Почти градската централна улица на с. Попица (ударението е на втората сричка) продължава в междуселски път. Отдясно в полето възрастен дядо и негов с 20-ина години по-млад съратник чопкат край магарешка каручка сламата по полето. Дядо Стефан недочува, но обяснява с ръце къде е старческият дом - оня, луксозният, "петзвездният". Дядото се оказва баща на шефа на социалната служба в Бяла Слатина Васил Петков, който решава кой да отиде в дома. "Синът му не ще да го уреди в дома", свидетелства съселянинът на бай Стефан и бързо задава въпрос: "Кой управлява в София - царят или комунистите?"

В края на селото е къщата на депутатката от НДСВ Христина Христова. С пълна пара тече мащабен ремонт и тя е вече модерна, спретната. 200 м по-нагоре е "старческият дом на Христина Христова". Построен е от нея за 3,5 млн. лв. държавна пара, докато бе социален министър и открит предизборно на 16 май от премиера Сакскобургготски. Министърката тогава нарече дома "най-модерният в Европа".

Домът е опасан от висока стабилна ограда и се пази от софийска охранителна фирма. Има 4 декара двор с фонтанче, алеи и дръвчета. Сградата е разчупена, във възрожденски стил, на 2 етажа, съставена от няколко съединени къщички. В нея са настанени 56 души на средна възраст около 70 г., най-старият е на 94. За тях или няма кой, или никой не иска да се грижи.

Обяд е - всички обитатели на дома са в столовата. Първото - боб чорба, второто - печени кренвирши с кашкавал, третото - ашуре. 83-годишният Илия Маринов от Алтимир - ама да му дадеш най-много 70 - таман е приключил обяда си. Не се оплаква от нищо, освен от някои "жени селяндури". Веса пък е с 14-годишен стаж по домове за възрастни - и на нея това видимо й се отразява подмладяващо. Преместила се е заедно с още 3 жени от дома в Хайредин край Оряхово преди няколко месеца и се чувства като попаднала в рая. Преди години в Хайредин им докарали 1500 кила боб и 1500 кила леща. И така -



днес боб, утре - леща



"Никога не са ни давали кюфтета със сос като тука, а ако има яйце - жълтъкът бие в черупката", сравнява баба Веса. Но и при тая прелест тук имало недоволни - напирали в 11,30 на вратите, и ако не е готово яденето, мърморели иронично - "сигурно още разчупват агнето". "Тоя беше", сочи Веса към мразещия жените-селяндури Илия Маринов, който на свой ред гледа да се изсули и отива да играе карти. В дома има доста хора, които са живели в страшна бедност и още не могат да свикнат със стандарта. "На един 81-годишен дядо редовно му намирахме под възглавницата филия хляб, която той често забравяше", казва шефът на дома Стефан Александров.

На етаж има по 4 стаи за по двама души. Стаите са просторни, с големи бани и тераси, с кабелна телевизия и хладилник. Етажите са два, но има и скъп западен асансьор за трудно подвижните и инвалидните колички. По етажите - фоайета, където пансионците си общуват и гледат телевизия. Могат да слязат и в кафето, особено полезно за свиждания и на много разумни цени - една "Леденика" например е 50 ст. Възрастните имат още стая за билярд и тенис на маса, библиотека - доста бедна засега, с книги от дарения, включително от персонала. И най-известната екстра - джакузи, което всъщност се води вана за хидромасаж. Който май не се практикува много, защото повечето възрастни са хипертоници. Ако на човек внезапно му писне от удобства, може да се освежи със сивотата отвън. Обитателите на дома могат да излизат всеки ден "гарнизон" до 23 ч., когато се заключват вратите. Имат право и на 60 дни отпуск годишно.

Павлина Стоянова и Георги Димитров са съпрузи и заемат един от няколкото апартамента в дома. Били са миньори в рудник Трояново на "Марица-изток" -тя на 60 г., бивша стрелочничка, той - на 70, бивш маневрист. Чули за дома, пуснали си молба, приели ги. И си се чувстват като у дома. Даже Георги редовно



става нощем да гаси лампите,



че токът е скъп, не бива да се разхищава. Деца имат, ама не ги слушат. И внуците не са идвали, защото трябват 100 лв. за път - учат в Свиленград.

Васка и Димитър Истаткови са другото семейство, настанило се съвсем отскоро в дома. Тъкмо броят парите за първата вноска - всеки дава 70% от пенсията си - така е във всички домове за възрастни. Двамата са от по-богатите тук - събират общо 530 лева пенсия, но пък цели 370 от тях им прибират. Пенсионното социално неравенство поражда класови търкания и в най-добрия от всички възможни домове. Веса, ветеранката от домовете, се чуди как хора с по 65 лв. пенсия могат изобщо да имат претенции при всичките прекрасни условия в Попица. Приятелката й от Хайредин пък е взела на мушка "богатите" - "мойта пенсия голема", викали някои. "Ми да си я кътат, голема им била, кой от тях е спал на матрак?", негодува жената.

Богатите Васка и Димитър си имат деца, ама не са им идвали на свиждане.



"Синове имам, не ни искат",



просълзява се Васка. Старшата сестра Спаска Дамянова добавя на ухо, че има много такива в дома, отритнати от децата си. Имало и хора, на които отрочетата им прибирали пенсиите и едва оцелявали физически.

За да отиде човек в дома в Попица, първо трябва да подаде молба в регионалната дирекция по социално подпомагане, обяснява директорът на дома Стефан Александров. Окончателното решение е на шефа на социалното подпомагане в Бяла Слатина - според това дали кандидатът отговаря на изискванията на дома. Възрастният трябва да е подвижен, да може сам да се обслужва, да няма деменция, а ако е имал тежко заболяване, лечението да е приключило (лекарствата са си за негова сметка). С предимство са първо хората от община Бяла Слатина, после от област Враца. Ако кандидатите са много, принципът е "първият дошъл". Към 1 септември местата в дома са запълнени. Но винаги има и напускащи. Последно си е отишла монахиня, намерила си място да служи в църква. Имало и жена, която започнала да психясва и я преместили в друго заведение.

Дали всички са дошли в Попица точно по процедура, няма как да се разбере без щателно изследване на хорските клюки по места - пък и нали всички сме братовчеди, както казваше един премиер. Ясно е обаче, че в дома има много отрудени хора, които заслужават да преживеят достойно старините си. Съдник на пенсионерските достойнства пък е социалното министерство.

Издръжката на човек в дома е 1534 лв. годишно, но според директора му те са недостатъчни да се поддържа заложеното ниво. Щатът, спуснат от министерството, никак не е малък - 29 души плюс 10 социални асистенти по програма "От социални помощи към заетост". Стефан Александров се надява всяка година парите за дома да се коригират според инфлацията.

Едни ще кажат - скъпо й излиза на държавата не само с построяването на дома, но и с издръжката му. Други ще отвърнат - стига сиромахомилство, време е да вдигаме стандарта и на пенсионерите. Наистина - за зрелостта на едно общество се съди и по това как се отнася към своите възрастни. Въпросът е дали малцина трябва да са много добре или мнозина - малко по-добре. И защо най-хубавият старчески дом трябва да е в родното село на социалния министър. Но това у нас винаги са били абстрактни въпроси. А конкретиката е до болка позната - пресата си пищи, но местните са доволни и си избират министърката Христова за депутат. Така че пътят е пределно ясен - тази година в Попица, догодина в Якоруда (родното място на сегашния социален министър Емилия Масларова). Тогава пак някой дядо Стефан ще пита кой управлява в София - царят или комунистите.