Преди 10-ти ноември 1990 г. в България също имаше вестници. И то много големи. И като размер, и като тиражи. В тези вестници обаче не се отразяваше по никакъв начин криминалната обстановка в страната. Партията пазеше обществото или по-точно - гражданите не биваше да бъдат обезпокоявани от действията на единични подривни елементи. Та в тези вестници можеше да се прочете всичко от живота на социалистическото ни общество, но в никакъв случай не беше възможно да се разбере, че еди-къде-си е станало пътно-транспортно произшествие (ПТП). Да не говорим за убийство или изнасилване. А такива ставаха и тогава.
Преди 25 години един град в България стана много известен с песен, която обикаляше по банкетите, сватбите, новобранските вечери и студентските бригади. Най-условно казано тя беше кръстена: "Чудесата на Кнежа". В началото се казвала "Петте чудеса на Кнежа", после "Седемте чудеса на Кнежа". В текста на песента се разказва за Кнежа - това е онзи град в Северна България, дето като застудее или стане много топло все него го дават за пример. Температура варира от -24 градуса до + 37.
В песента за чудесата на Кнежа се говори именно за криминалната обстановка. Катастрофи, убийства и др.
Едни от тях звучат доста рутинно, но други са парадоксални и наистина са си за възпяване.
Преставете си, ако в момента някъде
каруца блъсне самолет на летище.
Или валяк сгази човек. Или изгори пожарната. Това ще са новини от първите страници на немалко нашенски вестници. Защо не и световни?
Гореизброените неща наистина са се случили в Кнежа в периода между 1980-та и 1985-та година. Възпети са от Ариф, който като музикант в ресторанта на града, решил да вкара тези истории в песен. Използвал известна мелодия, а куплетите зазвучали като съвременния бюлетин на МВР.
"Истина се пее в песента. Аз помня тая случка. Преди години председателят на 5-ти селскостопански район Велик Бонов Гудьов решил да премине през летището с каруцата си. Изобщо не обърнал внимание, че по пистата набира скорост самолета, с който ръсеха. Малко преди да се ударят единият свил в ляво, другият в дясно. Нямаше пострадали. Само самолетът се беше потрошил от излизането от пистата". Това разказа пред "Сега" 76-годишният Стоян Микински. В момента бай Стоян също управлява каруца с магаре. Не може обаче и до ден днешен да си обясни как Велик не е обърнали внимание на ревящия по пистата самолет.
Другата интересна случка е когато изгоряла пожарната. По-възрастните кнежанци все още си спомнят как червената кола с включена сирена излязла да гаси запалила се нива. Машината навлязла в горящия селскостопански блок. Пожарът обаче обхванал колата и я изпепелил за минути. Огнеборците трябвало да се връщат пеша до сградата на пожарната команда. Още по невероятно звучи
инцидента, при който валяк сгазил човек.
"Този валяк беше от тези - новите за времето си, които бяха по-бързи. Човекът, който го управлявал, слязъл от него и минал отпред. Нещо се заблеял, а машината изведнъж тръгнала и го погубила", разказва Марин.
Кнежа помни и друга парадоксална катастрофа - два мотора се сблъскали челно на пътя. И до днес никой не може да даде обяснение как точно се е случило това и как двамата мотористи не са успели да се разминат на шосето.
В песента е включен и куплет за кмета, който извадил пистолет на кандидат-зетя. Градоначалникът бил много против тази връзка и един хубав ден сгащил кандидат-жениха на улицата, опрял му пистолет в главата и се заканил, че ако не остави щерка му на мира, ще го гръмне. Явно заплахата подействала, тъй като до сватба не се стигнало, а мераклията дори избягал от Кнежа.
"За времето си тази песен се радваше на голям успех. Нямаше веселба без да се пее. Вече не си спомням какво ме накара да започна да описвам тези случки в песен", разказва авторът Ариф. В момента той е на 62-години и живее в с. Бреница, което е на няколко километра от Кнежа. Животът му обаче е преминал в града. Винаги е бил професионален музикант - на щат в Дирекция "Музика". Най-дълго време е свирил на акордеона си в ресторанта на центъра на Кнежа. Пред очите му са минали всички по-важни личности и събития от региона.
