Ахмед Доган внезапно се разболя в деня, когато парламентът трябваше да одобри договора за присъединяване към Европейския съюз. От пресцентъра му за пръв път светкавично излязоха с писмено обяснение за причината лидерът на ДПС да пропусне историческия момент - временно здравословно неразположение. Депутати пък обясниха отсъствието му със защипан нерв. Опонентите му обаче предположиха, че това е израз на недоволство от коалиционния партньор, която Доган нарочно демонстрира по толкова важен повод. Сокола не дойде и на откриването на конгреса на Либералния интернационал. Дали се е сецнал или не - няма значение. Нали знаете приказката за лъжливото овчарче...

Подозренията се засилиха от последвалото интервю на заместничката му Емел Етем пред Би Ти Ви, която уж между другото употреби думата "малцинство" в съчетание с ДПС. Това определено не се беше случвало скоро.

Малко преди това премиерът Сакскобургготски категорично отказа общи листи с Доган и дори вече не продумва дали ДПС ще е сред канените за общо управление след парламентарните избори.

Междувременно



битката за спечелване на електората



в смесените региони на страната и изселниците в южната ни съседка навлезе в решаваща фаза. След отказа на Костов и последвало кратко колебание, изгоненият от Доган Осман Октай се присъедини към съюза на предишния си политически противник - Гюнер Тахир. Резултатът - разцепление сред изселническите гласоподаватели и рязко спадане на доверието към бившия зам.-шеф на ДПС.

На пръв прочит тези събития нямат нищо общо помежду си, освен, че участници са бивши и настоящи висши депесари. Има и още едно свързващо звено - всеки от тях използва в борбата за печелене на подкрепа едно нищонезначещо словосъчетание "български етнически модел" в своя угода.

Доган, чиято рожба е то, се опитва да втълпи, че приемането на партията му като национална е от жизненоважно значение за етническия мир в България. Когато истинската цел е да изкопчи от останалите политици това признание. Тахир и Октай пък се опитват да докажат, че моделът е неработещ и разделя българи и турци. Големият им дерт обаче е да оберат колкото се може повече от гласовете на ДПС, а не на гражданите с -ов и -ев в края на фамилиите си. Такова е разбирането им за разширяване на влиянието.

Моделът, рекламиран години наред от лидера на ДПС,



имаше шанс да се превърне в реалност,



ако се бе осъществила идеята за Либерален алианс. Създаването му щеше да е първата стъпка по пътя към истинското признаване на движението. Доган започна изпълнението на замисъла с привличането на българи в редиците на формацията си, но трябваше да плати за това висока цена - да ги внедри във властта. Това обаче беше много далеч от постигането на голямата цел.

Много по-значим успех бе участието на ДПС в управлението. Съюзът с НДСВ след последните 4 г. щеше да е нормалният завършек на един етап от развитието на движението и опит да се отвори капсулата. Точно това му отказа човекът, за когото Ахмед казваше, че е "национален капитал за България". Симеон си имаше своите съображения да го стори - и той като Доган е амбициран да направи партията си атрактивен партньор, който при никакви обстоятелства не може да остане извън властта.

Царят, за разлика от партньора си, обаче няма намерение да се превръща в балансьор. Тази роля е за малка формация с трудно податлив на промяна електорат. Политическата практика у нас доказа, че нито една от другите партии, извън ДПС,



не отговаря на условието



Формулата беше много изгодна при двуполюсния свят, за да накланя везните в една или друга посока според случая. Макар че етническият модел за интегриране на движението не искаше да сработи, Доган беше намерил подходяща ниша да остане фактор, без който е немислим парламентът. И на воля търгуваше подкрепата си. Монархът в изгнание обаче развали пъзела на всички.

Раздробяването на дясното пространство е големият шанс на Симеон - НДСВ не може да разчита на същата подкрепа като преди 4 г., но възможността да си запази мястото на втора политическа сила е съвсем реална.

