят като "Модерната изба." След 1946 г. е одържавена, а през 80-те години е използвана за склад. Капацитетът и е около 2500 тона и засега новите собственици нямат намерение да го увеличават.

Някой би казал, че "Стара изба" прилича на френско шато. Това хем е банално, хем не е съвсем вярно. И сигурно би раздразнило чорбаджиите, които са убедени, че стъпват върху чисто българска винарска традиция. Те твърде енергично са възстановили сградата във вида от 30-те години. Махнали са всички масивни бетонни пристройки, за да открият фасадата и красивите каменни зидове. Гордо я показват на един маслен пейзаж от 27-ма година, закачен на видно място в тяхната приемна. Може би са и придали малко повече блясък, отколкото е имала някога. В двора, т.е. на работната площадка, някак между другото растат малки палми, кипариси, магнолии и мушкато. В декоративно езерце цъфтят няколко вида водни лилии. По кюшетата има мраморни скулптури. В повечето помещения, дори между бъчвите, е подредена богата колекция от картини, икони, дърворезби и малки пластики. Във всеки ъгъл личи усилие да се покаже, че



виното е специална територия на духа



към която могат да подхождат сериозно само хора с естетическо чувство. От двете страни на камината в работния кабинет собствениците са си окачили маслени портрети, в които отвъд сериозното изражение може да се долови шеговито намигане - художникът ги е докарал с по десет години по-стари, а Орлин държи бастун.

Малко преди разговорът да е стигнал до оригиналния журналистически въпрос за тайната на успеха, двамата в синхрон отговарят:"Труд, много труд." Е, сигурно и акъл трябва. "Ако не бях от бранша никога нямаше да успеем, допълва Недялко. Имах най-важното - познания и контакти. В началото изнасяхме по малко и постепенно увеличавахме количествата." Естествено, в основата е високото и което е по-важно - постоянно качество.

Избата е специализирана в производството на малки партиди червени вина само от добре узряло и качествено грозде. Около една трета от реколтите залагат за стареене. Преобладават кабернетата - добре отгледани със собствена физиономия, богати, плътни, ароматни с нерв и финес. Правят и класически купажи от каберне и мерло, както и малко пино ноар и мавруд.



95% от продукцията изнасят



в Скандинавия и Япония. Изнасяли са също в Западна Европа и САЩ. Засега продават само наливно, защото се страхуват, че бутилиране в чужда изба може да доведе до компромиси с качеството. Вероятно в близко бъдеще ще направят своя бутилираща линия и може би тогава вината им ще бъдат по-познати на вътрешния пазар. Работят само с български бъчви и са убедени, че родният дъб превъзхожда по качество френския и калифорнийския.

Избата има около 1300 дка лозя в с. Гранитово, арендувани за 25 години. Засадили са и 560 дка собствено лозе в с. Веселиново, което догодина ще бъде на плод. Заложили са главно на кабернето, има малко мерло и пино ноар. Смятат да садят и мавруд. В лозята инвестират само собствени средства. Освен с винарство фирмата им се занимава със зърнопроизводство, поддържат и спортна база с 27 състезателни коня. Цялото стопанство дава хляб на около 100 души. Около бъчвите постоянно работят десетина, заедно със собствениците.

Планират да направят и пепиниера. Така ще затворят напълно цикъла и ще контролират качеството от засаждането на лозичките до канелката на бъчвата.

Когато стане дума за посадъчен материал, Орлин и Недялко в един глас като хор от антична трагедия призовават колегите си:



"Не купувайте от френската фирма "Рихтер"



със собственик Анри Бернабе!". Преди две години те направили тази грешка. Господинът им доставил по-малко лозички, отколкото са платили, голяма част били некачествени или различни от онова, което са поръчали и вече две години не връща парите за количествата, които не е изпратил.

Недялко, който освен управител е и главен технолог, открито се дразни като слуша напудрени и нищо не значещи приказки за аромати на боровинка, къпина или, не дай боже, пъпеш и праскова в неговите вина. В повечето хубави български кабернета според него преобладават строгите и благородни тонове на пръст, кожа и дим.

"Като цяло на световните пазари българските вина губят позиции заради влошено качество през последните години", твърди ямболският майстор. Той е убеден, че всички винпроми ще спечелят, ако работят за



общата марка "България".



На световното изложение в Лондон му направило тягостно впечатление, че млади винарски страни като Чили, Аржентина, Австралия и Нова Зеландия представят своите вина дружно под национален флаг, а щандовете на родните винзаводи били пръснати из различни палати без името "България".

Дворът на "Стара изба" от време на време се оглася от рев на лъвове. Това не е измама. Там наистина живее семейство млади лъвове. Мъжкият се казва Иван, а лъвицата - Николинка. Погледнато отстрани съжителството на винари и лъвове изглежда като някаква крайна екстравагантност, но истината е по-прозаична. Преди две години Недялко и Орлин опитали да вземат на концесия от общината градския парк, за да направят там зоопарк - атракция, която сигурно би радвала подрастващите ямболци. Явно намеренията са били сериозни, а общинската администрация е давала известни надежди, защото започнали да купуват животни. Така в избата се появили две малки лъвчета, една маймунка, няколко лисици, бухали и други твари. Постепенно се разбрало, че зоопарк няма да има. През това време лъвовете пораснали. В момента Николинка е бременна и след като роди, вероятно заедно със съпруга Иван и децата ще бъдат преместени в някой зоопарк. "Ще поемем издръжката им, но повече тук не можем да ги държим, обяснява Орлин. Не е човешко да се мъчат животните." С маймунката работата се нагласила по-лесно. Настанена е в конната база и дори вече яздела някои от конете.





Текстове към снимките

1. "Стара изба" - Ямбол. Прилича на шато, но всичко в нея си е чисто българско.

2. Залата за дегустации в една от подземните галерии. Стилът на столовете и масата подчертава идеята за винарството като част от българската градска култура.

3. Лъвът Иван

4. Лъвицата Николинка

5. Собствениците Орлин Аврамов (с черната блуза) и Недялко Христов в края на един работен ден.

6. В "Стара изба" използват само български бъчви. По-добри са от френските и калифорнийските.