Вярно е, че все пак го има. В това е основната разлика между настоящата и следващата година. За 2000 г. необлагаемият минимум по данък общ доход бе повишен от 75 на 80 лв. на месец и от 900 на 960 лв. на година. Данъчното бреме, макар и почти незабележимо, бе понижено. Но промяната не се почувства, защото осигурителната тежест бе повишена сериозно. В крайна сметка се получи обратен ефект - държавата прибираше по-голям процент от доходите в сравнение с 1999 г.
През 2001 г. облекчението ще е реално. Месечният необлагаем минимум се повишава от 80 до 100 лв., а годишният - от 960 до 1200 лв. По оценка на финансовото министерство данъчната тежест върху доходите
ще се понижи средно с около 2 процентни пункта,
а осигурителното бреме - с около 2,6 процентни пункта. При равни други условия тези промени ще лишат държавния бюджет от 150 млн. лв. приход. В това според оценките на управляващите се крие успехът на данъчната политика. Реално през следващата година държавата ще иззема по-малка част от доходите на българите. Т. е. тези 150 млн. лв. ще останат на тяхно разположение. Очаква се с тях да се стимулира един от ключовите фактори на икономическия растеж - потреблението.
За да илюстрира тази теза, зам. финансовият министър Николай Георгиев изчисли, че догодина чистият доход на семейства с двама работещи със средна заплата (предвижда се тя да е около 268 лв.) реално ще се повиши със 153 лв. за цялата година. Тази сума ще бъде спестена от плащането на данъци и осигуровки. С този допълнителен доход според зам.-министъра домакинствата могат да си купят 180 хляба или 300 кофички кисело мляко, могат да ги похарчат за 30 кила месо или пък за 3-4-дневна почивка на море. Ако се заложи на цифрите, те според Николай Георгиев показват, че
разполагаемият доход от средната заплата догодина
ще се повиши номинално с 16%, а реално с около 10% - ако инфлацията се запази в прогнозните нива. Според експерти на финансовото министерство обаче в резултат на инфлацията и на други фактори реалното повишение ще е само със символичните 2%.
Явно правителството прие тези сметки за напълно задоволителни. Защото през есента то предложи точно тези промени в облагането, които бяха договорени още в началото на лятото с Международния валутен фонд. Мнозинството в парламента на свой ред послушно прие това, което поиска кабинетът.
След като поредният ремонт на Закона за облагане доходите на физическите лица приключи, въпросът е точно какво печелят гражданите от промените. И дали ползите действително се измерват само с потребяването на няколко кофички кисело мляко повече. Отговорът лъсва, когато се сравнят резултатите от облагането със старата и с новата таблица (приложение 2) и като се отчете и фактът, че от следващата година задължителните лични осигуровки ще поглъщат 8,4% от брутния месечен доход, а не както досега - 9%.
Тези, които сега заработват по 100 лв. заплата, реално получават по 88.8 лв. на месец. Под формата на осигуровки държавата прибира 9 лв., а като данък - 2,2 лв. Догодина 100 лв. става необлагаемият месечен минимум. Така че чистият доход от заплата в този размер ще стане 91.6 лв. От нея ще се приспадат само осигуровки в размер на 8,4 лв. Т. е. разполагаемият доход расте с 2.8 лв.
През 2001 г. от лицата с брутна заплата 200 лв. държавата ще прибира по 36.33 лв. като осигуровки и данък. Тази година сумата бе с 6.09 лв. по-голяма. По този начин разполагаемият им доход ще се повиши от 157.58 до 163.67 лв. За заплата от 400 лв. сега данъците и осигуровките са 107.74 лв. Догодина сумата ще падне до 100.76 лв. Т. е. чистият доход се повишава от 292.26 до 299.24 лв. При сума от 1000 лв. месечно данъчното и осигурителното бреме се понижават от 335.5 до 325.02 лв. Така на разположение вече ще остават не 664.5, а 674.98 лв. Въпреки че са избирателни, сметките ясно показват, че облекчението в данъчно-осигурителната тежест ще варира от 3 до 10 лв. За хората със заплати около 200 и 400 лв., каквито, както сочи статистиката, получават мнозинството българи,
облекчението ще е само от 3 до около 6 лв.
