По Коледа и Нова година в Софийския затвор има повече отпуски, по-добра храна, облекчен режим и концерти. Така обобщава празничната обстановка в тюрмата нейният зам.шеф Румен Цачев. Е, макар и на прага на новия век, тук няма да цари масово веселие - все пак 1415-те обитатели на затвора излежават присъди или са задържани до тяхното произнасяне. В бройката на централата влизат и тези от килиите в Кремиковци, Казичене, и ТПО (трудово-поправителното общежитие) "София". А броят им в сравнение с март тази година е намалял - тогава са били 1585 души. Но на останалите надали им е по-леко от този факт.



Миналата година по празниците имаше банички, пилета, сарми с нещо



и за десерт пасти, спомня си "кметът" на затвора, който настоя да остане анонимен и като име, и като образ. Управата стриктно бди за спазването на това човешко и конституционно право на подопечните си. Пък и екипът на "Сега" бе твърдо "за" зачитането му, а фоторепортерът Александър Михайлов предварително искаше позволение за снимки. Какво да се прави - затворниците не са публични личности като министрите, например.

Иначе т.нар. "кмет" е млад, но е получил 20-годишна присъда. Той е в затвора от 6 години и половина и го избрали за "председател на Съвета на колектива", както официално се именува длъжността по закон. Въпросният съвет е нещо като местен орган за самоуправление, избира се от самите затворници от всички отряди и свежда до знанието на началството битовите проблеми на обитателите. Като дейно участва и в тяхното разрешаване. Затова председателят бе детайлно разпитан за празничните менюта, но извън вече изброеното той успя да уточни, че пилетата били от американските бутчета (май дарение), а на Великден давали и козунак. С изричното уточнение, че и в делниците затворниците също се хранят нормално. В деня на посещението ни току-що бяха



пристигнали и елхите за отрядите -



пак дарение от фондация, но още не бяха украсени. По принцип затворниците ги окичвали с изработени от тях украшения, а за материал най-често се ползвал станиол от шоколади. Така във всеки коридор ще се кипри по една елхичка. Отделно голяма елха ще краси фоайето на затвора.

Затова пък всичко вече е готово във ведомственото кафене, стопанисвано също от затворник с голяма присъда. Момчето било избрано заради примерното поведение и е ведро, усмихнато, учтиво и прави страхотно "затворническо кафе" от машина. Другият специалитет - кафе "рецидивист" не се предлага на гостите. Но ни обясняват механизма на приготвяне - много смляно кафе се слага в специален филтър и полека се цеди по чаши и прочее налична посуда. Затова ставало доста силно и затворниците го обичали. Е, предпочитали, наистина, водка, но де тоя късмет!

Та във ведомственото барче донесената от кафеджията-затворник елха посреща посетители в пълния си блясък. Момчето е благосклонно и към нашего брата и няма нищо против снимките. Въздържа се само от описание на случката, довела до извършеното от него убийство преди 8 г., когато бил едва на двадесет, за да не засегне близки. За служителите обаче той е нагледен пример докъде може да доведе иначе добрия човек "лудата глава" на младини.



А празничните "екстри" не свършват дотук -



тепърва започват всякакви концерти. Щяло да има и попфолк, и специалните за случая коледни песни, обяснява зам.директорът Цачев. Но не се очакват посещения на звезди от тези жанрове, понеже концертите са безплатни, а изявените изпълнители си искали хонорари. Макар че и такива са минали през затвора, особено от фолка. Затова най-често идвали по-самодейни изпълнители, обикновено свързани с тюрмата заради престои на близки или приятели.

По Бъдни вечер и Коледа християните ще са и на служби в параклиса на затвора. Което не значи, че са пренебрегнати другите изповедания - напоследък мюсюлманите си имали свое служение за Рамадана, а най-активни в религиозната просвета били евангелистките духовници. Само от Кришна още не били идвали, но стига да поискат, нямало проблеми, твърди управата.

