|
Българският авто-мото клуб "Ретро", или съкратено БАКР, има около 400 членове. Един от председателите му - Иван Мутафчиев, е същевременно и управляващ директор на българо-холандското дружество "Зундерт" - за продажба и ремонт на автомобили. Това позволява на Мутафчиев да съчетава хоби и бизнес по най-хармоничен начин. Той е сред най-изтъкнатите ретроманиаци в България. Собствената му колекция включва около 20 автомобила и 20 мотоциклета. Всичко започва с един Fiat-Zero от 1914 г., който Мутафчиев купува през 1987 г.
------
"Нашият роден ретроманиак понякога е много нещастно явление - твърди Мутафчиев. - Най-вече защото е отчайващо беден." Голяма част от членовете на БАКР не си плащат минималния членски внос и държат да им се плати бензинът, за да участват в ретропаради. А бедността пък ги подтиква да развалят автомобилите си с всевъзможен варварски ремонт - монтират части от други автомобили, завързват с тел разни разхлопани елементи, или пък ги карат непрекъснато, докато съсипят возилата. Така не бива. Трябва да притежаваш минимум две коли, за да не товариш "ветерана" без нужда", смята патилият Мутафчиев. Телта изобщо е любим ремонтен материал на българина, споделя той. Някои си връзват целия заден мост с тел и бръмчат, бръмчат, бръмчат... без да им пука за риска.
С въздишка Мутафчиев признава, че
това хоби не е за бедни
Иначе и колекционерството на коли като всяко друго си има своите закони, своите внезапни радости и своите търпеливи удовлетворения. Хубаво е, като намериш нещо хем запазено, хем евтино. Чувството на откривателството всъщност е това, което вдига адреналина на колекционера. Да откриеш в някоя селска плевня возило с половинвековна и повече възраст, да го купиш, изремонтираш и излъскаш, да седнеш в него доволен, а наоколо да цъкат и да викат: "Брях, как светна!" Вероятно това е мечтата на всеки ретроавтоманиак. Сигурно подобно чувство е изпитал и Мутафчиев, когато купил "Москвич 407" от едни велинградчанин наскоро за 500 марки. И москвичът запазен, и продавачът доволен, и купувачът - горд...
Зареден с голям брой каталози и документация, Мутафчиев е твърдо убеден:
възстановката трябва да е 100%,
за да бъде качествен резултатът. Той лично цяла година търсил дребна част за мотоциклет, без която не искал да довършва реставрацията. После майсторът бърка в шкаф и вади уникален прожектор за военния джип, който реставрира в момента. Фолксвагенът е в защитен цвят, произведен е през 1944 г. за нуждите на Вермахта. От екипа на американския филм "Сивата зона", който се снима у нас по сюжет от Втората световна война, предлагали на Мутафчиев по 200 долара на ден за джипа. Той обаче не се съгласил - машината не била довършена. Перфекционист в работата си, колекционерът следва установените международни канони. Автомобилът трябва не само да е със 100% оригинални части, но и да бъде абсолютно технически изправен. Тоест да може да се движи по пътищата без проблеми и без да застрашава движението.
Между напълно възстановените уникати на Мутафчиев са спортният MGB, BMW Isetta, Opel (1962), NSU (1961), Renault Dauphine, VW "костенурка", триколка Velorex, Mercedes 220 S (1976) и др.
"Няма ли база, не става кола" -
това съм разбрал, разказва Мутафчиев, докато се подпира на чуден мотоциклет Simpson с кош, производство 1956 година. Ако нещо струва 10 000 DM като сравнително запазена стара кола, то при условие, че го купите за 1000 в разнебитен вариант, ще ви се наложи да дадете още 30 000, за да го потегнете и да му намерите части после. "У нас има маниаци, които притежават стари коли, смятат ги за невъобразима ценност, държат ги на дъжд и вятър, не ги продават, а нямат и възможност да ги поддържат. В резултат - пълна съсипия", кахъри се майсторът.
Мутафчиев е редовен посетител на голямото автомобилно изложение в гр. Есен, където държи връзка с други ретроклубове. От 18-те зали там 6 са само за авточасти, а информационните материали нямат чет. Има много подробни каталози, които показват точно кое колко струва в зависимост от състоянието.
"Невинаги старият автомобил е скъп" -
доказва с каталог в ръка колекционерът. Например ролс-ройсът е евтин автомобил всъщност. Цената най-вече се определя от количеството на произведените возила. За съжаление у нас "ветерани" почти не се срещат. Тези коли са унищожени - едно поради немарливост, друго - поради невежество. За първата си кола - Fiat Zero, Мутафчиев разказва, че бившият й собственик дал колелата на цигани. Много ги били харесали за каруца. Подобни собственици са готови да разсипят всичко, но много трудно продават: "Ааа, това е много ценно", инатят се те за полунасипното си "съкровище".
Иначе бизнес в това хоби у нас няма, смята Мутафчиев. Благодарение на затворения цикъл, който съществува в "Зундерт" - от заварката до боядисването, на негова територия освен ежедневната професионална работа, освен тесните контакти със "Sikkens", които поддържат бояджийски център с учебна база в комплекса, остава възможността за професионална реставрация на старите коли.
Процесът отнема години
Докато ни развежда из халетата, където на пясъкоструйка минават древни и безнадеждни на пръв поглед скелети, докато ни показва ръждиви части, които нормалният човек би взел за нещо негодно и за вторични суровини, очите на Мутафчиев бляскат вдъхновено. Той не е нормален човек в баналния смисъл на думата, както не е нормален човек никой колекционер. То изобщо нормата е голяма скука. Иначе човекът е абсолютен професионалист, съчетаването на хоби и професия само помага и на двете, убеден е той. Когато вдига капака на някоя готова стара "красавица" и ни показва мотора й, като че излязъл преди час от завода, във взора му блясва нещо, което може да се нарече само опиянение. Ако щете, можете да го наречете и с по-силна дума.
|
|
|
|