През изтеклата седмица се проведе среща на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев със социолози и журналисти, на която бяха обсъдени важни за цялото общество въпроси, засягащи начина на оценяване и завършване на средното образование, приема във висшите училища, учебния план и учебното съдържание.

Със своята компетентна и отговорна гражданска позиция присъстващите журналисти отново доказаха обхватната си ерудиция във всички сфери и желанието си да се подготвят внимателно, преди да предложат на широката общественост собственото си мнение.

Нека видим някои от полезните идеи, които дадоха те на министъра на образованието. Един изтъкнат журналист предлага само бедните семейства да получават безплатни учебници. Това изглежда социално справедливо, но не е. За разлика от пишещите колеги през последната година аз проведох срещи с учители в близо 30 града и един от въпросите, по които имаше консенсус, беше одобрението на факта, че безплатни учебници и закуски има за всички ученици. Разделението на "богати" и "бедни" на повечето места ще доведе до разделяне по етнически признак, което означава сегрегация (която се стремим да премахнем) и социално напрежение - с пълно основание, защото



"богатите" не са толкова богати, че да преглътнат поредните привилегии за "бедните"



Дори някое дете да има наистина богати родители, искаме ли да стои настрани, докато останалите пият мляко заедно?

Може би най-революционна е идеята класическите произведения на българската литература да се изхвърлят от учебната програма. Нейният автор се обосновава с твърдението, че изучаването на романа "Под игото" е репресия, а насилственото запознаване със скучната българска литература създава у децата трайната нагласа, че българското е досадно и лошо.

Сигурно и най-големият патриот ще се съгласи, че има и по-богати литератури от българската. Но трябва наистина да си национален нихилист, за да предложиш подобна дивотия. Едва ли произведенията на класика Филдинг са по-интересни за английските деца от тези на Вазов за българските. Патриархът на българската литература е получил това почетно прозвище, защото е основоположник на повечето жанрове в нея, което го превръща наистина в класик. Случаят с "Под игото" е именно такъв - този първи български роман е толкова премислен и завършен в художествено отношение, че родните романисти, които го надминават след това, се броят на пръстите на едната ръка. Проблемът очевидно не е в това, че някой е задължил автора на тази смела идея да учи досадни произведения, а че



не му е показал качествата и чара им



Разбира се, на една такава среща не са отминати и въпросите за тестовете и матурите. Със замаха, с който Сталин местеше реки и народи, един зам. главен редактор предлага тестовете за прием да бъдат наложени на университетите насила, а не да ги питаме дали това да бъде направено. Ама, разбира се, защо да питаме тъкмо тези, които създават и разпространяват знанието! По-добре да го решат чиновници и доморасли анализатори. Защото всеки методик и педагог може да посочи не само добрите черти, но и недостатъците на тестовете. Дори да приемем, че тестовете ще успеят да измерят не само натрупаните знания, а и усвоените умения, пак остава въпросът защо американците, които най-много държат на тестовете, толкова упорито запазват наред с теста и изискването за умение да се напише свързан текст. Той не е задължително анализ на литературно произведение, но на каквато и тема да е, за разлика от теста, показва и развива способността на децата да се изразяват и да структурират мислите си. Всеки, който е стъпвал в училище или се е срещал с новоприетите студенти, знае, че проблемът не е само в липсата на елементарни знания и умения за правопис и пунктуация, нито дори в бедния език, а в неспособността на много от младите хора да се изразяват по какъвто и да било въпрос.

Но дори да оставим настрана това, че формата на единно обективно оценяване трябва да се избере от специалисти и след това да се апробира внимателно от учителите, в подхода, предложен от младия колега, се прокрадва една опасна за обществото идея -



налагането на чиновнически решения на университетите



Мястото тук не е достатъчно за апологията и апотеоза, които университетската автономия заслужава. Още от възникването на първите университети именно тя е била двигателят на научния и обществен прогрес. Да, автономията трябва да върви ръка за ръка с отчетност и прозрачност, но да приемем, че трябва да я премахнем, защото някой е злоупотребил с нея, е същото като да се откажем от свободата на словото, понеже някои журналисти не са достатъчно отговорни.

Нека добавим, че подобна командно-административна мярка просто не е необходима. Присъствалият на събирането Валери Найденов предлага много по-естествения подход - в университетите да се влиза с единен обективен изпитен тест, но ако някой университет иска, да въведе допълнителни изисквания. Именно това се и обсъжда от експертите през последните години - успешното полагане на държавните зрелостни изпити да дава достъп до висшите училища, които ако желаят, да провеждат и свои изпити по отделни специалности. Само една-две години след въвеждането на матурите всички университети ще разберат, че критериите и там са достатъчно строги, а допълнителните изисквания от страна на някой университет само го лишават от достатъчно кандидат-студенти.

Силата на медиите е такава, че отдавна сме свидетели на това как



четвъртата власт е станала първа



Но тъкмо затова е необходима и огромна отговорност при използването на тази власт. Години наред журналистите с право упрекват министрите на образованието, че идват с някакви свои идеи, които натрапват на цялото общество, без да са добре обмислени и обсъдени. Нека, когато говорят за образование, те самите да не правят така. Знаем, че всеки в България разбира от тази сфера, но преди да дадеш някакви предложения, е добре съвестно да си проучил въпроса и да си го огледал от всички страни. В противен случай не ни остава друго, освен да отстояваме шеговития русенски почин от времето на социализма: Всеки да си гледа работата и да не се бърка в работата на другите.