Експертите на финансовото министерство твърдят, че е по-коректно да се сравнява колко прибира държавата сега от доходите и колко ще взема догодина с новата схема за облагане върху повишените с очакваната инфлация суми. Така според тях се очертава реалният ефект от понижената данъчна тежест. Това означава, че при средногодишна инфлация от 6% заплатата от 100 лв. например условно ще нарасне до 110 лв. От тази сума държавата ще прибира по 9.39 лв. под формата на осигуровки и подоходен данък. Чистият доход ще е 100.6 лв. Т. е. данъчно-осигурителната тежест ще се понижи от 11,2% (върху сегашните 100 лв.) до 9,39% (върху 110 лв. догодина). По същия ред бремето върху заплата от 200 лв. сега и 215 лв. през 2001 г. пада от 21,21% до 19,15%. От доход 400 лв. на месец държавата сега прибира 26,9%, а догодина, когато сумата ще скочи до 425 лв. - около 25,6%. Върху 1000 лв. тежестта в момента е 33,55%, а през 2001 върху 1060 лв. ще е 32,8%.
Други експерти предлагат нещо съвсем различно. Според тях промените ще се оценят реално, ако новата схема за облагане се приложи върху доходите сега и очакваните догодина. По този ред излиза, че при ниските доходи от около 100-150 лв. действително има понижаване на тежестта. При по-високите суми обаче бремето се повишава.
Вероятно коментарите и оценките на промените по данък общ доход нямаше да се толкова противоречиви, ако бе прието
предлаганото години наред семейно облагане
И тази година обаче то остана само добра идея. На думи тя бе подкрепена и от опозиция, и от управляващи. Докато първите обаче предложиха цели три варианта, вторите извадиха логично обяснение, за да не я приемат.
Депутатите от ВМРО Красимир Каракачанов и Анатолий Величков направиха първата законодателна крачка в тази посока. Те предложиха преди облагане с данък от доходите на родителите да се приспадат по 100 лв. (колкото ще е необлагаемият минимум) за всяко непълнолетно дете. След тях Венцеслав Димитров от ОНС поиска от заплатите да се вадят по 30 лв. преди облагане за всяко непълнолетно или безработно лице в семейството. Руси Статков от БСП също предложи вариант за семейно облагане.
Ползите от тази промяна са безспорни. Тя ще внесе социален елемент в облагането на доходите. Той сега липсва заради свръхзадачата да се пълни максимално хазната. Ако бе прието например предложението на Венцеслав Димитров, което е най-скромно като ефект на облекчаване, ще се получи така, че хората с ниски доходи между 100 и 200 лв. на месец
няма да плащат изобщо подоходен данък,
в случай че имат непълнолетни деца или безработни съпрузи. Т. е. те ще разполагат със сума до 30-40 лв. повече от сега. При доходи между 400 и 1000 лв. също ще има облекчение, което няма да е толкова чувствително, защото дължимият данък е по-висок.
Мнозинството отхвърли всички предложения за семейно облагане с мотива, че и то е "за", но сега трудно може да администрира процеса. Самият финансов министър Муравей Радев обяви, че данъчните облекчения под тази форма са наложителни, но могат да се въведат най-рано след година-две, защото все още липсва прословутата единна информационна система на данъчната администрация.
По същата причина отшумяха и още няколко разумни идеи. Като тази преди облагане от месечния доход да се приспада определен разход за транспорт до службата, а също до 5% от сумата да се признават за разход, когато са заделени за дарение.
За сметка на това депутатите записаха, че не се облагат с данък доходите от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя. От следващата година печалбите от отдадено под наем движимо или недвижимо имущество, без тези от аренда или рента, ще се облагат, след като се приспаднат по 20% разходи.
