Изобщо не съм сигурен, че красотата ще спаси света.* Но че прави добра търговия в него, да. Известно време се дивях на изобилието от всевъзможни конкурси за красота. Те са толкова диверсифицирани, че не се срамуват да снизхождат от глобалното "Мис Свят" до стъписващи с мащабите си приумици като "Мис Гимназия", "Мис Къпалня" или "Мис Зимна градина". За да не се карат и избиват за права организаторите, (случвало се е, ако помните), заглавията на тая селектирана хубост се множат прогресивно. Не е трудно, да речем, вместо "Мис Мокра фланелка" да стане нещо близко, примерно "Мис Влажен потник". Или "Мис Суха тренировка".
Тезите за наличието на подобен естетически берекет у нас и по света са две.
Едната - хубава, а другата - грозна, както често се случва. Хубавата е, че хората копнеят по красотата, искат да й се наслаждават (поне визуално), издигат я в култ, и по този начин се докосват до Съвършенството и Абсолюта, с което правят по-цветен собствения си сивичък живот. Самите красавици пък съответстват на мисълта на Публилий Сир - Formosa facies muta comendatio est**, и облагородяват екзистенцията си, щедро дарявайки лик и снага от екрани и корици на тълпите.
А грозната теза е много грозна,
чак не ми се говори. Ама ще кажа, къде ще ходя. Та тя предполага, че повечето агенции, ерго и конкурси за красота, са изискан инкубатор на платената любов. Тоест заможните, елитните люде на планетата, а и у нас, избягват необходимостта да губят време, за да си търсят най-качествената сексуална мръвка. Тази роля за тях изпълняват сръчни организатори. Думата проституция тук не е особено уместна - обижда. Аз лично, за да се дигна над пошлата й вулгарност, ще я заменя със съчетанието "красива, макар и мимолетна дружба". Между да кажем енергичен и делови господин и лауреатка или модел. Господинът е щедър към нея и организацията й, а тя е красива и мила. И двамата доволни - и дотук. Тяхна си работа, ние не сме нравствена полиция или данъчни.
Истината може и да прескача понякога между двете тези, но за вас, уважаеми ненаивни читатели, допускам, че по-често се закотвя при едната - дето е по-интензивният стокообмен. Не бъркате.
Но какво правят децата в цялата тази работа,
не разбирам. А те правят все повече. Погледнете съобщенията за минимиски - на по 13-12-11 и 10 години. Все по-често из пресата се срещат горди известия от типа на: "Малката българка Еди коя си, на 12, стана Мини Мис в Турция, или Мини Не-Знам Кой си Континент или Планета. Взреш се в снимката - дете като хиляди други на улицата, само с малко повече белези на ранно остъкленяване в изражението. Дори старият циник Чарлс Буковски не е намерил шега за случая: "Обърнете внимание как група прогимназистки в бански костюми позират за снимка на един или друг конкурс за красота, за кралица на това или онова ... - има нещо омайващо наистина, и тия момиченца го знаят, както и изгодната цена, която върви в комплект. ПОСЛЕ обаче погледнете тия осем-десет лица и усмивките. Усмивките не се усмихват, те са издълбани на хартиени лица, върху мъртво индиго. Носовете и ушите, и устите, и брадичките се вписват в нашите представи за форма, но лицата са грозни отвъд всякакви измерения за зверското. Там няма никаква мисъл, никаква сила, никаква съсредоточеност, никаква доброта..."
О, далеч съм от мисълта, че детските конкурси за красота са места, където съвременни Хумберт Хумбертовци и
прочее мъченици на педофилията
ходят за плячка или разтуха. Все пак децата са там с родителите си, нали. Но съм много близо до мисълта, че не сме в правото си да се вайкаме, когато берем горчиви педагогически плодове или се блещим пред поредното малолетно престъпление, извършено в резултат на проста драма между естетиката, бедността и невежеството.
Каним децата си в свят, дето еросът продава по-добре от Меркурий - особено на младини. И всичко крещи за това - игрите, екраните, вестниците, в които задници и бюстове засенчват поредната иракска бомба, а ураганите и наводненията са поднесени от девойка, която сякаш едва е намерила време да изпъпли за тях между две порносесии.
Еверест на лицемерието е същите медии и общество да скочат примерно срещу литератора Васил Прасков заради някаква хлапашки артикулирана негова литературна педофилия, а после спокойно да водят или хвалят децата ни, които по идиотски и преждевременен начин се включват в един опустошителен парад. Впрочем Буковски завършва така: "Вие виждате същите тия победителки от конкурса за красота след години, остарели, в супермаркетите; те са капризни, луди, злобни, низки - вложили са си капитала в нещо нетрайно, били са изиграни; пазете се от острите ножове на количките им в магазина - това са лудите жени на Вселената."
----------
* Думи на княз Мишкин, герой на Достоевски от "Идиот". Днес - мото на различни конкурси, например - за най-хубава сервитьорка от московски ресторанти.
** Красивото лице е няма препоръка, лат.
|
|