Защо му е на царя да прави предизборни коалиции, когато може да вдигне цената си след вота? Никой няма основания да го обвини, че не е изпълнил ангажиментите си към ДПС, нито, че е бил нелоялен към партньора си в общия кабинет. Доган му отвори пътя към Либералния интернационал, Симеон го допусна до властта. Докато взаимно си бяха необходими, всичко беше наред. В политиката обаче няма вечни приятели, има вечни интереси, както е казал Чърчил, а Доган обича да го цитира.

За лидера на ДПС остава само да покаже, че не е доволен от такова стечение на обстоятелствата. Дори с риск да го обвинят, че бойкотира договора за ЕС.



Мълчанието на европейските партньори



красноречиво говори, че нямат намерение да се месят в създалата се ситуация и очевидно не са на страната на Ахмед Доган.

С отказа от обща листа и създаването на предизборен либерален алианс царят елегантно върна Ахмед в изходна точка. Така, както през 1997 г. Костов му даваше аванси, но в крайна сметка му затръшна вратата на ОДС, сега царя, макар и по-деликатно, му даде да разбере, че не бива да разчита много на него за постигане на заветната цел.

Моделът не е виновен за това, че ДПС не успява да надскочи собствената си сянка. Но е удобен повод винаги, когато някоя от другите политически партии му откаже сътрудничество, Доган да го използва като основен аргумент за липсата на толерантност и белег на етнически предразсъдъци.

Неговите някогашни заместници Осман Октай и Гюнер Тахир също не могат да излязат от капсулата на етноса си, затова и толкова упорито се стремят към същите гласоподаватели като ДПС. Принудени са да следват стъпките на бившия си началник чрез прикачване към някаква коалиция. Какво предлагат в замяна? Бъдеще от миналото - да изчоплят поне изселническия вот, вместо да се стремят да разширят влиянието си. Това благородно се оставя на другите участници в коалицията.



Но най-парадоксалното е,



че и Тахир, и Октай избраха като най-подходящ да им осигури достойно завръщане на политическата сцена основният противник на Ахмед - Иван Костов. Бившият син лидер обаче все още възприема Октай като част от схемата на Доган, а опитът му с Тахир показа колко безсмислено е да разчита, че ще му донесе гласовете на ДПС. Костов си има свой модел, който твърде много напомня сценария на движението - малък, но постоянен електорат.

Обидените от лидера бивши депесари вещаят черно бъдеще за движението. Според тях ДПС няма да прескочи бариерата от 4%. Те обаче едва ли ще се сбъднат. Сигурно ще се намерят и партньори, с които да сподели макар и малка част от властта. И толкова. Друг полезен ход движението няма.

Излизането на нови лица, които да променят облика му, е една от възможностите за решаването на проблема. Но



те винаги ще бъдат в сянката на Доган



и ще се възприемат като част от политиката му на завои и шутове. Пък и Ахмед е известен с умението скоростно да се разправи с хората, които се опитват да му диктуват политическо поведение.

От друга страна, ДПС запази мястото си именно защото разчиташе на етническия елемент. Ако беше отворило широко прозорците на партията, щеше да бъде сполетяно от същите неудобства като останалите партии и отдавна щеше безславно да се е преселило в миналото. За малка формация с подкрепа под 10% процесът щеше да е светкавичен.

Ахмед Доган отдавна е разбрал плюсовете и минусите на това да е балансьор, но проблемът е, че движението е замислено точно по тази схема. Единствената възможност бе да измисли начин, по който хем да запази електората в капсулата на ДПС, хем да побългари партията. Странно ли е тогава, че въпреки желанието си за либерален алианс, Доган настояваше за самостоятелна група в парламента? Странно ли е, че за 16 г. влизаше в съглашения и с червени, и със сини?

Затова няма



никакво смислено обяснение



на словосъчетанието "български етнически модел". То включва всички възможни ходове и превъртания, въпреки че лидерът категорично отказва да го признае. И страхотно се дразни, когато останалите разгадаят най-интимните му мисли.

Ахмед Доган си изгради още една защита - да се изразява чрез знаци. Всички наблюдаваха какъв нишан ще даде, колко пъти ще се появи или няма да го направи на важни събития. За жалост и този похват е до време. Не сме забелязали Симеон да се е разтревожил особено от отсъствието му на тържественото заседание рано призори заради договора с ЕС. Сецнал се - голяма работа.