Независимо от избрания бог затворниците ще си изкарат празничните вечери еднакво - пред телевизорите със специалното разрешение да гледат цяла нощ. Това благоволение важало и в дните на футболните първенства, а обяснението за него е логично и разумно: "Защо да им забраняваме нещо, което те така или иначе ще се опитват да правят?" Иначе затворът все пак си има режим и токът задължително се гаси след проверка - някъде около 22 ч.

А извън детайлите на празника сянката на решетките си е навсякъде. Включително и в мислите навръх Коледа. "Все пак идва нов век, хилядолетие, ера. Приемаме го като надежда, че

може пък и да излезем, може да има и амнистия",



споделя "кметът". Но май и сам не си вярва. А в едно от общите помещения, пригодено за сеанси с психолозите, затворниците си имат и "врата на надеждата". Нарисувана незнайно от кого и кога, но авторът със сигурност е бил сред обитателите на килиите.

"В тези дни мисля най-вече за децата - две са, макар и вече големи, и са далеч", разказва пък друг затворник Росен Петров, артистично именуващ себе си Рон Питър. Той е на средна възраст, с "аксесоар към мустака", сиреч брадичка, по принцип забранена от правилника на заведението. Но нейсе. В ръката си държи лула, която зареждал най-вече с "Клан" и "Амфора", и обича да разказва. Но не и да се снима.

Като начало изясняваме провинението - измама. И фактите - докато подготвял в Кърджали предаване "Кълбото" за местна телевизия, се напил с приятели и не прибрал връчения му касетофон "Айва". Къде точно е измамата не става ясно, но останалото повествование е



далеч по-интересно



Росен-Рон завършил кинорежисура в Ташкент, изкарал 12 г. в "Узбекфилм", снимал документални филми, по някое време се завърнал, а след 1990 г. занимал и за Лос Анджелис, САЩ. А там, благодарение на Тед Кочев, се запознал със самия Спилбърг и сега се кани да му праща анотация за следващия си филм - "Прощално престъпление". В творбата ще се разказва не за затвор, а за измисления лагер Хараре в Полша в края на Втората световна война. Сюжетът вкратце е следният: комендантът нарежда да се залеят с бензин и запалят 10 еврейчета, а лагерът да се закрие. Героят Фон Дитрих трябва да изпълни заповедта, но като бивш музикант и учител той е изправен пред дилема. Тръгва с тубата с бензин, но към коменданта, казва: "Аз съм евреин!" (а всъщност си е чист немец), драсва клечката и извежда децата. Военнополевият съд го осъжда на смърт, но в мига на екзекуцията изневиделица се появяват спасените дечица, закриват го с телцата си и казват: "Огън!". Туйто.

Колоритният Рон Питър, впрочем, има малко зъб на журналистическото братство, в частност на стария "Частен случай" от "Ефир 2", задето му излъчили 2 продукции "Пандалей 1" и "Пандалей 2", но не видял и стотинка хонорар за труда. А предаванията били по негов сценарий и с подбрани от него актьори-аматьори от килиите. Човекът обаче е решен да си търси правата докрай и натоварил адвокатите си да заведат дело за авторските му права. Този затворник впечатлява и с друго - той е от малцината, които не твърдят, че са невинни. "Не се оневинявам, трябвало е да го занеса това нещо ("Айва"-та) в телевизията", кае се Питър, но е късно. Остава му още година и нещо от присъдата и ще си я излежи. А Коледата и Нова година ще си кара в затвора.

Около 20 човека с най-примерно поведение обаче



ще излязат в отпуска за празниците,



обяснява на финала зам.директорът Цачев. "Щастливците" се излъчвали по преценка на инспекторите по отрядната дейност. Сред тях е и нашият кафеджия. Затова пък някой от шефовете на тюрмата ще дава дежурство, а охраната ще взема "засилени мерки за сигурност". Понеже точно в такива дни на всички им минавали мисли за свободата. Така е в затвора.