"Спомням си, че един ден ме извика милиционера в участъка. Там имаше още някакъв човек, който се оказа прокурор. Накара ме да му изпея песента. След като я чу, нащрака нещо на пишещата машина и ме накара да се подпиша. После разбрах, че съм обещал повече
никога да не пея и да свиря тази песен",
разказва Ариф.
Малко след обещанието отишъл да свири на банкет в АПК-то. Там бил и един от участниците в песента. Директорът на ЗИМ (Завод за индустриални машини), който с неговата сива волга излетял от пътя и паднал в блатото. Като обърнали по няколко чашки и се развеселили, председателят на АПК-то казал на Ариф да изпее песента за чудесата. Той твърдо отказал с оправданието, че не му се лежи в затвора. Тогава директорът на ЗИМ Бучелски му казал: "Като герой от песента искам да ми я изпееш на мен. Имам право". Тогава Ариф прекрачил прокуроската забрана.
Песента вече няма такъв успех. Много рядко карат Ариф да я пея. Миналата година на една сватба момчета се бяха пресетили за нея и ми дадоха 5 лв. да я изпея, доверява Ариф.
За текста на един от куплетите той станал неволен свидетел. Прибирал се към къщи, когато видял милиционера Тошо да държи пистолет в ръка, насочен към снаха му Цеца. След това хладнокръвно той я застрелял в главата. Потресен Ариф седнал и добавил към песента още един куплет.
"Чудесата в Кнежа не свършват.
Не е ли чудо един човек да живее с 50 лв. на месец
или как за една нощ могат да оберат къщата ти, да свалят вратите, прозорците и дори покрива. Е това, ако не е чудо", казва пък бай Стоян Микински.
Има и по-хубави съвременни чудеса, които се случват в момента в Кнежа. Едно от тях е самодейния театър, който бълва постановка след постановка. Без пари и заплати самодейците с радост се събират в читалището и репетират.
Скоро ще е премиерата на постановката "Златна мина", а режисьор-постановчик е Наталия Андреевски. Наталия преди пет години дошла от Украйна в Кнежа, след като залюбила местен левент. Сега изцяло се е отдала на театъра и работи по укрепване на българо-украйнската дружба.
В историческия музей на града скоро е открита нова изложба под наслов "Не на дрогата". В няколко витрини са подредени всякакви аксесоари, които се използват от наркоманите. Има и опаковки от лекарства. В един от ъглите на залата е сложена кукла на момче, което изобразява смъртта на наркоман. Тялото е оградено с полицейска жълта лента. "Радваме се на голям интерес от страна на учениците", сподели уредничката на музея Ани Борисова.
Съвременните средства за масова информация отдавна вече задоволяват и най-малките новинарски капризи на местното население. Песента, която е отразявала истинските случки от живота на Кнежа обаче все още е жива. Поне докато и Ариф е жив и отвреме-навреме я подкара на акордеона.
--------------------------
ПЕСЕН "Чудесата на Кнежа"
Налегне ли тъга
на морна ти душа.
В Кнежа ти иди
в закусвалнята седни.
На тупурската чешма
мъката си остави.
Ти много си живял, Ага,
и много си видял.
Видя ли в някой век
валяк да сгази жив човек?
И знай, и знай, Ага
това е чудо в град Кнежа.
Ти много си живял, Ага,
и много си видял.
Видя ли как в зори
пожарната изгоря?
И знай, и знай, Ага
това е чудо в град Кнежа.
Ти много си живял, Ага,
и много си видял.
Видя ли нейде кмет
на зет да вади пистолет?
И знай, и знай, Ага
на кръговото в град Кнежа.
Ти много си живял, Ага,
и много си видял.
Видя ли нейде ти
сива волга да лети?
В папура тя се скри,
Бучелски риба да лови.
Ти много си живял, Ага,
и много си видял
Видя ли как по обед
Тошо извади пистолет?
И застреля той, Ага
снаха си Цеца той в Кнежа...












