|
| Атентатите в Ирак са ежедневие. Тази снимка е от 19 ноември, когато кола-бомба се взриви на пазар в Югоизточен Багдад. |
Сетих се за тази история, като прочетох думите на тъмносиния депутат Асен Агов: "Въпросът е трябва ли да поемаме повече ангажименти в Афганистан, където ще е по-рисково, вместо да продължим улегналата мисия в Ирак?". Според него, ако се изтеглим от Ирак, България няма да има никакъв аргумент
да откаже увеличаване на мисията в Афганистан,
след като ИСАФ е приоритетна операция за НАТО. Агов смята, че увеличението няма да се изчерпи с охраната на летището в Кабул, а ще трябва да пратим бойци в провинциите на страната, които са твърде рискови. Десният Агов беше изненадващо подкрепен и отляво. "Трябва да се обсъди нашето участие в Ирак, тъй като в Дивания контингентът ни все пак е добре приет", каза шефът на делегацията ни в асамблеята на НАТО Николай Камов.
Не е никаква изненада, че Агов и Камов лобират за оставането ни в Ирак в Коалицията на желаещите. Не бива и никой да се съмнява, че САЩ използват огромното си влияние в НАТО, за да принудят членките, които не участват в Ирак - като Германия, Франция и Испания, да поемат бремето в Афганистан. Логично е пък НАТО да поиска от нас да пратим по-голям контингент - още повече, че групата от около 300 души, която ще замине догодина да охранява и управлява военното летище в Кабул, ще остане там само 3-4 месеца.
Шефът на Генщаба ген. Никола Колев отрече, че България се кани да праща войници в "афганистанските провинции". Но той не би могъл да каже нещо друго, докато НАТО не отправи конкретно искане.
Смешен обаче е начинът, по който Камов и Агов се опитват да обърнат общественото мнение и политическите нагласи в полза на оставането ни в Ирак - с внушение, че алтернативата е много по-страшна. Тази теза е изсмукана от пръстите.
Малко суха статистика. От март 2003 г., когато САЩ нахлуха в Ирак, до средата на ноември т. г. в бившите вилаети на Саддам Хюсеин са загинали 2079 американски войници. Не броим жертвите от други контингенти, сред които и 12 българи. Загиналите американци в Афганистан от началото на войната срещу талибаните и "Ал Кайда" в края на 2001 г. са 206. От началото на годината
в Ирак е имало над 540 самоубийствени атентата
В Афганистан се броят на пръсти.
Докато в продължение на близо 3 г. живеех в Афганистан, всеки ден гледах по BBC World какво става в Ирак. Почти „обидно" ми бе, че предишният „освободителен проект" на САЩ - Афганистан, рядко попада в новинарската емисия на най-добрата новинарска телевизия в света. На фона на гражданската война в Ирак редките гърмежи и атентати в Афганистан се класираха в новините наравно с „фийчъри" за възстановяването, изборите, женските права, училищата и прочие общочовешки проблеми.
Приликите между Афганистан и Ирак са само привидно много. Разликите са съществени. Никой вече не си криви душата с наименованието на това, което се случва в Ирак - гражданска война.
Талибаните засега са по-скоро мит, а не организирана военна сила. Според анализите те действат на малки отряди, а пък "Ал Кайда" е пренасочила основните си усилия към Ирак. Има данни, че босовете на терористичната организация се опитват да наберат мощ в Афганистан с пращане на атентатори-самоубийци (араби и чеченци) и обучаването на афганистанци в нови терористични техники, усвоени от съпротивата в Ирак. В последните месеци наистина има "раздвижване" на съпротивата в Афганистан, но далеч от мащабите на Ирак. Раздвижването, може би, се дължи и на обявената от правителството в Кабул амнистия за всички талибански бойци, "чиито ръце не са изцапани с кръв".
Въпреки всичките си заплахи талибаните не успяха да смутят нито президентските избори през октомври 2004 г., нито парламентарните и провинциалните през септември 2005 г. През предишната студена зима дейността им бе съвсем замряла и говорителят им (вече арестуван в Пакистан) молла Хаким Латифи обясняваше по сателитен телефон на местни и чужди репортери, че чакат да се стопи снегът и да поведат борбата срещу чуждите окупатори с нова сила...
Афганистан има законно избрани президент, правителство и парламент, който съвсем скоро ще бъде свикан. Социологическите анкети отчитат като цяло подкрепа за властта, но и нарастващо недоволство от бавното възстановяване на страната.
Най-съществената разлика е, че процесът по създаването на изцяло нови афганистанска армия и полиция е в напреднал стадий - около 43 000 войници и около 55 000 полицаи вече са обучени и поели немалка част от осигуряването на сигурността в страната.
В Афганистан действат две отделни чужди военни операции - на водените от САЩ коалиционни сили (около 20 000), които търсят Осама и остатъци от "Ал Кайда" и талибаните, и на командваните от НАТО мироопазващи сили ИСАФ (около 12 000). ИСАФ е главно в Кабул и няколко малки бази в сравнително спокойните северни и западни провинции. В ИСАФ има контингенти от 36 държави, а задачите им изключват бойни действия или операции срещу наркопроизводството. Те са там да "подпомагат сигурността". Пактът има планове за догодина да разшири присъствието си на юг и изток (в по-размирните пущунски райони) с тенденция да се разпростре в цялата страна. Важното тук е под каква форма точно НАТО се разширява в Афганистан - в малки бази с не повече от 300-400 човека в така наречените Провинциални групи за възстановяване (ПГВ). В ПГВ-тата под една шапка са обединени всякакви чужди и местни правителствени и неправителствени организации, а работата на войниците там е да подпомагат работата по възстановяването. Именно тези групи, според изследванията, се ползват с най-висока популярност сред местното население, защото са ангажирани директно с проектите за възстановяване в населеното място.
Лош имидж в Афганистан имат по-скоро американците, които обиждат местните нрави с безкрайни нощни проверки за терористи и оръжия по домовете в пущунските райони, арестуват без обяснения, спорадично бомбардират със "съпътстващи щети" сватбари и частни къщи...
И точно тук е скрит ключът от бараката - САЩ се опитват да ангажират все повече НАТО в Афганистан - настояват за общо командване на двете операции и поетапно ангажиране на европейците в антитерористичната дейност, за да могат да освободят жива сила и средства за Ирак. На това лидерите от Стария континент се противопоставят активно и категорично не искат ИСАФ да бъде ангажиран в бойни действия. Трудно е да се прогнозира кой ще надделее. Това, което България може да направи, е да подкрепи Европа - в крайна сметка Осама нападна Америка и е логично американците да си довършат започнатото...
И в двата случая обаче може да се обзаложим, че Брюксел ще поиска още войски от нас - за планираното вече разширение на ИСАФ ще се нуждае от около 10 000 нови миропазители. А нашето участие в момента е наистина скромно с общо около 60 човека.
