Статистиката отчете като факт онова, което отдавна прогнозираха всички независими наблюдатели на фиска - още в края на март бюджетът постави нов рекорд на излишъка. За първото тримесечие в сборния бюджет са постъпили 479 млн. лв. повече приходи от извършените разходи. От тях лъвската част - 401 млн., разбира се е натрупана в централния (т.нар. републикански) бюджет. Това са цели 332% повече от излишъка в главната хазна за същия период на миналата година, двойно повече от най-високия излишък отбелязван някога през март и почти колкото целия излишък (429 млн.) с който завърши финансовата 2004 г. А според сезонния цикъл на българското стопанство обикновено



първите месеци дават най-ниски приходи



в бюджета. Годишните данъци за миналата година се отчитат чак през април. Затова само април в хазната обичайно се натрупва двойно по-голям излишък, отколкото за предходните три месеца. Ако и тази година сезонният цикъл в търговията следва вековната си логика можем лесно да прогнозираме, че излишъкът в хазната по Великден ще се окаже поне 600 млн. лева. До края на годината далеч ще надхвърлим миналогодишния ноемврийски рекорд (1.25 млрд. лева, голямата част от които правителството намести в извънредната си новогодишна програма за харчове и инвестиции). Всеки кабинет ще е доволен да трупа излишъци в хазната, та да има да си харчи и да раздава премии на стохилядното чиновническо войнство, подаяния за общините и да заделя за избрани инвестиции. Ние обаче, от чиито лични джобове и фирми се събират рекордните приходи, трябва да си зададем въпроса:



нужно ли е държавата да харчи толкова?



Рекордните излишъци в бюджета не са се натрупали заради прекрасната работа на администрацията. Те са част от продукта на нацията, който можеше да намери по-смислено приложение, отколкото да лежи по сметки в централната банка и да се ползва за финансиране на чуждите икономики. Точно такава е логиката на борда - натрупаните в БНБ пари не могат да влязат обратно в българския оборот, защото на централната банка е забранено да кредитира когото и да било. От миналата година и на правителството бе забранено да депозира дори част от излишъка в търговски банки. Кому е нужен 4.8 млрд. лева фискален резерв? Каква е логиката да се събират повече приходи от планираните разходи, да се декапитализира икономиката при все че стопанството чувства хроничен капиталов глад?



Бюджетът опасно се разпростира



върху все по-голяма част от брутния продукт. Това става вече опасно за страната, най-малкото защото препятства растежа. Вижте: за миналата година брутният продукт се е увеличил в текущи цени (реален ръст плюс инфлация) с 10%. В същото време приходите на хазната са нараснали с 20.6%, а разходите на бюджета - с 14.1%. За първото тримесечие приходите продължават да растат със същия темп (17.6% повече от същия период на 2004 г.), разходите ги следват с по-скромните 6%. Има ли смисъл толкова бедна страна да поддържа толкова охранен бюджет? Кого представляват народните представители, които чинно благославят разточителните бюджети? Единственото смислено решение, което трябва и може (тъкмо огромните излишъци на хазната са доказателството) да се вземе е



незабавно намаляване на ДДС,



всички други данъчни облекчения, за които се говори, са дреболии, сравнени с тежестта на главния приходоизточник на хазната. Вместо реални стъпки властта пак предпочете обещанията. Данъкът щял "да се пипа" чак от догодина. А дотогава ще трупаме фискални запаси и ще кроим нови инвестиционни проекти, където ще влагаме "излишните" пари, за да има после какво да приватизират следващите правителства. Далеч по-разумно вместо намаление на ДДС с 2% от 1 януари 2006 г. е данъкът да се намали



на две стъпки с по 1%,



а логичните дати са 1 юли и 1 януари. Всеки финансист знае, че поради природата на ДДС веднага след намаление на данъка постъпленията спадат рязко, защото фирмите начисляват върху продажбите си вече новата, по-ниска ставка, но приспадат пълния размер на платения ДДС, който е натрупан по предишната по-висока ставка. Пълният размер на намалението се покрива още от първите продажби. Намалението на ДДС на стъпки позволява да се избегне по-сериозно сътресение в приходите на бюджета. Така че сега е моментът да се направи първата крачка надолу в ставката на ДДС. А според мен не две, а поне три-четири такива крачки с по един процент са нужни и възможни, за да достигнем оптималното ниво на данъка - онова, при което бюджетът ще може да покрива смислените държавни разходи без да трупа излишък. А колкото по-нисък е данъкът, толкова по-бързо ще се развиват и производството, и потреблението, защото във фирмите и у гражданите остават повече неприбрани в хазната пари.