Сериозно облекчение е предвидено за гражданите със свободни професии, нотариусите и лицата с частна медицинска практика. От следващата година те отново ще плащат авансов данък от 15%, когато доходите им от всички източници превишат годишния необлагаем минимум. Новото е, че той ще се начислява, след като от брутния размер на заработените средства се приспаднат както нормативно признатите разходи, така и вноските за социално, здравно и пенсионно осигуряване, които лицето е длъжно да прави за своя сметка. Досега преди облагане от дохода са вадеха само признатите по закон разходи за дейността. На практика държавата прибираше по-голям авансов данък.
Новост в реда за облагане са и някои глоби. С 1000 лв. ще се наказват граждани, които укрият данни или ги посочат грешно, в резултат на което платят по-малък подоходен данък. При повторно нарушение санкцията ще скача до 2000 лв. 500 лв. пък остава глобата за тези, които не декларират доходите си.
КАРЕ Добре е да знаете, че:
* През следващата година данък сгради и такса смет се плащат с 5% отстъпка от 1 февруари до 31 март. Ако искате да се издължавате на части, в този срок трябва да бъде направена първата вноска, равна на 1/4 от дължимото. Останалите вноски, както досега, се правят до 30 юни, 30 септември и 30 ноември.
* За повечето собственици данък сгради за 2001 г. няма да е по-висок от платения през тази година, защото се отчита овехтяването на имотите. Но ако са попаднали в нова, по-висока функционална зона, налогът може и да бъде повишен. Със сигурност обаче такса смет в повечето селища ще бъде повишена чувствително
* Ако ви откраднат или унищожат колата или друго превозно средство, платеният данък вече ще се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината.
* При придобиване на имот по наследство, той се декларира пред данъчната администрация в срок до 6 месеца.
* Отпада допълнителният данък, който досега се плащаше, когато сборът от данъчните оценки на притежаваните имоти надвишава 100 000 лв.
* Данъчните могат да ви глобят 5 лв. с квитанция направо в магазина, ако не си пазите касовата бележка до неговото напускане.
* Домашното производство на вина и ракии вече няма да се облага с акциз.
Схеми за облагане на доходите през 2000 и 2001 г.
Облагане на доходите през 2000 г.
| Месечен доход в лева | Дължим данък |
| До 80 | необлагаеми |
| От 80 до 115 | 20% за горницата над 80 |
| От 115 до 380 | 7 + 26% за горницата над 115 |
| От 380 до 1400 | 75,9 + 32% за горницата над 380 |
| Над 1400 | 403,6 + 40% за горницата над 1400 |
Месечно облагане на доходите през 2001 г.
| Месечен доход в лева | Данък |
| До 100 | необлагаеми |
| От 100 до 135 | 20% за горницата над 100 |
| От 135 до 400 | 7 + 26% за горницата над 135 |
| От 400 до 1400 | 75.9 + 32% за горницата над 400 |
| Над 1400 | 395.9 + 38% за горницата над 1400 |
Годишно облагане на доходите от 2000 г.
| Годишен доход в лева | Данък |
| До 960 | необлагаеми |
| От 960 до 1380 | 20% за горницата над 960 |
| От 1380 до 4560 | 84 + 26% за горницата над 1380 |
| От 4560 до 16 800 | 910.8 + 32% за горницата над 4560 |
| Над 16 800 | 4 843.2 + 40% за горницата над 16 800 |
Годишно облагане на доходите от 2001 г.
| Годишен доход в лева | Данък |
| До 1200 | необлагаеми |
| От 1200 до 1620 | 20% за горницата над 1200 |
| От 1620 до 4800 | 84 + 26% за горницата над 1620 |
| От 4800 до 16 800 | 910.8 + 32% за горницата над 4800 |
| Над 16 800 | 4750.8 + 38% за горницата над 16 800 |