|
- Първото, което ще се случи е покълналите към края на годината оптимистични очаквания да бъдат попарени. Те и без това не са кой знае колко силни, но хората ще установят за пореден път, че новата година е като старите - безработица, мизерия, Шенген хубаво, но не храни. Нямам светла прогноза.
Разбира се, интересните неща ще стават в политиката. Навлизаме все по-плътно в предизборния период. Интересните процеси ще бъдат по-скоро в рамките на дясното пространство, при СДС.
Синята партия има само една цел и две игри. Тъй като изборите е невъзможно да бъдат спечелени, въпросът е как да се запази властта.
-------КАРЕ----
Първата игра е "Костов". Тя е проста - трябва да се спечелят 1-2% над БСП, независимо че няма да се спечели парламентарно мнозинство. Разчита се на двама сателитни коалиционни партньори. Като такива се очертават Евролевицата и ВМРО, която да примъкне около себе си формации като монархистите. С тях СДС е напълно в състояние хем да не спечели парламентарно мнозинство, хем да си го осигури с гласовете на депутатите от малките формации. По този начин ще бъдат матирани левицата и ДПС.
----
- Ще гласуват ли избирателите на Евролевицата и твърдият електорат на СДС за такава коалиция?
- Въпросът е доколко те ще разберат тази игра. Избирателите на Евролевицата все още я виждат като парче от лявото пространство. И така играта "Костов" разчита на такова съотношение. 5% за ВМРО и монархистите, 5% за Евролевицата, 5% за "Гергьовден" и с мълчаливото съгласие на "Гергьовден" се формира правителство. Само че тук има много "ако"-та. Не е ясно дали малките партии ще успеят да влязат в парламента и дали ще слушат. Надали Александър Томов е най-сигурният партньор. Въпрос е също ще успее ли самото СДС, торпилирано от корупционни скандали, да скочи над левицата.
Така играта "Костов" започва да става съмнителна за синьото ръководство и някои ще се опитат да играят другата игра - "Бакърджиев". При нея се формира второ, добро СДС. То се храни от Костовото СДС, но привлича няколко процента от разочарования син електорат. По този начин ортодоксалното СДС на Костов катастрофално губи от левицата, съответно му се взима главата на Костов и доброто СДС с ортодоксалното СДС пляскат с ръце, прегръщат се и с бодри стъпки и добри оферти отиват при ДПС, евентуално при Евролевица, ВМРО. Така се запазва властта.
Тук също има проблем - Костов не би желал да стане жертвеният агнец и ще се бори, а доброто СДС ще отвърне на удара. Оттук наяве ще излязат компромати, ченгета, нови корупционни скандали. Работата ще се размирише и СДС само ще си нанесе по-голяма вреда, отколкото може да получи отвън.
- Какво става с лявото?
----КАРЕ---
- Лявото го чакат също доста проблеми, въпреки създадената към момента видимост, че всичко е горе-долу в ред, че има формирана обединена левица. Разбира се и там ще има търкания, те вече започнаха в БСДП. Подозирам, че ще има известни проблеми и от страна на ОБТ, и от страна на "Социалдемократи", но все пак те са в по-добро организационно състояние. Те обаче ще трябва да играят за не по-малко от 46% от депутатските места, ако не желаят да бъдат изцяло заложник на ДПС.
-------
- Непартийните граждански фигури в левицата няма ли да създадат проблеми?
- Определено могат да бъдат непредсказуеми, но от друга страна нито една от политическите сили няма да може да завоюва парламентарно мнозинство, без да се налага да се съобразява с другите. И това е по-хубавият вариант.
- Значи не е ясно чие ще е правителството?
- Към момента бих заложил на бъдещо коалиционно управление на левицата с ДПС. Но все още е твърде рано. А ако партийните елити знаеха колко са писнали на избирателите си, биха били още по-тревожни. Всичко, за което говорехме дотук, е самозадоволяващата се политика. Хората много омерзително са настроени въобще към идеята за политика. Те просто желаят някаква промяна на властта по върховете. Средата е благоприятна за някой, който ще се появи на бял кон, но също и за нарастване на фашизоидните националистически тенденции.
- Бонев може ли да дойде на бял кон?
- Бонев повече се вписва в играта "Бакърджиев" и не може да бъде чисто бял. Друг е въпросът за разиграването на царската карта. Оттам може да се очакват изненади. Ако царят участва в политиката, никой още не е сигурен на чия страна ще го направи. Въобще чака ни интересна политическа година, но както са казали китайците, тежко ти да живееш в интересно време.
- Какъв процент от хората няма да гласуват и какво ги интересува тези хора?
- Това са около 40%. Толкова са и хората, които са изхвърлени от пазарните отношения. В огромната си маса това са социалнослаби, безработни, мизерстващи хора, които ту са залагали на едните, ту на другите с надеждата нещо да мръдне и с потрес са установявали, че наистина е мръднало, но надолу. Който успее все пак да предложи поне минимално решение за отслабване на мъртвата хватка, той категорично ще спечели изборите.
- Но не се очертава критична точка, след която хората излизат по улиците?
- Не, не се очертава нов 10 януари. Умираме си бавно, гладуваме си тихо. Една жаба можеш жива да я опечеш на котлона, но трябва да го правиш бавно, защото тя не реагира на бавни промени. Не се вижда голяма криза в бъдеще.