|
Един човек от Белград е почти толкова популярен, колкото са Слобо Милошевич и Войо Кощуница. Със сигурност той е дал много повече интервюта за световни медии като Си Ен Ен и "Ню Йорк таймс", отколкото доскорошният или новият югославски президент.
Този човек не е политик, не е икономист, нито пък лидер на неправителствена организация. Той е просто Вук Бойович - шефът на зоопарка в Белград.
Вук изглежда точно така, както западняците си представят балканджиите - висок, як, брадясал, с кървясали очи, с шуба, но разгърден. И псува страшно на майка със силен глас всичко, което се движи. "Като отида в чужбина, гледат на мен като на черен дявол", съгласява се той.
----------------------------------
В родината си Вук е известен вече 14 г. и половина, откакто стана шеф на зоопарка в Белград и възкреси неремонтираната от времето на немските бомбардировки през 1941 г. и англо-американските от 1945 г. градина. "Зоолошкият врт" на Белград се намира на историческия "Кале мегдан". Преди Вук да се захване с него, на това място е имало сметище.
Първата световна слава на Вук
дойде с филма "Ъндърграунд", чийто основен герой - шимпанзето Жика - още се радва на добро здраве. Кадрите с бягащите животни из Белград от филма на Кустурица са снимани в продължение на два месеца до самата зоологическа градина. Освен Жика, който във филма се казва Сани, в "Ъндърграунд" играят и други животни от градината в Белград - зебрите, гъските, тигърът и емуто, както и 2 български лъва.
За Вук Бойович думата "новинар" е магическа. Когато екипът на "Сега" в понеделник на обед застана пред кабинета му, секретарката притеснено взе да обяснява, че него в момента го няма, но ей сега ще го намери. И наистина с една радиостанция, тип полицейска, напористата дама откри шефа си и доволно ни съобщи: "Отидете ей там, в ресторанта, и го почакайте."
Вук влезе трайно в устата на западните кореспонденти в Белград, когато по време на драматичните преговори за съдбата на Косово във френския замък Рамбуйе в зоопарка му се роди камилче, потомче на подарената от Муамар Кадафи Айша. Вук се зачудил как да го кръсти. До този момент той давал на животните имена от рода на Сряда, Йоана и т. н. Сега обаче камилчето било кръстено със звучното френско име Рамбуйе -
зер камилите плюели така, както в Рамбуйе
плюели по Югославия. Моментално в "Ню Йорк таймс" се появила статия, в която Вук бил наречен "голям сръбски националист". Малко по-късно статия за Вук цъфнала на първа страница и в "Интернешънъл хералд трибюн". Окото на сърбина обаче не трепнало и той продължил възродителния си процес в зоологическата градина. Огледал новородените 40 змийчета. Голямата мазна боа нарекъл Мадлин (Олбрайт), а рижата - (Уорън) Кристофър. Кръстил едно от площадчетата в малката белградска градина "Импийчмънт", но после го преименувал на "Македонските сервитьори" (в чест на двамата сервитьори от скопската кръчма "Двата елена", които набиха пияни войници на ЮНПРОФОР в Скопие). До площада се намира Моникиния теснац (проход), кръстен в чест на Моника Левински.
Пита ме една американска журналистка с какво е заслужила Моника такава висока чест, разказва Вук и веднага отговаря: "Тя е най-заслужила от всички, защото тя, сиротинката, в Овалния кабинет, потушаваше агресията на Клинтън. Ако не бе тя, той по-рано щеше да ни бомбардира." Освен това в зоопарка на Вук може да видите авеню "Дистрибуция", бул. "Цептер". Булевард и площад са силни думи за малката белградска зоологическа градина, но в Сърбия е така. Там и Сава не е река, а океан.
