Войната между МВР и митниците беше предизвестена, макар резултатите от нея да са абсолютно непредвидими. Със сигурност обаче финалът ще е шумен, кървав дори. Защото става дума за най-сладкото, най-печелившото, най-непоклатимото нещо в страната - контрабандата, която осигурява финансовата мощ на мафията. И защото със сигурност от контрабанда се печели в пъти повече от наркотрафик и търговия с оръжие взети заедно. Защото заради нея се убива далеч по-често, отколкото заради дрогата, какъвто и балон да ни се надува от години насам.

Сигналите, че предстои поредният епизод от междуинституционалната война за контрабандата, нейните канали и за това кой осигурява съществуването й в тези огромни размери, дойдоха почти веднага след сформирането на новото правителство и след като МВР бе оглавено от Румен Петков. Вътрешният министър на няколко пъти изрази публично недоволството си от работата на митниците. Той неведнъж отбеляза, че се е скъсала информационната и координиращата връзка между МВР и финансовото министерство. Положението не се промени дори, след като главният прокурор, вътрешният министър и финансовият му колега Пламен Орешарски подписаха мерки за противодействие на организираната престъпност. Напротив - то даже се усложни. Петков реагира остро, след като британски камион със 75 000 ловни патрона се разхожда необезпокоявано из цяла България. Тогава той изпрати гневно писмо на Орешарски, в което съобщи, че няма стиковка между гранична полиция и митниците, че митниците не са информирали полицията за товара със специално предназначение, което е станало причина за нерегламентираното му преминаване през страната. Фактът, че той не прати писмо на шефа на митниците, а се оплака директно на министъра, беше знак, че



битката постепенно преминава на все по-високо ниво



МВР даже прати служители на НСБОП и контраразузнаването по границата като мярка срещу корупцията. Мотивът бе, че те ще контролират граничните полицаи, които се самозабравили. Идеята обаче бе по-широка - под око да бъдат държани и митничарите.

Накрая Румен Петков в прав текст обяви, че един от основните проблеми в противодействието на организираната престъпност и корупцията е поведението на митниците. Той заяви, че са пропаднали всички негови и на предшественика му Георги Петканов опити да убедят ръководството на митниците да предоставят необходимата за проследяването на контрабандните канали информация. МВР шефът дори се усъмни, че митниците подават селективно информация за едни фирми и крият данни за други. Това обаче не може да се докаже, защото вътрешното министерство няма достъп до информационната система на митниците.

Финансовото министерство реагира светкавично - то обяви, че в НСБОП има специално дислоциран митничар, който да осигурява необходимата за разследвания и противодействие на организираната престъпност информация от митническите бази-данни. По-късно обаче зам. финансовият министър Георги Кадиев, а и министър Пламен Орешарски признаха, че няма как МВР да има пълен достъп, защото в системата има деликатна търговска информация. Или иначе казано -



МФ няма доверие на МВР



Онзи ден на среща, посветена на противодействието на корупцията и организираната престъпност, Румен Петков обеща до 10 дни да даде на премиера и финансовия министър доклад за контрабандните канали и имена от висшите етажи на митниците, които ги покровителстват.

Това е само последният засега епизод от войната. Тепърва в нея ще падат жертви. Така, както стана преди 15, преди 10 или преди 2 години. Да припомняме ли, че през 1992 г. също имаше огромни скандали покрай контрабандните канали. През 1996 г. се размятаха обвинения за политически чадър върху тези канали. През 1997 г. даже бе разформировано направлението "Стокова контрабанда" в НСБОП заради доказани връзки с лица, обявени за босове на подземния свят. Люти клетви се изричаха и покрай чутовния скандал след взрива на Иван Тодоров-Доктора в центъра на София и снимките на една яхта, на които бяха финансов и транспортен министри, депутат, жертвата и Пепи Амигоса. Последните двама са обвинени за пране на пари чрез контрабанда за близо 50 млн. евро. По същото време стана ясно, че Ники Пилето е успял да си вземе доказано контрабандна стока за няколко милиона лева от охраняван от полицаи склад.

Тогава на секретни заседания в парламентарната комисия по вътрешна сигурност бяха привикани шефове на митници и на специални структури, хвърчаха обещания за разследвания, дела, наказания. Вадени бяха данни за висши митничари, полицаи и прокурори, засичани във връзки с контрабандните босове.

Всичко това за пореден път доказа, че проблемът с контрабандата в България е тежък, въпреки всички статистики, хвалби и "Краун ейджънтс". И че с нея са свързани политици и държавни чиновници на високи постове. И че институциите в България не само не са единни и не си помагат в битката срещу организираната престъпност, но и хвърлят сили най-вече в подливане на вода помежду си.



Какво последва от всичко това? Нищо.



Емблемата на контрабандата - Косьо Димитров-Самоковеца, е мъртъв. Бившият шеф на митницата в Горубляне, издигнала се до директор на последващ контрол в агенция "Митници", Шинка Манова - също. Дори Пилето и Доктора все още не са осъдени. Наскоро НСБОП се похвали с успешна операция срещу контрабанда на цигари на конкурент на Тодоров, който нямал все още криминално досие. Или иначе казано - заместниците на "осветените" и отстранените са вече налице. Каналите обаче са същите и продължават да действат. Затова признанието на Румен Петков, че има данни, че политици, магистрати, полицаи и митничари по висшите етажи покровителстват контрабандата, ще е само първата крачка. Сега трябва да се изнесат всички имена и да се дадат материалите на прокуратурата. Ако не бъде казана цялата истина, а само отделни части от нея, ще остане съмнението за истинските мотиви за атаката на вътрешния министър и той ще стане просто поредният статист в поредния епизод от междуинституционалните контрабандни войни.