Демокрацията в Бургас описа пълен кръг и се завърна в изходно положение. В началото на промяната след силен граждански натиск тогавашните власти предоставиха импозантната сграда на областния комитет на БКП на Бургаския свободен университет. Днешната власт в духа на предколедните заколения си върна контрола над култовото здание, което бургазлии наричаха помежду си Свободния. Оттук нататък сградата ще се стопанисва от Министерството на правосъдието. Респективно от Теодосий Симеонов - поразяващото кроше на българската Темида.

Макар че точката бе внесена минути преди заседанието на Министерския съвет, превземането на БСУ от държавата е грижливо планирана акция. Зад нея стои лично Иван Костов. Да се твърди, че той не е знаел за решението и ако би присъствал на разискванията, би го предотвратил, са бабини деветини. Нещата в Министерски съвет са така организирани, че Костов знае всичко и става само онова, което той иска да стане.

Също толкова нелепо е да се мисли, че премиерът се е трогнал до сълзи от мизерните условия, в които работят бургаският съд и прокуратура и търси начин да ги удовлетвори. Подходящи възможности, без да се засягат интересите на БСУ, имаше и има, но те останаха неизползвани.

Премиерският сценарий включва два вероятни изхода от създалата се ситуация. При първия академичната общност се спотаява и Костов с щедрия си жест печели благоволението на магистратите. Университетът на свой ред остава без самостоятелна къща и постепенно агонизира. Академичната автономия не би могла да живее под наем и под акомпанимента на "дрънкащи белезници", както пишат студентите в протеста си.

Ако ли пък положението излезе извън контрол, ако студенти, преподаватели и гражданство въстанат, неудържимо влиза в действие вторият вариант. Костов с един замах отменя несправедливото решение и връща сградата на университета. Съдът и прокуратурата също получават нещо приемливо. Следват бурни нестихващи овации. Всички са в калта, само Костов триумфира целият в бяло. Дори би могъл да яхне фалкона и да долети в Бургас, за да освети лично тържествата, организирани в негова чест.

Какви биха били обаче последиците, в случай че университетът наистина остане без покрив и след време прекрати дейността си?

Около 8000 момчета и момичета ще се разбягат по други краища, а част от тях ще прекъснат образованието си. Стотици преподаватели и висококвалифициран персонал ще останат без смислено препитание. Прекъсват се връзките с редица университети от развития свят. По каприза на една примитивна и отмъстителна воля се унищожава най-перспективното научно-образователно и културно-информационно седалище в Югоизточния регион на България. Един модерен и доходоносен бизнес - образователните услуги, развил се през последните години, ще затихне.

Знаменателно е, че решението на Министерски съвет, с което на практика бе конфискувана сградата на БСУ, бе взето само ден след любвеобилната среща на Костов със студентите от Софийския университет. На нея те му пожелаха да носи Христос в сърцето си. В главата на този човек обаче често витаят странни и опасни идеи.

Спомням си, че преди година и нещо премиерът заяви, че Бургас е голямата му болка. Въпреки това бургазлии гласуваха против волята му. Сега бумерангът на Костовия гняв се завръща. Той иска само едно - Бургас да бъде унизен и наказан.

Ще го позволим ли?



Любомир Пантелеев, депутат от ПГДЛ