Вук не крие: "Това кръщаване го правя заради маркетинга, за да преживява зоопаркът, а и се майтапя малко..." По закон зоологическата градина е държавна, но от доста време държавата не дава и един динар за животните. "Майка им, не знам колко ядат животните. Страх ме е да погледна", философски обобщава той. Вук обаче успява сам да намира пари, че даже и плаща данъци. Именно за да подсигури издръжката на градината, той измислил хитроумното кръщаване на животните. Нали всеки иска да види как Мадлин се увива около Кристофър?
В началото Вук мислел, че Мадлин е ялова
Горката боа тежко преживяла бомбардировките над Югославия - постоянно била в стрес. По едно време съвсем се ошашавила и взела да хапе рижия Кристофър пред камерите на някаква телевизия. Следвоенният период обаче се отразил твърде добре на Мадлин и сега тя е много бременна. "Майка й... не знам от кого е бременна. Може и от Кристофър да е...", обяснява Вук. От тази двойка може да излезе Хидра, Горгона, Кентавър, Минотавър или Холбрук, пророкува Вук, който обаче е решил да създаде подходящи условия за родителите и потомците им - ще ги настани в подарена от емигрантка къща, която ще превърне във вивариум. Вук е обявил "Кале мегдан" за зона, забранена за Мадлин Олбрайт. Тя обаче ще дойде тези дни в Белград, предаде Ройтерс. Все още Вук не е кръстил животни на Милошевич и Кощуница. Казва, че такова животно като Слобо нямал.
Шефът на белградската зоологическа градина е като всички сърби - искрено мрази Олбрайт, Клинтън, Ширак, Блеър и всички западняци, които пускаха бомби над Югославия. Вук разказва: "Наскоро дойдоха от английска телевизия и един от журналистите се бъзика с мен. Пита ме: "Какво мислите за бомбардировките?" Викам му: "Няма проблеми. Много сме добре. Само от този обеднен уран ще почнем да раждаме изчадия като Робин Кук!"
"Какво им бяха виновни мостовете, нещастните хора, къщите, които бяха бомбардирани", чуди се още той. 78 дни по време на бомбардировките Вук е прекарал в градината. Бил готов да я напусне само ако го извикат в пехотата. И дума не ставало за евакуация - нямало къде да се скрият. "Животните бяха в стрес от бомбите, но имаха приятел - аз", просто обяснява Вук.
Според шефа на зоопарка, който се определя като заклет антикомунист, на всички избори Слобо крадял гласове, но на последните направо прекалил. Грешно било впечатлението, че всички сърби били зад Слобо - то се създавало от близките до властта медии. Сега всички минавали на страната на демокрацията. Вук казва: "Нека да е ясно - това тук беше лудница. Умните хора бяха напълно маргинализирани... Вашата страна, простете ми, беше много години след нас, сега сте преди нас поне с пет години. Имаше много призиви - ако гласуваме за тях, ще има свобода, ако гласуваме за опозицията - ще робуваме. П... му матерна, нека робуваме като гърците, чехите и унгарците. Ние досега бяхме "бастион на свободата" заедно с Ирак, Либия, Северна Корея, Куба."
За Вук Слобо Милошевич е пълен будала:
"Има поне 101 начина да управляваш, а Слобо избра 102-ия - да се обгради с други будали." Господарят на белградските животни най-много се люти на Слобо, когато се сети, че военните са използвали сълзотворен газ и бойните отровни вещества фосген и дифосген срещу демонстрантите, които превзеха Скупщината на 5 октомври. Още сутринта на този ден Вук разбрал, че нещо голямо ще става. Вълците в зоологическата му градина започнали да вият неистово, като при пълнолуние. Не спрели до вечерта. В същото време мисирките, които имат право да се движат свободно из цялата зоологическа градина наред с пуйките, кокошките и т. н., се скупчили една до друга в центъра на градината и започнали да крякат нервно и силно. Ясно било - в Белград ставало нещо важно.
На изпроводяк Вук ни моли да му пратим писмо със статията за него в "Сега". Питаме го на какъв адрес да му пишем. "Београд. Зоолошки врт. Вук Бойович". Или само Београд, за Вук Бойович, кратко отвръща сърбинът.
|
|
|